.
Посърна небето, изпило до дъно нощта.
Пиян съм! По мъжки! Наливах до пълна забрава…
В омая, земята в полуда край мен се въртя,
а тежкото вино в кръвта ми разливаше лава.
Обран съм! До кости! Размесил съм вино с кръвта.
Последната глътка в сърцето ми празно нагарча.
Душата – разкрачена – търси човешка ръка
и обич, която по мъжки, до грош да похарча.
Пиян съм! До болка! Наливам – вгорчена вина…
Онази, която се лее с препълнени кани.
Преля и изтече, а в чашата – черна тъга
от чувствата ледено-трезви, от теб неразбрани.
Презрян съм! Без милост! Ненужен е кръстът сега.
Не моля икони, пред Бакхус съм днес на колене.
Как пият мъжете, дарени с невярна жена? –
на екс, до безпамет, до дъно – почти като мене…
Боби Кастеелс
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук, тук и тук.
.
