Заседание на КПБЧ за Българския дом в Прага (стенограма)

Както нашето издание вече писа (вж. тук), на 26 юли т.г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/, на което е обсъден проблемът с Българския дом в Прага, заради който вече две години Министерството на външните работи на Р. България се съди с български организации в Прага и Чехия. Точка първа от дневния ред на това заседание е обявена като: „Възникнали проблеми относно ползването на сграда, собственост на българската държава в Република Чехия, между Министерство на външните работи и български културно-просветни организации.“

На заседанието присъстват, от страна на МВнР – зам.-министър Юрий Щерк, българският посланик в Прага Лъчезар Петков и Стела Терзийска, директор на дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо обслужване“. От страна на Асоциацията на българските сдружения в Чешката република – Кирил Беровски, председател на организацията, както и Владимир Трифонов – журналист и кинодокументалист, отразявал темата за Българския дом в Прага. Предишният български посланик в Прага, доц. Здравко Попов, също е поканен, но от страна на Кирил Беровски, който уведомява за това Комисията. Самата Комисия не изпраща официална покана да доц. Попов, както би се изисквало заради статута му на български дипломат. Поради този, вероятно неволен, технически пропуск на Комисията, доц. Попов не отива на това заседание, поне според информацията, която има нашето издание.

Стенограмата от заседанието, проведено на 26 юли, бе публикувана в сайта на Народното събрание към края на работния ден вчера, 4 август 2017 г. По-долу може да се види нейното съдържание.

П Р О Т О К О Л
№ 5

На 26 юли 2017 г., сряда, се проведе редовното заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина с

ДНЕВЕН РЕД:

1. Възникнали проблеми относно ползването на сграда, собственост на българската държава в Република Чехия, между Министерство на външните работи и български културно просветни организации.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Първо, дневният ред на заседанието предлагам да бъде в следния ред:
1. Възникнали проблеми относно ползването на сграда, собственост на българската държава в Република Чехия, между Министерство на външните работи и български културно просветни организации.
2. Разни.
Имате ли други предложения за дневен ред?
Щом няма други предложения, предлагам да гласуваме дневният ред в този вид.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Да обявя гостите на нашето заседание днес. Първо, от Министерството на външните работи – господин Юрий Щерк – заместник-министър, господин Лъчезар Петков – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Чешката република, госпожа Стела Терзийска – директор на дирекция „Управление на собствеността и материално-техническо обслужване“, от Асоциацията на българските сдружения в Чешката република – господин Кирил Беровски – председател на Сдружението, и господин Владимир Трифонов – журналист. Здравейте.
Беше заявено участието на господин Здравко Попов – бивш посланик на Република България в Чешката република, но разбрах, че е възпрепятстван и отсъства.

