.
И бях слепец. Съзнателно не виждах
как гният плодовете необрани
и птиците гнезда как не съзиждат
във домовете празни като рани.
И просяк бях. С прегърбена тояжка
ковях земята – някой да ме чуе.
И без море с фланелката моряшка
събирах бриз – платната да издуе.
И неведнъж осъмвах двуезична,
без буден звън на източни камбани,
в очакване на нещо по-различно,
изтрило Ботев, тъжните Балкани.
И всичко бях. А пък сега какво съм?
В ума със химна и в сърцето с Левски,
и с куп неотговорени въпроси,
и спомена за кораба „Радецки”.
Емилия Николова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Емилия Николова Петрова-Зъбова е родена и живее в Пловдив. По професия е медицинска сестра. Пише поезия от ученическа възраст. Първата й поетична книга, „Обич върху абанос“, излиза през 1997 г. Авторката има подготвени за печат още две книги с поезия. Член е на СБП, СБЖ и Съюза на писателите лекари. Тя е художествен ръководител на литературен клуб „Николай Гюлев” – Пловдив.
Емилия е участвала в четения на фестивала ”Black swan” („Черен лебед“, София, 2012), в предавания за поезия на Радио Пловдив и др. Била е редактор на литературния сборник на Ангел Хаджипопгеоргиев „Мила агресия” (1998). Нейни стихове са награждавани в Национален конкурс за поезия в Нова Загора (2013), поетичен конкурс на издателство „Буквите“ (2013), конкурс във връзка със 100 години от Арменския геноцид (2015), Международен конкурс за поезия „Белоцветни вишни“ (2015) и др. Творбите й са отпечатвани в различни периодични издания и сборници с поезия като „И ни сродява красотата“ (2015) – антология на пловдивските журналисти, „Ти се завръщаш, Любов” (2015), „Избрани произведения на българските лекари” (2015) и др.
