„Не сме народ, а мърша – пак ще кажа
и с това ще свърша!”
П. Р. Славейков
.
И сякаш го е казал вчера…
След век, екът ни го повтаря.
Подгонили сме някаква химера,
в която поколения догарят…
със ореол на финикийски знаци.
И веруюто ни е проста чалга.
А с дявола сме днес ортаци,
на кръст разпънал бедния Идалго.
И дните ни… какво са?
Битка с хляба в битието.
И няма кой да ни анатемоса,
да бръкне надълбоко във сърцето.
Радка Атанасова-Топалова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Радка Атанасова-Топалова е автор на стихосбирките „Шепа светлина” (2004), „Хляб и пръст” (2006), „Дъждовни очи” (2009) и „На тишината гласа” (2015), както и на История на туристическо дружество „Руен“ (2007). Нейни стихове са отпечатвани в различни литературни издания. Има награди от Национален литературен конкурс „Пролет моя”, „Мила Родино”, от Международен литературен конкурс „Лирични гласове” и др. Член е на Дружеството на пловдивските писатели и на СБЖ. Под печат е петата й поетична книга „Коя ли съм?”.
