Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на края на земния път на Божията майка или на успението й. Според преданието, на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при при своя Син. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица на 8 септември, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Успение на Св. Богородица е и голям народен празник. На този ден не се работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона – дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за „Бог да прости умрелите“. „До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!“- така гласи народната поговорка и затова добрият стопанин е трябвало да свърши вършитбата до Голяма Богородица. На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. Обредната трапеза включва жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
https://youtu.be/hU3Gz8v8Pm8
На този ден празнуват и кръстените с имената: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!
.
