.
Когато си отида,
не слагай в ръцете ми икона..
Сложи едно перо от птица,
един камък от морето.
пеперудени криле и песен.
Един лист с химикалка
от бащината къща, едно парче мазилка,
клонка от дървото в ъгъла на двора.
Сложи и писмото, което пазя още.
Така да ме изпратиш.
Аз ще ти ги върна…
Слава Костадинова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук.
.
Страхотно стихотворение. Особено, когато си преживял тежки момети и се замислиш за смисъла на живота и за хората, които изпращаме завинаги….