Първата точка: ВЪЗНИКНАЛИ ПРОБЛЕМИ ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СГРАДА, СОБСТВЕНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНО- ПРОСВЕТНИ ОРГАНИЗАЦИИ.
Нека, първо, да изслушаме съответно становището и виждането на проблема, и да ни го представи някой от Министерството на външните работи, който е най-запознат.
Заповядайте.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости на Комисията, колеги!
Аз не бих претендирал, че съм най-добре запознат с тази проблематика и този случай, но имам готовност да заявя позицията на Министерство на външните работи по случая, по проблема. Разбира се, моите колеги – посланикът ни в Чешката република, директорката на дирекция „Управление на собствеността“, също са разположение при необходимост от предоставяне на допълнителна информация и допълване на становището, което аз сега ще имам възможността да споделя с Вас.
Най-напред нека да подчертая, че обсъждането на проблема в никакъв случай не започва сега и част от народните представители най-малко вече са участвали в предишни дискусии по темата, но за тези, които не са имали възможност да проследят предишните дискусии през 2015 г. последно в тази Комисия, е имало вече обмяна на мнения по този въпрос. Аз накратко ще представя историята и развитието на въпроса така, както той съществува към днешна дата.
Най-напред искам да подчертая, че това, което ще кажа, не е свързано по никакъв начин с конкретна организация или конкретни представители на българската общност в Чешката република. Това, което казвам, е от принципен характер и отразява принципната и последователна позиция на Министерство на външните работи по този казус. Става въпрос за недвижим имот в Прага, разположен на улица „Америцка“ № 28, който е придобит от българската държава през 1971 г. чрез договор за покупко-продажба. За имота е съставен акт за публична държавна собственост през 1999 г., като в акта е записано, че имотът се стопанисва и управлява от Министерството на външните работи съгласно чл. 132, ал. 1 от Правилника по прилагане на Закона за държавната собственост.
Същевременно още през 1972 г. със заповед на посланика на Република България в Чехия имотът е предоставен за ползване на Българския културен клуб в Прага „Георги Димитров“, като клубът е бил задължен да поеме всички разходи по поддръжката и експлоатацията на имота, както и да осигури помещения за студентската организация на Димитровския комсомолски младежки съюз в Прага.
Към настоящия момент, вече повече от 30 години, имотът се ползва безвъзмездно от Българската културно-просветна организация. Тази организация използва имота без наличието на каквото и да било правно основание, тъй като не е налице валидно сключен договор за наем на сградата, или друг вид договор за предоставяне и за ползване. Основанието, на което се базира ползването на сградата от Българската културно-просветна организация, е въпросната заповед на българския посланик на основа на твърдение, че организацията е правоприемник на клуба „Георги Димитров“. Министерството на външните работи не разполага с данни дали е налице действително валидно юридическо правоприемство между Българската културно-просветна организация и Българския културен клуб „Георги Димитров“. Същевременно това не е единственото релевантно съображение, което трябва да се има предвид. Трябва да се подчертае, че към днешна дата Българската културно-просветна организация не е единствен представител на българската общност в Чехия, но реално само тя ползва имота.
По линия на правителствената програма за работа с националните малцинства на територията на Чехия през месец юни 2007 г. в центъра на столицата на Чешката република е открит дом на националните малцинства, в който се дава реална възможност за организиране на собствени офиси и ползване на общите в сградата зали и други помещения за целите и потребностите на официално признатите в Чехия национални малцинства, сред които е и българското. В този смисъл няма никакво основание една от седемнадесетте към днешна дата българските организации в Чешката република да бъде в привилегировано положение спрямо останалите български организации в Чехия по отношение ползването на сградна собственост на българската държава.
Същевременно трябва да се посочи, че организацията използва имота за стопански цели – с обособен ресторант, механа, пансион, хотелска част. Трябва да се има предвид, че от 2001 г., без знанието и съгласието на държавата, и съответно посолството на Република България в Прага, организацията е сключила договор за туристически услуги с чешката фирма „АВАС“ за срок от 10 г. Доколкото разбирам този договор продължава да е в сила и към днешна дата и на практика става въпрос за отдаване под наем на част от помещенията в тази сграда на въпросната търговска организация.
Междувременно трябва да отбележим, че домът има статут на дипломатически имот като собственост на българската държава и съответно е освободен от заплащането на данъци по договореност между Министерствата на финансите на Република България и Чешката Република на реципрочна основа с Чешкия клуб в София.
През годините се провеждани нееднократно срещи с представители на Българската културно-просветна организация с цел установяване на правоотношения, които биха поставили на законова основа пребиваването на организацията в сградата на ул. „Америцка“ № 28. За съжаление, категоричното становище на представителите на организацията е било, че в техен интерес е да се запаси фактическото положение, статуквото, което на практика означава продължаване на ситуация, при която сградата продължава да са използва по един противозаконен начин.
Съгласно наличните в Министерството на Външните работи данни от направената проверка през 2007 г. организацията е получила приходи за периода 2001 – 2006 г. в размер на около 731 хил. евро, като 84% от тези приходи реално са приходи от стопанска дейност. Същевременно организацията е декларирала, че основните й цели са свързани с културно-просветна работа, а не със стопанска дейност.
Междувременно българската държава продължава да изразходва бюджетни средства във връзка с поддръжката на имота и по-специално заплаща ежегодно разходите по застраховането на сградата. Проблемът с незаконното ползване на имота е разглеждан на няколко заседания на Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната в периода от 2001 г. до момента, тоест в продължение на повече от 16 г. общото становище, формирано към днешна дата, е, че ползването му по сегашния начин следва да бъде преустановено.
Министерството на Външните работи застъпва последователно позицията, че имотът се използва от Българската културно-просветна организация без правно основание, безвъзмездно и основно за извършване на стопанска дейност в разрез с дейността на една културно-просветна организация. Този начин на ползване на имота е също така предпоставка за уронване престижа на българската държава. На територията на имота правораздавателните органи на Чешката Република са провели и няколко оперативно-процесуални операции – издирвателни действия, във връзка с присъствието на лица на територията на имота, за които са водени съответни производства.
В този смисъл позицията на Министерството на Външните работи, както и на други компетентни държавни институции, в частност Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната, е за прекратяване на досегашния начин на ползване на имота и неговото освобождаване от сегашния му ползвател, и връщането на имота във владение на българската държава посредством упражняване на съответните права от българското посолство в Прага. Тази позиция е изразявана нееднократно, както пред българските организации в Чешката Република, така и пред медиите, а също и в Народното събрание през 2015 г., на две заседания на Комисията по политиката за българите в чужбина. Позицията на Държавната агенция за българите в чужбина по онова време, заявена и пред Комисията на Народното събрание, е била следната: „Българският дом в Прага следва да бъде собственост на българската държава и да се утвърди като истинско духовно средище на всички българи, да бъде дом на всички български организации“.
Предвид горното възможностите за бъдещето управление и разпореждане с имота могат да обхващат различни решения, както предоставянето му за ползване от всички български организации за културни прояви при равни условия за всички, така и отдаване под наем на свободния пазар, съвместно ползване с други ведомства и така нататък. Ключовото условие за реализиране, на която и да е било от тези възможности, е безусловното освобождаване на имота от незаконно ползващите го в момента ползватели. Искам да добавя, че доколкото представителите на Българската културно-просветна организация не са се съобразили с волята на собственика на имота, то през месец октомври 2015 г. посолството ни в Прага предприема действия за разрешаване на въпроса по съдебен ред.
В резюме искам да обобщя това, което изложих малко по-подробно, за тези от народните представители и от присъстващите в залата, които досега не са имали възможност по-подробно да се запознаят с историята на въпроса.
Първо, налице е незаконосъобразно ползване на имота на българската държава с адрес ул. „Америцка“ № 28 в Прага по следните основания: сегашният ползвател – Българската културно-просветна организация използва сградата безвъзмездно повече от 30 г., без да има валидни правни основания и в нарушение на българското законодателство за държавната собственост.
Имотът се използва за стопански цели и съответно за извличане на доход без съгласието на законния собственик – българската държава, както и в разрез с уставните цели на организацията, претендираща, че осъществява културно-просветната дейност. Имотът се отдава под наем на трето лице от въпросната организация, без съгласието на собственика – българската държава, а същевременно сегашният ползвател – Българската културно-просветна организация, се облагодетелства неоснователно от привилегии и облекчения, предоставени от българската държава, като суверенен субект, а именно освобождаването от заплащане на данък върху имота. В същото време собственикът продължава да разходва средства във връзка с поддръжката на имота, а в частност по отношение на застраховките на този имот.
Второ, в допълнение към това българската държава търпи и репутационни щети – уронване на нейния престиж, а именно не само заради начина на ползване на имота с цел получаване на печалба, докато предназначението на сградата е за културно-просветни нужди, а и поради присъствието в имота на лица, които са били обект на разследване от местните полицейски органи. Има постъпили няколко сигнала за това през последните години. Ползвателят е предприел незаконосъобразното преустройство на сградата, което впоследствие е узаконено благодарение на намесата на собственика – българската държава, пред компетентните органи на чешката държава, за да се избегне по-нататъшното уронване на авторитета на страната ни.
Трето, с оглед на гореизложеното становището на компетентните държавни институции е: незабавно да се преустанови незаконосъобразното ползване на имота и да се промени начинът на стопанисването му така, че той да служи на интересите на българската държава и на всички българи, живеещи на територията на Чешката република, както и на законно регистрираните техни организации. Ключовото предварително условие за постигането на тази цел, е възстановяването на ефективното владеене на имота от неговия собственик – българската държава, за което вече са предприети необходимите действия. Благодаря Ви за вниманието!
Разбира се, моите колеги – посланик Петков, госпожа Терзийска, са на разположение за допълнителни разяснения, ако има нужда от такива.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Смятам, че би трябвало да изслушаме и другата страна. Нека господин Кирил Беровски разкаже своята гледна точка на проблема.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Посланик, уважаеми депутати – членове на Комисията, уважаеми гости, уважаеми дами и господа!
Започвам с това, че за да има България, трябва да има българи, които независимо къде живеят, мислят и милеят за нея. Живеем далеч от Родината си, но я носим в сърцата си. Живеем далеч от Родината си, но милеем за нея и се опитваме да запазваме и предаваме българщината не само на малките българчета, може би с надеждата, че те ще имат по-големи възможности да променят бъдещето ни, но и да разпространяваме сред техните родители, да не забравят родния език и традициите, и да не късат връзката си с тях.
Каква по-добра цел за работата на едно признато малцинство?! Съхраняваме България – Родината, която не може да се погрижи за нас, а ние искаме тя да просъществува и в нашите деца, и в техните внуци, и затова се стремим, организираните българи зад граница, да имаме възможност да се събираме, да обсъждаме, за забравяме или да прощаваме крамолите, които са били, за да запазим българския дух.
Позволете ми от името на Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, която е последовател и законен правоприемник на БКПО „Георги Димитров“, последовател на най-старата българска организация, създадена преди 136 години в Прага с активното участие на чешкия историк и политик Константин Иречек – правоприемник и на БКПО след 1989 г., приел всички активи и пасиви на предишната организация, да Ви информирам накратко и да Ви запозная с нашата организация, с нейната основна дейност, както и с възникналия казус със сградата, собственост на българската държава. Тя е ползвана от българските просветни организации на територията на Чешката република постоянно от 1971 г.
Асоциацията на българските сдружения обединява осем самостоятелни, официално регистрирани културно-просветни клуба в Чешката република с над 3500 члена и съмишленици. Това са основно български граждани, живеещи дългосрочно или постоянно, на територията на Чешката република, за които българският дом – сградата на адрес ул. „Америцка“ № 28, е единственото място, където могат да чуят новини на български език, да погледат филми на български език, да поиграят на шах или на карти, та даже и да се поспречкат, ама все на български език.
