Когато историята решава да ни разкрие някакъв дълго скриван факт, тя избира своите герои, пред които да повдигне покривалото си, както и мястото и времето за това. През лятото на 1956 година 24-годишният тогава Панде Евтимов (който почина вчера, 13.08.2017 г. – бел.ред.) в Битоля среща някой си Спиро, който му казва, че на един строеж, където работи, неговите работници открили мраморен камък с някои „шарки” по него. Панде, природно любопитен, се договаря със Спиро и още на следващата сутрин, неделя, двамата отиват на строежа. Панде носи със себе си две шишета вода, защото знае, че каквото и да пише върху мрамора и за да може то да се прочете, той най-напред трябва да се измие. Още след първите капки вода, младежът вижда надпис на старобългарски ”блъгари”, после още на едно място, и на още едно. Прави няколко снимки с фотоапарата си, марка „Аква компор рапид”, на лента марка „Ферания”, формат 24/36.
Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години – през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната – в списание „Пламък”. Такива са времената – Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.
Така до 1968 година, когато езиковедът Йордан Заимов в състава на група български учени отива в Битоля. Там, под стълбището на местния музей, на входа на мазето, обърната наопаки, лежи плочата с надписа. Как се случва така, че Йордан Заимов вади предварително готовата си специална хартия, която носи от София, намокря я и прави отпечатък от надписа върху плочата. Следва скандал – директорът на Музея е уволнен, защото е позволил „някакви си български учени” да направят копие на надписа. Свидетел на тази „операция” е 92-годишната проф. Василка Тъпкова – Заимова, съпруга на Йордан Заимов. През следващите години Йордан Заимов разчита надписа, дори и онези места, които времето е изтрило.
Оригиналът на старобългарски
„ † Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато … фоѧ съжев … ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира … їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ “
Превод на съвременен български
„През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“
Как свършва историята на Битолския надпис? Това показва документалния филм на Коста Филипов „Камъкът на страха“, излъчен по БНТ преди година.
Филмът може да бъде видян в сайта на БНТ ТУК.
.
Уважаема г-жо Калоянова, ако във филма на БНТ са били допуснати неточности и ако има заслуги на други хора, които са били пренебрегнати, както Вие пишете, може би трябва към националната телевизия да се обърнете първо и към автора на филма. Във всеки случай в тази публикация няма търсена никаква преднамереност и желание да се омаловажават нечии заслуги.
Не забравяйте все пак, че Панде Ефтимов не вече е между живите, за да може да каже каквото и да било по темата. И, че да си човек с българско самосъзнание, и в СФР Югославия, и в Р Македония, че и дори в днес, в РС Македония, не е никак лесно.
…И между другото … тази оригинална черно-бяла снимка, която баща ми ГЕОРГИ КАЛОЯНОВ е направил и се разпространява /да, Георги Калоянов е моят баща/ НЕ Е НИТО НАПРАВЕНА ОТ ПАНДЕ ЕВТИМОВ, НИТО ПЪК Е НАПРАВЕНА С ПОДОБЕН АПАРАТ, ЗА КОЙТО ТОЙ ГОВОРИ
„АКВА КОМПОР РАПИД“….Ама моля ви, не ме разсмивайте… Такава марка фотоапарати не знам изобщо да съществува. Истинският фотоапарат, с който баща ми и е снимал БИТОЛСКИЯ НАДПИС е професионален немски фотоапарат марка PRAKTINA модел 1958 година – най-доброто за онова време качество, който все още пазим в къщи, както и оригиналните снимки на Битолския надпис!
Но едно е ясно – че интервюто на КОСТАДИН ФИЛИПОВ с този лъжеоткривател наречен ПАНДЕ ЕВТИМОВ е предварително уговорено, тенденциозно нагласено, така че за представи само „неговата “ гледна точка за меродавна, като съзнателно е изключил ГЕОРГИ КАЛОЯНОВ!
МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МИ ДАДЕ ОТГОВОР ЗАЩО КАЛОЯНОВ НЕ БЕШЕ ВКЛЮЧЕН ВЪВ ФИЛМА?
kate georgieva
KАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
Вашата информация е фалшификация на истината за това чия е истинската заслуга за откриването и популяризирането на Битолския надпис. ЗАСЛУГАТА Е НА БЪЛГАРСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ОТ БТА ГЕОРГИ КАЛОЯНОВ.
За ваше сведение, въпросният Панде Евтимов е БИЛ В ЮГОСЛАВСКИ ЗАТВОР ПРЕЗ ПЕРИОДА 1955-1959 и ПОВТОРНО ПРЕЗ 1971-1972 г. за противодържавна дейност. МОЖЕ ЛИ, СПОРЕД ВАС, ЧОВЕК В ЗАТВОР ДА БЪДЕ ПУСНАТ ДА ПРАВИ СНИМКИ И ДА ГИ НОСИ В БЪЛГАРСКО ПОСОЛСТВО, КОЕТО СЕ Е НАМИРАЛО В БЕЛГРАД ПО ОНОВА ВРЕМЕ?
И ОЩЕ НЕЩО – КОЙ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ ЩЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА ЕДИН ОСЪДЕН ЧОВЕК, ОБВИНЕН В ПРОТИВОДЪРЖАВНА ДЕЙНОСТ ОТ ЮГОСЛАВСКИТЕ ВЛАСТИ???
Ами нали според тогавашните комунистически закони, този български дипломат незабавно е щял да бъде разпитван и уволнен, върнат обратно в България без повече да види чужбина!
Моля ви, мислете логично и не публикувайте подобни глупости за Панде Евтимов!!!
МНОГО МОЛЯ ДА НАПРАВИТЕ ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА НА ПАНДЕ ЕВТИМОВ ОТ ОНИЯ ГОДИНИ ПРЕДИ ДА ПУБЛИКУВАТЕ НЕПОТВЪРДЕНИ ФАКТИ И ИЗФАБРИКУВАНИ ЛЪЖИ.
ОЧЕВИДНО ИНФОРМАЦИЯТА ВИ ЦЕЛИ ЕДИНСТВЕНО ДА подцени и омловажи заслугата на ГЕОРГИ КАЛОЯНОВ и да се лансира македонския българин Панде Евтимов, който уж „изпратил снимката в българската мисия в Белград“.Панде Евтимов НИКОГА НЕ Е ПРАВИЛ И НИКОГА НЕ Е ДАВАЛ НИКАКВА СНИМКА в българското посолство. Панде Евтимов е един лъжец, чиято цел бе да присвои чуждата заслуга и да я представи като своя, за да получи българско гражданство и други облаги в България. Но неговата смехотворна лъжеистория за това как „скрил филма със снимката в крачола на панталоните си и така я занесъл до българското посолство в Белград“ – / това той споделя в предишен филм за битолския надпис с Костадин Филипов, филм на БНТ от 2016 г./, започна да се множи и разпространява в интернет пространството като плевел.
Много моля, премахнете този заблуждаващ“ филм“/информация пълна с несъответствия и безсмислици!!!