По повод на Призива на Красимир Бачков от Добрич, България, който публикувахме вчера (вж. тук), коментар на Виктор Хинов от Индианаполис, САЩ
Светът се пука по шевовете. Огромни геополитически тектонични плочи с трясък се сблъскват, смазвайки малки национални островчета, имали неблагоразумието да се окажат помежду им. Днес да си страна на кръстопът е проклятие, а не възможност за търговия, влияние и растеж. Хиляда и петстотин години България търси връзката между Европа и Азия, а днес на тази малка точка на земната повърхност се сблъскват интересите на четири континента. Само Австралия и Антарктика не са се опитали досега да влияят върху малката ни Родина. За щастие България не притежава значителни природни блага. В противен случай отдавна да сме чули тътена на ракетите над нашите градове и да сме познали горчилките на бежанския живот.
Ние сме народ, живял столетия без държава. В днешния свят на глобални социални и икономически процеси държавата в смисъла, който ние влагаме в това понятие, престава да съществува. Малките държави нямат реална възможност да защитят себе си, а големите са лишени от възможността да премерят сили на бойното поле, под заплахата на глобално унищожаване. Териториите между геополитическите блокове се превръщат една по една в полигони за изпитания на конвенционални оръжия. Войната в наше време все повече наподобява някакъв безумен Колизеум, в който малките народи се избиват помежду си, за да заслужат овациите на геополитическите си господари.
Колкото и странно да звучи, ние, българите, постъпваме най-разумно. Унищожаването на армията ни лишава от възможността да се бием на гладиаторската арена. Унищожаването на държавата оформя нов вид човек – адепта на бездържавническото съществуване. Ние, българите, сме гениите на съществуването извън системата. Това движение се нарича в западният свят off the grid и горките западняци, колкото и да се стараят, не биха могли да постигнат такова откъсване от държавата, каквото е постигнал средният българин.
Нека направим Ядро. Ядро от човеци, които живеят един с друг, помагайки си и поддържайки се. Аз мога да ви лекувам. На тези от Ядрото, които живеят в Америка, мога да разкажа как престанах да плащам за ток. Сега са ми наред данъците, водата и боклукът. А да знаете какви домати си отглеждам в градината…
Д-р Виктор Хинов