Няма да повтарям думите на господин заместник-министъра как е придобита сградата, а бих искал да се спра, да отговоря на въпросите на Външното министерство и да акцентирам върху следните въпроси, свързани с всичките български културно-просветни клубове от градовете Прага, Острава, Одомос, Бърно, Млада Болеслав, Пилзен, Усти над Лабе, Мост и Кладно – българските сдружения, които са членове на Асоциацията ни. Изброените клубове са от съгласувания и регистрирания в съда устав, ръководят се от управителни съвети, имат обща стратегия, но са организационно самостоятелни и управителните съвети по места развиват дейностите на клубовете изцяло безвъзмездно. Повтарям: безвъзмездно, всички ние работим безвъзмездно.
Към настоящия момент са регистрирани 6 български сдружения от общо 17 в цяла Република Чехия: Асоциацията на българските сдружения, Българският културно-просветен клуб „Прага“, Българската православна общност в Чешката република, Съюзът на българските сдружения в Централна и Средна Европа, християнското сдружение „Св. Николай Чудотворец“ и сдружение „Възраждане“, където паралелно се помещава и канцеларията на представителя на българското малцинство в Комисията по малцинствата към кметството на град Прага.
В сградата на ул. „Америцка“ № 28 се осъществява дейността на редакцията на списание „Роден глас“, което е една от най-старите медии на българските общности в Европа. Списанието е двумесечник – позволих си пред всеки един от Вас да го оставя, за да видите списанието и да се запознаете с неговото съдържание. Това съвпадна със заседанието и отразява живота на организацията и различните български сдружения, акциите на българските институции в Република Чехия и други. Миналата година списанието чества 45 години от издаването на първия си брой.
През 2014 г. беше актуализирана библиотеката на Асоциацията, където се съхраняват и може да се ползват над 1000 книги от български автори. Излишно е да казвам, че библиотеката се посещава от български граждани, които желаят да си взимат български книги за прочит и така нататък.
Защо казвам от 2014 г.? Тази библиотека, както каза и Външното министерство, че не започва от нас историята. През 2014 г. аз съм избран за председател на Асоциацията и започва това управление, което ние сме наложили с новия управителен съвет, с новите норми, стил и начин на управление. Какво означава това? Това означава, както преди малко цитирах, че се постарахме да актуализираме библиотеката, която е много важна поне според нас, и бяха частично отремонтирани определени други помещения, наложи се определен ред. Аз съм съгласен до известна степен, че в миналото е имало сигнали към българското посолство и към Министерството на външните работи, заради лица, които са пребивавали на територията и са били така наречените „криминогенни фактори“ , а и за негативната нагласа към нашата страна. От 2014 г. държа да Ви уверя, че подобни случаи не е имало, предполагам, че няма и да има.
През 2015 г. в дома започва да репетира новосъздадения певчески хор към Пражкия културен клуб, а също се стремим чрез този хор да приобщаваме и млади хора, а не само възрастни. Ако не Ви е известно, българската общност в Чехия има три вълни: едната вълна е пристигнала през 30-те години под формата на градинарското движение, другата вълна може би сме ние и по-старите студенти, които са завършили и са чешки възпитаници, а третата вълна е вече след 1989 г., свързана с демократичните промени.
В това отношение нашето мнение съвпада с това, което казва Външното министерство и господин заместник-минитсъра, че на вратата отвън на „Америцка“ № 28 пише: „Дом на българите“. Така ще пише и така би трябвало да бъде, той е на всеки един от нас, а не е на Асоциацията, а по една или друга причина, или по стечение на обстоятелствата, до момента Асоциацията е въдворявала и управлявала до известна степен тази сграда.
БКПО е официален приемник, официален правен субект и последовател на Българската културно-просветна организация „Георги Димитров“ след 1989 г. От началото на 2014 г. са приети нейните активи и пасиви, и най-вече процесуално и правно, а преименуването на Асоциацията на българските сдружения, съобразно изискването на чешкото законодателство, е пререгистрирано с ново ръководство, както казах преди малко, което е наложило своя стил и метод на работа.
По отношение на използваемостта на сградата – новият стил и метод на работа е едно от нещата, които предприехме, като умишлено затворихме механата. В момента механата е затворена и заключена, и не се ползва с цел да не ескалираме проблема, който се е наложил, а и по отношение на обвиненията, които се прилагат към нас. Все още не можем да разделим договора с фирмата „АВАС“, тъй като там са подписани определени клаузи, които, по една или друга причина, биха довели до други проблеми във връзка със старата организация БКПО, която е подписала.
От 1972 г. до момента БКПО, а сега Асоциацията и нейния законен приемник Асоциацията на българските сдружения със собствен доброволен труд и финансови средства поддържат предоставения им обект в качеството си на добър стопанин. Отварям скоба извън протокола, защото аз съм един от участниците и след закупуването на сградата през 1971 г., а през 1972 г. бях изпратен за редовен студент в тогавашната Чехословакия и съм един от участниците в иновирането на сградата, защото сградата не беше в този вид, който е в момента. В мен лично има известна емоция и емоциална тежест, че сме давали доброволно своя труд, като тогавашни студенти, а даже в момента дипломати във Външно министерство, а като студенти са работили за иновацията на този обект.
Асоциацията на българските сдружения е най-старата и многобройна организация на българите. Тя е същественият фактор, допринесъл за официалното признаване през 2001 г. на българското землячество в Чехия, като национално малцинство със свой официален представител в парламента на Чешката република. Асоциацията на българските сдружения, както в миналото, така и сега, е дарявала множество средства за оказване на финансова помощ на българското училище в Прага и на общини, засегнати от природни стихии. Ако пожелаете, по-нататък можем да Ви изпратим копия на съответните документи и благодарствените писма, които са отправени към нас в тази посока. Тя е един от основните дарители и инициатор за изграждането на единствения български паметник в Централна Европа – паметникът на „Св. Св. Кирил и Методий“, който е построен с дарения на членове на организацията и с финансовата помощ на българската държава.
Уважаема Комисия, всяка година от 2009 г. насам, през месец май Асоциация на българските сдружения е организатор и координатор на традиционния събор на българите край паметника на братята „Св. Св. Кирил и Методий“ до село Микулчице, посещавано от стотици българи от различни европейски държави и от българите в Чехия. Съборът и построяването на паметник на двамата братя, създали българската азбука, е от изключително значение за авторитета на българското малцинство в Чешката република. Съборът е включен в официалния списък на периодично организираните фестивали на територията на Чешката република, като е субсидиран от чешкото Министерство на културата, а няколко поредни години от чешката страна са подготвяни репортажи за него.
Не можем да не споделим, че една наша членка, дългогодишен председател на един от клубовете, през 2014 г. е призната за българка на годината. Казва се Сирма Зидару и е годишен председател на нашия клуб в град Острава.
На фона на гореизложеното по-горе през месец февруари 2015 г. ни бе връчено от посланика на Република България в Чешката република официално искане с месечно предизвестие да напуснем, ползваната и поддържана от нас в продължение на 45 г. сграда на ул. „Америцка“ № 28. Аз подписах писмото с особено мнение, тъй като бяхме в пререгистрация за Асоциацията, а и за мен лично това беше един акт, който е без всякакъв мотив, без всякакво предизвестие, без някакви предварителни разговори, като „гръм от ясно небе“, както се казва на български език.
Заедно с изпълняващия длъжността „секретар“ на организацията – уважаваният от всички Янчо Янев, представител на българското малцинство в един от регионите на страната, по наша инициатива направихме среща с Външното министерство. Дойдохме на място тук, за да изясним обстановката и да видим за какво става въпрос и да седнем на масата, както се казва и да изчистим някои несъгласувания като между другото, посетихме и Агенцията за българите в чужбина, а тогава председател беше господин Вангелов. (Реплики.)
Разговорът във Външното министерство с главния секретар на Министерството тогава за мен лично и за моя колега Янчо Янев – не ни беше даден достатъчно времеви простор, тъй като ние се бяхме подготвили достатъчно добре и с материали, ровейки се из архивите на организацията и така нататък, но там не се достигна до някакъв диалог между нас и си отидохме от Външното министерство неудовлетворени. На самия разговор в Министерството с главния секретар ни беше казано, че сградата ще бъде продадена и, ако искаме, можем да се включим в тръжната процедура. Казвам Ви само фактите, които са протоколирани на нашия разговор.
От името на всичките членове и съмишленици на най-старата и най-многочислена организация на българите в Чешката република, от името на останалите регистрирани български организации изразяваме своето недоумение и възмущение от това странно решение. Не ни е известно какви са целите на формалния собственик за нас, на Министерство на външните работи на Република България, но самия начин на действие от страна на българското посолство в Прага е изцяло в противоречие за мен и за нас с посланието и задачите на дипломатическата ни мисия в чужбина – да се защитават и да се помага на българите извън границите на Родината.
Искам да подчертая, че всички опити от наша страна за комуникация със собственика на имота сега и в миналото – от нашите предшественици, не е взимането на някакво решение. Даже си спомням главния секретар на тогавашната ни среща се хвана за главата и каза: как досега ние не сме го решили този въпрос? Така и не можах да разбера този въпрос към мен ли беше отправен, или към някой друг, но независимо от всичко го споменавам като факт.
Другият акцент е завеждането на съдебно дело, уважаеми дами и господа, уважаеми депутати. Аз съм на 65 години и в моя кратък скромен живот досега не съм чул българската държава някъде по подобен повод, или където и да е било, да е завела дело срещу българи пред чужд съд!
Искам нещо да Ви споделя: срещайки се с различни институции, тъй като като статутар на организацията съм длъжен да комуникирам с тях, на мен ми е изключително неудобно, аз не съм дипломат по професия, да обяснявам на институциите, чешките, защо това е така. Лично аз и останалите мои колеги от ръководството на Асоциацията сме поставени в изключително деликатно, дипломатично положение. Даже преди един месец, когато отидох в съда да прегледам документите дали са постъпили някои други искания и така нататък, една от секретарките на съда ме погледна и каза: „Господин Беровски, тук има някаква грешка, Вие тук се съдите българи срещу българи, въпреки че сте чешки субект“. Не можах да отговаря, казах й, че няма да коментирам този въпрос. Но, пак казвам, че за нас това е лична обида и считам, че не е това начина за решаване на каквото и да било.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми господин Председател, уважаеми гости, не са ми известни цялостните мотиви, въпреки че господин заместник-министъра много точно и ясно ги посочи, и всички тези действия спрямо нас и българското малцинство в Чехия, но те се нуждаят от този дом, ползван и поддържан от самите тях 42 години, с всички допускани грешки, с всички неудачи и така нататък. Този дом е олицетворение на една малка България, като без него не би било възможно осъществяването на изявите, стремящи се да съхраняват българщината извън страната ни.
Всички тези форми, които ние организираме, всички събития от тази година, поканите от българското посолство в Прага за съвместното честване и евентуалното поемане на патронажа на най-големия български празник – 3 март, проведен от Пражката православна катедрала, и 24 май – Съборът в Николчица, не бяха удостоени с участие и ни беше официално отговорено, че тъй като ние поканата я отправихме през месец януари, а планът на българското посолство отдавна е изпратен в Министерството на външните работи и не би могло да участват на подобни наши празници.
Това буди голямо недоумение и от всички нас, както от наша страна, така и от страна на чешките институции и официалните лица, които каним за тези празници. Даже, когато чествахме 24 май, на който присъстваха около 450 човека в Николчица, един от местните кметове ми каза: извинявайте, Вие имахте честване на 13 май, а и пак ми зададоха неудобен въпрос, на който аз трябваше да отговарям – имало е определени разминавания и несъответствия, по една или друга причина, безпрецедентни случаи.
Уважаеми дами и господа, надяваме се да съдействате в разрешаването на този спор, който за нас не е само казус, а е кауза в защита на българското малцинство в Чешката република и в съхраняването на неговата идентичност.
От името на Асоциацията на българските сдружения и лично от мое име благодаря за проявения интерес, тъй като за нас това е институцията, която стои най-високо в държавността на Република България и е проявила интерес към диаспората ни в Република Чехия. Паралелно с това си позволявам да предам символично една плакета на председателя на Комисията за политиката на българите в чужбина, а с това да покажем, че все още съществуваме, а и на плакетата е изобразено 130 години българско присъствие на територията в Чехия. Това е собственост на Комисията. (Господин Беровски подарява плакетата на Председателя на Комисията.)
Благодаря Ви за вниманието. Съжалявам, но по-кратко от това не можах да го сътворя. Благодаря Ви още веднъж.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Беровски.
Аз гледах един филм, качен в интернет, а доколкото разбрах именно от господин ВЛАДИМИР Трифонов е сниман този филм, но не знам преди колко време. Може би той ще ни разкаже повече?
Аз мисля, че след представянето на филма и проблемите, които разисква, реално те са точно по темата, а и неговото виждане така да кажем „журналистическо разследване“, то ще пристъпим към въпросите към всички страни, защото мисля, че имаме доста въпроси към двете страни – и към Министерството, и към Българската асоциацията на българските сдружения в Чехия.
Давам думата на господин Трифонов.

