Правителството е като спестовна, но наивна бабичка,
която при позвъняване хвърля пари от балкона
Материал на в. „Банкеръ“
Бюджетният излишък към края на юни доближава 2 млрд. лв., показват последните данни на Министерството на финансите, оповестени пред Министерския съвет. Това означава 2 млрд. лв. джобни за премиера Бойко Борисов. Не е пресилено да се каже така, защото харченето и на един лев от тези пари няма да мине за одобрение през парламента. Послушните и безлични, както никога досега министри, ще гласуват харченето им както каже Той. В случая те се явяват като едни спестовни, но наивни бабички, които нямат пари да затапят ресорните пробойни и живеят във ведомствен недоимък, но като звънне телефонът, хвърлят „през балкона“ стотици хиляди.
Бюджетният излишък към юни 2017-а е в размер на 1.747 млрд. лв. (1.8% от прогнозния БВП), сочи документът. Очакванията са към края на юли той да достигне 1.96 млрд. лв., или 2% от прогнозния БВП. На свое заседание кабинетът прие доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на 2017 година.
На тези пари или някаква незнайна чест от тях вече им е намерен харчът – европроектите. Нека да бъдем дословни: “Действително, като погледнеш близо 2 милиарда излишък, си задаваш въпроса: „Защо не ги раздадете?”. Защото това са пари, които чакаме – в момента, в който излизат европейските проекти, да имаме готовност да ги кофинансираме. Знаете, че има периоди, в които докато се работи, не се разплаща, но като дойде време да се плати, трябва да имаме готовите пари”. Това казва премиерът Бойко Борисов пред своите министри преди около седмица. Обнадеждаваща яснота.
Да сме вярващи бива, но късопаметни – не
Ето какво е казал премиерът Борисов горе-долу по същото време година по-рано. „Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала “Хемус”. Някой някъде да знае към днешна дата какво и къде е вложено от миналогодишния излишък в начертаните приоритети?
Но това е медийната страна. Безпримерният героизъм на изпълнителната власт, фискалната стабилност, икономическият растеж. Това е излишъкът, използван като билборд за успехите на правителството.
Големият въпрос обаче остава. Как се ражда излишъкът? От живородната икономика, от мъдростта на управляващите или от невидими спори на конюнктурата, реещи се из въздуха.
Според стенограмата на Министерския съвет заместник финансовият министър Кирил Ананиев леко открехва вратичката. Той отчита по време на заседанието, че
има известни проблеми с изпълнението на разходната част
По думите му те са свързани, от една страна, със сезонността на извършване на тези разходи. Другата част са свързани със ситуацията, в която се намира изпълнението на разходите, свързани с усвояването на европейските средства, сочи стенограмата на заседанието на МС от 9 август тази година. Ананиев изразява надежда, че през второто полугодие ще има подобрение и в тази насока.
Чудесно! Това е истината, само истината или поне… една малка част от нея.
За цялата истина потърсихме бившата финансова министърка проф. Христина Вучева, която години наред я търси неуморно.
„Данните за изпълнението на приходите и разходите показват, че излишъкът не се дължи на събрани повече приходи, а на спестени разходи“, каза Вучева.
„БАНКЕРЪ“ я попита дали са планирани по-високи разходи и после с лекота при висока ефективност на инвестиционния процес са останали средства, или планираните разходи са били „по мярка“, но никой не е имал и желанието да ги направи. Тоест с една дума са заложени едни средства за нещо, одобрени са от парламента, а после са изразходвани за друго нещо зад гърба на народните представители.
Проф. Вучева разбули тайната чрез лични наблюдения и изследвания още от времето на правителството на Иван Костов, който пръв издигна в култ бюджетния излишък. „Смущаващо е, че при предвидени общо 2.078 млрд. лв. капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв.“, каза тя. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.