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ: Първо, искам да кажа, че аз ще говоря единствено и само от мое име, и не представлявам никой друг освен себе си като журналист, който пише за национални, международни медии.
Може би, защото са наблюдавали какво пиша, как пиша, защо го пиша, аз бях поканен преди две години от Клуба на българите в Прага, за да ме запознаят с този казус наречен „Български дом, подготвен за продан“. Всъщност и филмът се казва така: „Година за продан“. Заминах на свои разноски, цялата продукция, която следваше, беше поета от мен. Имаше покана от страна на господин Беровски да ми поемат някакви разходи – пътни, дневни, квартирни, с което аз не се съгласих. Казах ми, че в последствие може би ще имаме такива разговори, в които аз трябва да бъда абсолютно чист към своята безпристрастност към случая, а единствено подходих много безпристрастно, за да видя за какво става въпрос. Наистина видях. Бях два пъти там по една седмица. Успях да отида и на този прословут събор, но там наистина се случиха нещата, които е препоръчително да гледате в този осемнадесет минутен филм. Той е интересен между другото, а онези, които не могат да го намерят в Ютуб и в Интернет, то мога да им предоставя DVD.
Много кратко ще бъде изложението ми, защото за мен въпросът е кристално ясен, чист и не се нуждае от никакви излишни приказки. Бях си подготвил много остро изложение, но след като чух всички изказващи се, реших да се смекча нещата, за да не създавам излишно напрежение.
Какво видях аз с моето безпристрастно журналистическо око? Видях, че казусът има две страни: документална, която беше представена преди малко, а между другото аз се запознах с всички документи изключително внимателно, които ми бяха предоставени. Имах една доста дълга кореспонденция с Външното министерство, с бившия главен секретар и му обясних му, че като независим журналист искам да се запозная с причините, поради които те искат да продават този дом, а беше ми отговорено и най-накрая стигнахме до патовата ситуация, че всъщност няма много какво да се говори с журналисти по тази тема.
Има едно решение, което е да се продава този дом, а щом е взето, то значи се продава, а аз тръгнах да видя какво се случва там, но няма да Ви запознавам с подробностите. Между другото паралелно с този филм излезе статия, която също Ви препоръчвам да прочетете, а тя се казва: „Година за продан“, като тази статия излезе в много медии зад граница включително и в Лондон. Всички хора, с които без изключение говорих, бяха – нека да не казвам думата „потресени“, но бяха изключително обидени от това, че държавата България иска да продава мястото, в което те са влагали бригадирски труд.
Между другото аз съм завършил в Прага „Театрални и филмови науки“ и съм специализирал в масмедиите. Искам да Ви кажа, че също съм участвал не в една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет бригади доброволно, защото този клуб наистина се нуждаеше от ремонти, периодични. Не знам до каква степен Външното министерство и българската държава са се намесвали в тези ремонти, но аз лично съм се намесвал и никой не ми плащал, а и никой не ми е заповядвал да го правя.
Хората, с които успях да направя интервюта, са категорично против тази продажба, но това не е толкова важно, а по-важното е, че те смятат, че никой не се обърнал към тях да ги попита: аджеба, Вие искате ли този дом да се продава? Имате ли желание да останете без него и да не празнувате националните си празници, личните си празници, да се събирате да пеете, да танцувате, да рецитирате и каквото и да е било? Желаете ли този дом да бъде продаден? Никой не се е обърнал към тях.
Документалната страна няма да я коментирам, тя е въпрос за хората, завършили право, а аз не съм правист. Мога да кажа, че по моя бърза сметка доброволният труд, който е даден в продължение на 50 и кусур години, а и моя го включвам там, защото никой не ми е плащал, то аз бих могъл да си искам хонорарите от този труд. Той не е калкулиран, а простата сметка говори, че ако се калкулира цялото нещо, което тези хора в продължение на 50 и кусур години са изработили, то може би ще отиде над сумата, която е платена и ще е доста по-голяма.
Тоест за мен нещата стоят така: домът не е само на Външното министерство и на българската държава, а той отдавна е собственост или съсобственост на онези хора, които представляват българската диаспора – работещи, живеещи и учещи на територията на днешната Република Чехия и на тогавашна Чехословакия. Викнете икономистите да седнат на масата и да почнат да пресмятат кой какво, за какво, срещу какво е дал и направил. Ще видите, че сметката ще бъде интересна. Вижте този филм, кадрите говорят много по-сладкодумно от мен, много по-точно. Ще видите изражения на лицата на хора на 85 – 90 г., а когато чуха, че този дом ще бъде продаван, а никой не ги е питал…

МАНОИЛ МАНЕВ: Извинете, че ще Ви прекъсна, господин Трифонов, но мисля, че до този момент не е ставало дума за продажба на клуба и не знам доколко…

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ: В документите, които аз четох много внимателно, а имам и копие от тях, категорично присъства думата „продажба“.

МАНОИЛ МАНЕВ: Да, но мисля, че впоследствие е прието решение от Народното събрание и е взето становище, че той няма да бъде продаван.

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ: Това е чудесно. Освен че Ви препоръчах да гледате непременно този филм и да прочетете статията, не ми остава нищо друго освен да кажа, че сега единственото умно нещо, което трябва да се направи, е едно ръководство да поеме нещата, но не търгаши. Искам да Ви кажа, че това е хапка за милиони в центъра на Европа, това е сграда, та дрънка.

МАНОИЛ МАНЕВ: Вие сам си отговорихте.

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ: Да, сам си отговорих, но предлагам следното нещо – журналистическо предложение. Аз бях на няколко заседания на тяхното ръководство. Мога да Ви кажа, че не само няма помен от криминогенни и прочие неща, а видях млади хора, които са със висше образование. Имаше едни хора, които умолявах да се явят пред моята камера, едва ли не им падах на крака. Това беше другата част в българската диаспора като исках да събера тази част от диаспората, която не е била толкова демократична, с онази част, която е била супер декомкратична и да направим един разговор – кой какво иска и защо се сърди на другите.
Работете заедно, има място. Те отказаха да се срещнат с мен, а се оказа, че са се свързали с Външното министерство в България и то им е казало: недейте да се занимавате с Владо Трифонов, и кой знае какво още. Аз не можах да се срещна с тези хора – нито първия път, нито втория път, за да видя какво ще кажат. Хайде, онези ги видях, чух ги, плакаха пред камерата и си казаха болките, а тези мои колеги не ръчиха. Защо го казвам това нещо? Значи има някакъв вътрешен конфликт в диаспората, който частично заснех. В държавата има вътрешен конфликт, та там ли няма да има?! Нали сме българи и не можем да бъдем различни.
Искам да кажа да ги съберете, да ги видите, да идете при тях. При тях не е ходил никой от управляващите и неуправляващите, никой не им е казал: седнете, дайте да Ви почерпим по едно кафе, кажете си за какво става дума. Никой! Аз усетих, че са разделени в диаспората и според мен причината е донякъде меркантилна, донякъде политизирана – едните са по-демократи, а другите са по-малко демократи, а между другото и във филма си личи това нещо. Основата е предимно политическа, отколкото икономическа, защото не вярвам някой да каже: хайде, сега ще продадем за 150 милиона и ще си ги делнем под масата. Това би било много грубо, но политически определено. (Реплики.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да бъдем по-кокретни. Мисля, че има въпроси към господин заместник-министъра и нека да пристъпим към тях.
Давам думата на зам.-председателя, господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Господин зам.-министър, аз искам да попитам, защото няколко пъти чухме думата „продажба“: има ли такова нещо в плановете на Външното министерство към момента?
Имам един въпрос към представителя на организацията, която стопансва в момента имота: имате ли изобщо някакви договори към момента, които да Ви дават правото да я стопанисвате? Имате ли някакви подновени догооври с текуща дата, течаща към момента, тоест валидни към момента? Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да чуем отговорите на двата въпроса.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря, господин Председател, благодаря и на господин Манев.
Само няколко думи да кажа като реплика на това, което гостите на Комисията казаха – господин Беровски и господин Трифонов. Това не е реплика, а ще даде отговор на последващите въпроси. По отношение на това, което постави като основен проблем господин Трифонов, свързано и с въпроса на господин Манев – има ли решение, или няма за продажбата на дома, то отговорът е: категорично не! Никога не е взимано решение за продажба.
Това, което е станало през 2015 г., е, че в рамките на Междуведомствената Комисия за българските имоти зад граница е обсъждан пробелмът в отношенията между Българската държава и ползвателя на имота, и са разглеждани различни варианти как да бъде решен този проблем. Действително един от вариантите, като крайно решение, в случай, че не бъде намерен друг начин, е бил да се продаде сградата, но е взето решение да се направи предварително проучване на имотния пазар в Чешката република. Това е била предпоследната опция, като първата е била сградата да придобие статут на Дом на българите в Чехия и да бъде предоставена за ползване от всички български дружества, а втората е била да бъде прехвърлена за ползване на Министерството на културата и там да бъде настанен Българският културен институт. Следващият вариант е бил за предоставяне на сградата на Агенцията за българите в чужбина и тя да я стопанисват.
Имало е още едно предложение, което също е споделено с Комисията през 2015 г., да се помисли за преотстъпването на сградата под наем, но от страна на българската държава, така че да носи някакъв приход, който пак да отива за подпомагане на българските общности в чужбина. Решение не е вземано в нито един момент за продажба на сградата, а към днешна дата тази опция не е актуална. В момента има разбиране от страна на българските граждани в Чешката Република, а такова е и становището на Държавната агенция за българите в чужбина и на Външното министерство: сградата трябва да продължи да бъде средище на българщината в Чешката Република. Мисля, че с това изчерпателно отговорих на поставения въпрос.
Бих искал още няколко неща да споделя по отношение на дейността, която осъществява ползвателят на имота в момента – дали става въпрос за Българското културно-просветно дружество, или за новосъздадената Асоциация на българските сдружения, аз не мога да се произнеса до каква степен тя допринася, или не за тази цел, а посланикът ни в Прага е на терен и може по-ясно да вземе становище по този въпрос.
Допускам, че действително се вършат много полезни неща от ползвателя на имота по отношение на българската общност, както вероятно и от другите организации на българите в Чешката Република, които са надлежно регистрирани, като представители на българското малцинство в страната. Но искам да подчертая нещо от гледна точка на българската държава и да наблегна на това, че не Външното министерство е собственик, а българската държава е собственикът. Външното министерство представлява българската държава в Чешката Република точно по отношение на упражняване правото на собственост върху сградата.
Първо, всяка дейност, включително родолюбива дейност, в интерес на българските граждани, на българските общности в чужбина трябва да се извършва по законосъобразен начин и мисля, че никой не може да оспорва това нещо. В момента сградата има статут на дипломатически имот и тя ползва определени привилегии и имунитети.
Второ, тя се използва по начин, който не отговаря на изискванията на Закона за държавната собственост на Република България.
В този смисъл ние, като Външно министерство, като представители на държавата, изискваме сегашното фактическо състояние да бъде приведено в съответствие с международното право и с българското законодателство. Ние държим, независимо каква дейност се осъществява в интерес на българските граждани и в интерес на българските общности в чужбина от дадена организация, или дадено лице, това да става при зачитане на доброто име и на авторитета на българската държава. За съжаление, има факти, които сочат, че ситуацията не е точно такава и не говоря само за това, че част от сградата се е използва с комерсиална цел, като хотел, като ресторант, а е имало случай и като стриптийз клуб да се ползват някои от помещенията на сградата.
И третото, което искам да подчертая, е, че в крайна сметка никой – нито една гражданска организация, нито едно гражданско сдружение, нито един български гражданин няма по дефиниция монопол върху правото да представлява българската общност в чужбина. В едно плуралистично общество е допустимо и реално се случва няколко организации да извършват родолюбива дейност в интерес на своите членове и на българските общности зад граница, а и в този смисъл българската държава не може да фаворизира само една организация или една група от лица. Ние трябва да следваме определени принципи, един от които е принципът на равнопоставеното третиране и на зачитането на интересите на цялата общност, а не само на определен нейн сегмент или на група лица.
В този смисъл трябва да се разбира и българската позиция, позицията, която заяви Външното министерство. Преди всичко трябва да се приведе сегашното фактическо положение, което е в нарушение на българското законодателство и на международното право в съответствие с изискванията на закона, а след това въпросът за ползването на сградата да бъде решен по един справедлив, законосъобразен начин в интерес на българските граждани зад граница, на българите в чужбина, на българската общност в Чешката Република и не на последно място в интерес на българската държава. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека чуем отговора и на втория въпрос, който зададе господин Манев. (Реплики.)

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам само една реплика, ако е възможно, да отговаря на това, което каза господин заместник-министъра, съвсем накратко.
И ние се стремим, господин заместник-министър, да обединим общностите и това също е голям труд и усилия, които правим в тази посока и да бъде Дом на българите, но ние в никакъв случай не сме затворили като масонска ложа и не сме заключили вратата. Първата ми работа, след като встъпих в длъжност като секретар на Асоциацията, е да отида да разговарям лично с председателите на двете сдружения, които отказаха категорично. Ние предадохме ключове официално и отворихме широко ръце и врати, но те не желаят. Какво да направя?! Девет – десет организации желаят, две не желаят… Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата за становище по отговрите на господин Манев. (Реплики.)

МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря Ви за точните и изчерпателни отговори, които ми дадохте лично на мен.
Аз имам един такъв уточняващ въпрос, но колегата Председател също мисля, че ще го зададе. Това е въпросът ми към Външното министерство, съобразно промените в Закона за държавната собственост от миналата 2016 г.: има ли Министерството право и възможност да даде безвъзмездно такава собственост сега с вече действащите промени? Ако нямате такъв отговор, то трябва да се вземе под внимание.
Благодаря на организацията, която пламенно защитава своята работа. Доколкото разбрах и от журналиста, който е бил там и е снимал филма, явно има проблеми там с това, което се случва. Но моето лично мнение, следствие на това което чух и събрахме като информация, е, че българската държава все пак трябва да регулира отношенията си за един имот, чийто стопанин е тя, така че трябва да има договореност, трябва да има договори, трябва да има законно основание. Това е личното ми мнение. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Биков също иска думата.

ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз имам по-скоро въпрос към Асоциацията. Те съгласни ли са с това, което Външно министерство каза? На мен ми се струва абсолютно нормално и приемливо държавата, като собственик през Външно министерство, да управлява този имот, както е и по документи. Дали Асоциацията е съгласна? Доколкото виждам плановете на Външното министерство са този дом да се ползва точно за такава дейност за българите в Чехия и просто под тази форма Асоциацията да ползва дома, но заедно с другите.
Чух, че Вие сте канили другите, но според мен Външното министерство е това, а и посолството в Чехия, което трябва да покани всички, защото то е домакинът, както се казва. Ако приемем, че посолството е домакинът, Вие съгласни ли сте да бъдете гости наравно с всички останали асоциации и организации, и да продължите да развивате полезна дейност, каквато има? Надявам се, че е приключило с това абсолютно безобразие, което се случва, защото аз сега научавам за тези неща.
Аз не виждам някакъв проблем в случая, а просто Вашата културна дейност може да продължи и се надявам, че посолството и Външното министерство ще помагат за това, но просто няма да сте домакини, а ще бъдете гости. Иначе то е на българската държава, в този смисъл на всички български граждани.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Ако разрешите, господин Председателю, да отговоря на въпроса.
Когато направихме среща във Външното министерство през 2015 г. ние излязохме с конкретни предложения, които са в архивите и при господин посланика, и във Външното министерство, като там бяхме дали конкретни предложения по отношение на ползването, стопанисването и управлението на сградата. Ние излязохме с конкретни предложения и ние никога не сме държали тази сграда да я управляваме. Пак казвам, че ми е много неприятно, но съм задължен да ме будят през нощта или примерно, когато е гръмнала някоя тръба в сградата, да взимаме аварийните екипи и да решаваме нещата и така нататък. На мен ще ми бъде по-удобно собственикът, респективно Министерството на външните работи, да управлява по силата на закона имота зад граница, като продължена ръка. Аз нямам нищо против по принцип ние да бъдем гости навсякъде. Гости сме всички на този свят, както се казва, но нека да има определен ред. Примерно, едно от предложенията ни беше такова, че ние ще останем. Нека и Министерството на външните работи покани останалите сдружения, ще обитаваме всички заедно или заедно ще правим всички активи и така нататък, но нека има написано точно и ясно как ще го обитаваме, какъв договор ще подпишем, кой ще поддържа тази сграда?
Господин заместник-министърът каза, че се влагат средства от Министерството на външните работи и това сигурно е така, но аз пак казвам, че сградата не е само по застраховане, а сградата от 1971 г. – от закупуването й, има документи и, който желае, мога да му изпратя копия. Трябвало е да се ремонтират доста неща, а и предстоят подобни ремонти, които в момента са стопирани, така че когато има ясни и точни правила, изготвени предложения в тази посока, ние сме готови да седнем на масата и да ги решаваме. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте.

ТАНЕР АЛИ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Колеги, малко не ми станаха ясни нещата, защото тук се получава един такъв факт: сградата има и хотелска част в момента, и това продължава ли да съществува, като такава дейност? Това е първият ми въпрос. Нека да го изложа като становище на моите усещания в момента. Това е напълно противозаконно, защото Вие не сте собственик. Какви договори има, какви данъци се плащат, какви наеми, кой ги взима и то без да сте собственици? В един момент сте отдавали под наем с години наред, а преди това е имало и механа, а и малко ми се струва нелогично всичко това.
Второ, като неправителствена организация нямате право да имате печалби по закон, а бидейки от българските закони на Република България, то неща трябва да влязат в синхрон с българското законодателство и, разбира се, респективно с чешкото законодателство, където се плащат определени такси, битови отпадъци и така нататък.
Имайки предвид, че тази сграда се води дипломатическа, сега го разбираме, има някакви приоритети, има и някакви междудържавни договорености е важно какво трябва да се предприеме оттук нататък. Трябва да се вземе едно сериозно решение, защото договорът с неправителствена организация единствено може да бъде по българското законодателство говоря със символични наеми. Примерно, ако в момента според действащият закон в България на един квадрат пазарната цена е, да речем 300 или 400 евро в центъра на София, или на Чехия, а за неправителствените организации 4 лв., 5 лв. или 10 лв., то за символични суми, които уреждат този въпрос като цяло, дали ще имате право да преотдавате?! Просто няма да имате право да го правите това нещо, след като в момента има и хотелска част, а тези хора трябва да бъдат изнесени от тази сграда без процедури, без каквито и да е такива мероприятия.
Задавам си тези въпроси и не мога да си отговаря, и затова може би трябва да има едно предоговоряне или договаряне с неправителствените организации от страна на българската държава и неправителствените организации в Чехия, и след това тези въпроси да бъдат уредени. Явно има такъв договор – не знам с кого. Ако не е с българската държава като собственик, то с кого е този договор на собствениците на тези хотели, разполагащи с това имущество?
Смятам, че единствено и само чрез дело, грубо казано, трябва да бъдат изгонени от тази сграда, за да се уредят тези въпроси.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Мога ли да отговоря, господин Председател.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, разбира се.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Господин Али, така отговарям: бившето ръководство на БКПО е сключило – факт, който е неоспорим, договор с чешка фирма, която е пренаела от бившето ръководство за срок от 10 години два етажа и половина. Пак казвам, абсолютно съм съгласен, че от правна гледна точка това не е възможно, но за това аз нямам вина. Аз не искам да се връщам в това, даже в един момент БКПО е имала намерението да бъде хотелска, нормална част, да го управлява и така нататък. Не искам да влизам в подробности за това.
Този договор, който е сключен, мисля, че изтича в края на тази година или вече е изтекъл, с фирмата „АВАС“. Разговарях със собственика на „АВАС“ и им казах, че така не може да продължава и ние трябва да седнем със собственика на сградата – българската държава, и от там нататък да решим нещата, и ти да имат правно основание, и така нататък.
Както казах в началото в изказването ми ние затворихме механата през 2014 г., за да няма шушо-мушу, както се казва на български език и да не се говори, че ние печелим на гърба на държавата. Вярно е това, че като неправителствена организация ние нямаме правото на печалба, а и нямаме такава. Тук се цитираха едни суми от господин заместник-министъра – едва ли не милион евро, а аз искам само да допълня и да поясня, че Асоциацията на българските сдружения в Чехия всяка година кандидатства за грантове, които са към Министерството на културата, като единият грант е за събора в Микулчице, а другият грант е за списанието.
Уважаеми дами и господа, списанието, което лежи пред Вас, е спонсорирано от Министерството на културата на Република Чехия със 70%. Това изключително не е малко, а след това мога цифрите да Ви ги кажа точно. Ние плащаме 30% по-силата на договорката и това е нормалният грант. Същото е с Микулчице и, ако там са калкулирани тези суми, те са тук. Аз не съм икономист, има си за тази цел икономисти и те могат точно да кажат. Не искам да влизам в подробности.
Аз лично казвам, че всички желаем всичко да има правно основание. Искаме да бъде какво е било, един път и завинаги да се стъпи така, както трябва, да бъде изчистено, да се реши добре както за едната страна, така и за другата страна, защото договорът, когато се прави какъвто трябва да бъде – положителен и за двете страни. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Само още един кратък въпрос от господин Биков. Аз също имам някои въпроси.

ТОМА БИКОВ: Кой управлява в момента тази сграда – към заместник-външния министър?

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Ако мислите за управление, може да се каже, че ние сме неформалният управляващ – Асоциацията на българските сдружения, а формалния е държавата.

ТОМА БИКОВ: А кой е директорът или как се казва?