Вучева поясни, че разковничето е в капиталовите разходи. „При приемането на бюджета за 2017 г. не бе представена информация за какви видове разходи се отнася предвидената сума. Не стана ясно и какви цели ще се решават с това разходване на публични пари. Може да предположим, че сумата е нещо като резерв на правителството и не е свързана с конкретни проекти и намерения за действителни разходи.“
Е, да де, казва Вучева, но нещата вече излизат от контрол. При Костов този буфер е бил няколко стотици милиони, после започва да нараства, при Орешарски гони 1 млрд. лв., правителството Борисов надхвърля 1 млрд. лв., за да се стигне до това безобразие – 2 млрд. лв. явно фиктивни разходи при „Борисов 3“.
Проблемът има следния хастар: България се е превърнала вече в премиерска република. Когато се приема бюджетът за тази година, никой от депутатите не попита за какво ще се разходват 2 млрд. лева. Пълно безразличие, всички гласуват, въпроси не се задават.
Нещо повече,
пълната безконтролност е по целия път на бюджета
Министерството на финансите го внася в Министерския съвет, приема се, МС го плаща в парламента – приема се, изтича годината, Народното събрание трябва да приеме отчета за изпълнението му – приема го, праща го на Сметната палата за проверка – Сметната палата го приема с някои забележки, които връща в Народното събрание, които пък вече никой няма интерес да гледа. Основният финансов закон на държавата се движи като бежанец през уж телените заграждения на различните власти…
„Този подход – да се предвиждат повече от 2 млрд. лв. по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от сумата, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение – там сумите за резерв на правителството – 1 млрд. лв., и сумата за капиталовите разходи – също милиард, са разписани отделно“, коментира Вучева. През другите години не се предвижда резерв, а само около два милиарда за капиталови разходи. Съмнението, че това не се свързва с реални проекти, се потвърждава и от отчетните данни за капиталовите разходи в периода 2009-2017 година. За 2016 г. се отчита 78% изпълнение на капиталовите разходи, за 2015 г. – 65.5%, за 2014 г. – 60 процента. Единствено през 2010 г. извършените капиталовложения надминават предвидените в закона средства. Но отново няма информация в какво са инвестирали бюджетните звена. Не става ясно и при дискусиите за приемането на годишните бюджети в парламента. „От години не се е случвало отчети за изпълнение на държавния бюджет да се обсъждат на пленарни заседания в парламента, което само по себе си е нарушение на Закона за публичните финанси и на добрата европейска практика.
Значи така. Записват се в Закона за държавния бюджет измислени разходи, които след това се промотират като успехи и се разпределят по симпатии. Така ли се изхранва властта?
С приходите положението е „сон со жмон“, както се казваше за промените по река Дунав в сантиметри по „Хоризонт“. Според публикуваните данни към 30 юни изпълнението на приходите е 50.5% спрямо одобрения Закон за държавния бюджет.
Това е много добър резултат, при условие че нямаме съмнения относно предвидения в закона размер на приходите. Сравнението с приходите от същия период на предходната година ни убеждава, че резултатът към средата на годината е наистина добър и това е безспорно за преките данъци. НАП заслужава да бъде похвалена – изпълнението спрямо годишния план за корпоративния данък е 58%, а за данъка върху дохода на физически лица – 51.8 процента. Приходите от акцизи обаче изостават – към 30 юни са събрани 45% от определеното в Закона за бюджета. Изпълнението на разходите и трансферите също е ниско – 45 процента. Заслужава да се върнем на данните за изоставането с около 300 млн. лв. при приходите от акцизи. Хвалбите обаче за големи успехи в борбата с контрабандата не се потвърждават от постигнатото през първите шест месеца. Харченето на този излишък едва ли тази година ще ни изненада с прозрачност.
Но държавата би могла да направи облекчения за бизнеса и за хората, което пък да стимулира растежа. Например – да намали ДДС – ако не за всички, то поне за книги, вестници и лекарства. Може да форсира европроекти. Да направи дълго отлагани капиталови разходи. Да се предплати дълг, за да намали разходите за лихви. Да замрази временно ръста на осигуровките. Всяка от тези мерки има потенциал да се отплати. С по-високи приходи през следващите години. Което ще позволи и по-големи разходи, и то без създаването на опасни дисбаланси.
Но, не би.
.