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Няма директор, а има управителен съвет.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да чуем господин Щерк, прощавайте, че Ви прекъсвам.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря, за въпроса и за възможността да коментирам тази тема.
Както казах българската държава е собственик, но дефакто не управлява имота и не може да встъпи във владение на този имот, а кой фактически управлява и владее този имот, то очевидно това е неправителствената организация. Сега се нарича Асоциация на българските сдружения, а по-рано е била само един от членовете на това сдружение. Може би посланик Петков може да хвърли повече светлина върху този въпрос.

ЛЪЧЕЗАР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, драги колеги!
Преди всичко бих искал да хвърля една съвсем бегла светлина върху българите в Чехия. Както знаете българите в Чехия са няколко десетки хиляди души, а от тях един много малък процент, наистина малък, се обединени с въпросните 17 дружества.
От тук нататък, разбира се, че има разделение като навсякъде между отделните дружества, но има няколко леки неточности в изказването на господин Беровски, а неговата Асоциация, съгласно съдебния регистър на град Прага, обхваща не осем, а три дружества. Толкова са регистрираните дружества, а останалите се пререгистрираха на други адреси и в края на краищата може би на народните представители ще им бъде интересно как се е получило създаването на новото дружество, регистрирано на въпросния адрес през месец май тази година, без изричното съгласие на собственика – българската държава. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че въпросът и отговорът касаеше господин Беровски, така че нека да чуем и неговото мнение.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Аз благодаря на господин Посланика, но очевидно той е подведен в тази информация, която има.
На първо място, Асоциацията на българските сдружения е регистрирана през 2015 г. като асоциация, която обединява осем български клуба на територията на Чехия, от които е и Българският културен клуб в Прага. Това е отговорът на първия ми въпрос, а въз основа на правната регистрация това може да се провери, а може и да Ви го изпратя като регистрация.
Второто нещо, е по въпроса, който зададе господин Посланикът и е регистрацията на новото Сдружение и на така наречения „Пражки клуб“, който е член на Асоциацията, регистриран на основание на този адрес, тъй като той винаги е бил там, а съдът постанови, че е съоснователна и има право да бъде там без да се иска съгласието на собственика на сградата. Аз не съм съдия, така че това е моят отговор. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър!
Мисля, че по принцип, за да бъдем по-конструктивни и с цел да не изостряме в отношенията между страните, а да търсим някакво конструктивно решение, прагматично, което да устройва всички и по възможност в най-кратки срокове да преминем към прекратяване на съдебните дела, водещи до разходи на държавата и на ответната страна в Сдружението, и така нататък, мисля и много ми се иска да вярвам, че всички тези въпроси и проблеми могат да бъдат решени на една маса, като седнем и ги обсъдим.
От това, което чувам, разбирам, че като председател на сдружението господин Беровски абсолютно не възпрепятства ползването на клуба, на сградата от други сдружения, представляващи българската държава. Доколкото разбирам тук съвпада и виждането на Министерството на външните работи, че целта е сградата да бъде един Дом на всички българи, които са там.
Аз смятам, че в съответствие с българските закони би следвало да се подходи по един начин, така че да се подпишат договори и да се предложи ползването на сградата, както на тези, които досега са я ползвали, така и на други сдружения, които имат желание да я ползват.
Нека да се стигне до някакъв компромисен вариант, който устройва всички страни и съответно да се подпишат договори с всички страни, които я ползват, а в крайна сметка държавата да не бъде ощетена и да могат да се покриват тези съвместни разходи. Ако е възможно, да не се натоварват и самите сдружения с някакви финансови задължения, съществени.
Има ли други въпроси?

АХМЕД АХМЕДОВ: Господин Председател, ние като членове на тази Комисията докъде можем да стигнем с нашите решения? Можем ли да взимаме някакво решение спрямо този казус, ако можем? Нещо като народен съд се явяваме тук. Дали можем да дадем някакви препоръки?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ние казваме чисто препоръчително, като желание може да се случат така нещата, а иначе ние не сме съд, не сме прокуратура, за да вземаме такива решения. Лично на мен ми е много неприятно да разбирам, че българската държава съди български сдружения, българска общност някъде зад граница.

АХМЕД АХМЕДОВ: Да, може да съди, може да съди, това е друга тема. Това е добре, ние да изчакаме да видим съдът какво ще направи, с какво решение ще излезе и предлагам да направим една изнесена сесия в Прага, за да видим другите организации, да видим тези, които се крият зад камерите. (Реплики от народни представители в подкрепа на предложението.) Иначе от всички тези приказки тук няма смисъл и това е моето мнение. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз също нямам нищо против да изслушаме всички граждани – българи в Прага, но не можем да вземем решение.
Мисля, че тук има други хора от различни сдружения, нека им дадем думата все пак.

МАРИАНА ХРИСТОВА: Благодаря Ви!
Добър ден дами и господа! Радвам се, че тази среща се случва и благодаря на членовете на Комисията.
Аз съм редактор на българския емигрантски сайт „Евро-Чикаго-ком, който много пъти е отразявал в свои публикации моето мнение за Прага. (Бел.ред.: Изразът „моето мнение за Прага“ не е споменаван в изказването на Мариана Христова. В отразеното в тази стенограма нейно изказване има и други неточности. Освен този израз, че ставало дума за нейното собствено мнение за Прага, има неща, които пък са казани от нея, но не са отразени в стенограмата.) Писала съм много сигнали до институциите, включително до Външното министерство, до различни министри и заместник-министри, главни секретари и прочие, и съм разговаряла лично с някои от тях.
Това, което искам да кажа, дами и господа, е, че все пак нашето Външно министерство, където трябва да е цветът на нашата дипломация, не е могло да реши този казус по дипломатически път, а е стигнало до чешки съд. Това е първото, уважаеми господин Заместник-министър, а Вие сте третият заместник-министър, който виждам.
Второ, каквито и да са правните и всякакви други пречки, изключително е неприятно и вече се вижда, че проблемът излиза извън конкретните си рамки. През тази година имаше два събора в Микулчице и се видя изключителната излагация и за българската държава, и за българската общност в Чехия. Имайте предвид, че това е авторитетът на българската държава, който благодарение на решения казус се срива в Чехия.
Моля Ви, апелирам към Вас в качеството си на български журналист, който отразява този казус, апелирам към народните представители… Ако продължите да се съдите, както е било две години, а аз съм изпратила много сигнали до Министерството и през приемната на Министерския съвет, страшно много писма, а на част от тях въобще не ми отговориха. Но важното е, че този казус не може повече да стои така, защото това е излагация за българската държава.
Моля Ви, искрено се надявам и затова е цялата среща тук – че българската държава в лицето на най-висшия орган, а именно Народното събрание, и в лицето на Външното министерство, където съм сигурна, че работят много способни хора.
Бившият ни посланик в Прага – доц. Здравко Попов, ми каза в личен, неформален разговор, че когато е отишъл за мандата си в Прага, основната му цел е била да реши този казус и той лично ми каза: „Почти успях, но аз не мога да дойда в тази Комисията, аз все пак съм човек с дипломатически статут“. Аз го цитирам не за друго, а за да кажа, доколкото разбирам като журналист, че е имало и други кадри на Външното министерство, които са желали казусът да се реши. Много Ви моля, опитайте се да го решите по друг начин, а не като този в момента. Колкото и да е сложен казусът, аз съм сигурна във Вашия потенциал, че може да го решите не по този начин. Това е. Извинете, ако съм била по-емоционална. Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, госпожо Христова.

Нека да чуем и заместник-министърът.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Само да кажа няколко думи в заключение, преди да преминете към процедурното решение по въпроса
Първо, искам да благодаря на госпожата, за съжаление, името й не го запомних, но смятам, че българските медии трябва да представят подобни проблеми, така че и българските държавни институции, и българската общественост, и ъблгарските медии да знаят, че съществуват въпроси, които са открити и трябва да бъдат решавани и, разбира се, да бъдат решавани в диалог между заинтересованите страни.
От друга страна, искам да подчертая, че Външното министерство и българската държава се стремят да решат въпроса от позициите на разбирането на принципа на правовата държава и аз мисля, че това не може да бъде предмет на излагация, както Вие казахте. Не може да бъде излагация това, че Външното министерство като български държавен орган, се опитва да защити интересите на България съгласно конституционните си и законови правомощия, и в съответствие със законите на страната. Това е нормален ред за решаване и, ако в продължение на повече от 10 години диалог с организацията, която го ползва противозаконно и уврежда интересите на страната – българската държавна собственост, то в крайна сметка се е стигнало до ситуацията, при която не е намерен друг начин освен по съдебен ред да бъде разрешен този спор.
Ако междувременно се постигне до извънсъдебно уреждане, предполагам, че това ще е чудесно, но за момента аз нямам информация да са налице обстоятелства за такова нещо, а иначе съм напълно съгласен с господин Беровски, че по отношение на ползването на този имот трябва да има ред. Това и Вие го казахте, а и този ред трябва да бъде регламентиран с едно споразумение със всички законосъобразно определени ползватели, а не само с една организация, която от позицията на силата има претенцията да говори от името на всички организации и да представлява техните интереси, да решава кого да кани, или кого да не кани, и как да ползва този имот. Доколкото разбирам такава е ситуацията.
С Ваше позволение само две думи от госпожа Стела Терзийска, която от доста време се занимава със подобни, правни случаи и ще добави няколко разяснения.

СТЕЛА ТЕРЗИЙСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа! Господин Заместник-министърът беше доста изчерпателен в информацията. Няма да ни губя времето, а ще се присъединя към последните му думи, позовавайки се и на думите на господин Беровски, и на призива от господин Председателя за решаването на този въпрос. Има единодушно съгласие, че имотът следва да се ползва за нуждите на всички българи. Министерството на външните работи приветства тази идея и е готово да предложи равни условия за всички ползватели.
Господин Беровски преди малко спомена, че никога не са искали те самите да управляват сградата, тоест това не е тяхна цел. Госпожа Христова призова да се прекратят съдебните спорове да не изпадаме в такава ситуация. Мисля, че едно приемливо решение би било БКПО или Асоциацията, която представлява част от българските сдружения, просто да освободи този имот, за да може българската държава чрез българското посолство да запознае всички, които са заинтересовани останали организации, искат да ползват, да се запознаят със самата сграда и какви условия предоставя тя, и съответно да предложи условията, при които те да могат да я ползват със сключването на съответния договор с всички тези организации – според техните нужди, според дейността, която те ще извършват. Съответно всеки ще си поеме режийните разходи за помещенията, ще се поделят разходите за поддръжка, няма да има нерегламентирано ползване като търговска дейност с хотел, полицейски интервенции и така нататък. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Асоциацията дали е съгласна с такъв вариант? Да чуем.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Бих искал да направя една реплика към изказването на госпожа Терзийска. Пак казвам, поддържаме още веднъж това, че искаме да има ред. Искаме този ред да бъде така съставен, че да не обижда никого – да не оронваме престижа на държавата, както и господин Заместник-министърът каза, но и да не си нарушаваме принципите, които сме приели по устава на всяка една организация.
Госпожа Терзийска спомена: наследникът на БКПО е Асоциацията на българските сдружения, да напусне сградата.
Госпожа Терзийска, делото, което се води, не е само срещу Асоциацията на българските сдружения, то се води срещу още четири сдружения там. Четири! Не мисля, че е принципен въпросът дали срещу три сдружения общо, или срещу четири, или пет, това не е основен въпрос.
Имам следния въпрос към Външното министерство.
Добре. Да предположим, че – казвам да предположим, че Асоциацията на българските сдружения напусне физически сградата, господин Заместник-министърът ще бъде ли охотен да си поделим разноските по книгите, които притежаваме горе, или да ги оставим пред посолството на Република България, или имуществото, което е там? Защото то не е само на нас, то е на всички българи!

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Заповядайте, господин Биков.

ТОМА БИКОВ: Можете ли с „да” или „не” да кажете дали сте съгласни с това, което госпожа Терзийска предлага, защото проблемът е абсолютно концептуален и структурен. Тук има безстопанственост и тя е заложена, за съжаление, от държавата преди време. Радвам се, че Външното министерство се опитва да го реши. Държавата е водеща в тази ситуация, тя е собственик и тя управлява тези имоти. От там нататък тя естествено трябва да се обърне към всички организации, включително и към Вас, и Вие да бъдете там, но не като управляващ орган. Това ни предлага госпожа Терзийска.
Ако може да кажете накратко, а не с реплики и дуплики, ако кажете „да”, приключват всички дела и нещата тръгват по един нормален ред. Иначе Вашият управителен съвет взима решения за сграда, която не е негова.
Тази сграда, в която се намираме в момента, е правоприемник на БКП – БСП. Те трябва да се настанят тук и да взимат решения за тази сграда. Горе-долу това е ситуацията. Но те не взимат, тя е на Народното събрание, на българската държава. Същото е. И, ако Вие се съгласите на това нещо, ще приключи целият спор и ще започнат да се занимават всички асоциации, организации наистина с една народополезна дейност. Ако може просто конкретно да отговорите. Аз не мога да разбера какво е Вашето желание.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Аз Ви разбирам. Ако мога да отговоря, казвам така: по принцип ние бихме очаквали конкретни предложения от собственика на сградата, както Вие казвате, конкретни предложения по отношение на българския дом в Прага. С това приключвам. Мисля, че това е еднозначен отговор.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля, че въпросът вече е в какво се състои освобождаването, защото там има определено имущество, което от много години е събрано – става дума за библиотеката, клуба, телевизори и така нататък. Ако въпросът е само: излезте сега от тук, изнесете си всичкото оборудване навън, за да покажем сградата на всички, които имат желание да я стопанисват…
Мисля, че това не е конструктивен ред, мисля, че не пречи това състояние, в което е сградата в момента, да идват други хора да гледат и да преценяват как да я ползват други сдружения и така нататък, и по някакъв начин между тях си да се разберат кой какви части от сградата иска да ползва. (Реплики.)

ВЛАДИМИР ТРИФОНОВ: Те искат някой от българската държава да ги чуе. Това означава морално имущество, метафора. Не е само книгите, стълбите, чергите, пътеките, картините и прочие, шкафовете – там има хора, които живеят от 100 години, някои са и столетници вече, действително, и искат да чуят, и да кажат тяхното си мнение. Това значи морално имущество. А иначе книгите – една на теб, една на мен. Готово. Ако това е проблемът – книгите и шкафовете?

ТОМА БИКОВ: Явно ние не можем да се разберем. Проблемът не е в книгите, а проблемът е в това кой управлява, кой е човекът, от който после ние като парламент, защото ние контролираме Външното министерство като Народно събрание, ние от кого ще търсим отговорност? (Шум и реплики.)
От Управителния съвет на Асоциацията ли търсим отговорност? Само че Управителният съвет на Асоциацията казва следното: ние сме нов управителен съвет, нямаме нищо общо със стриптийз бара, най-вероятно е така, нямаме нищо общо с криминалния контингент, който е минавал през тази сграда и ние казваме: ами добре, значи никой не носи отговорност.
Защо никой не носи отговорност при положение, че нямате един документ за това, че Вие владеете този имот? Как да се направи това нещо? От кого търсим ние отговорност за този имот? Ако утре се появи там стриптийз бар, кого питаме? Питаме Външно и ще ги обвиним в безстопанственост, ако това… (Шум и реплики.)
В България има правоприемници на най-различни организации от преди 1989 г., включително БСП е правоприемник на БКП. Пак ще го повторя: всички партийни домове в България по тази логика, Вашата, трябва да бъдат дадени на БСП да ги управлява, защото те са правоприемник на БКП. Това е Вашата логика и я хиперболизирам нарочно, за да покажа, че тя не работи в момента.
Нека българската държава да бъде водеща в този процес и да бъде арбитър между различните организации, които очевидно имат проблеми. Няма как една от страните да бъде арбитър в тази ситуация, защото Вие сте една от страните, една от организациите.

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Нямаш предвид мен?

ТОМА БИКОВ: Не, не, имам предвид Асоциацията. Има една асоциация, друга асоциация. Как да бъде арбитър една от страните в този процес? И го казвам – говоря емоционално, искам да бъда разбран. Идеята е да се приключи този спор и да започнат тези всички организации да се занимават наистина с една народополезна дейност, а не с дела и спорове за имоти.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека да дадем думата на заместник-министъра.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви, господин Председател.
С Ваше позволение, ще напомня, че темата на днешното изслушване е: „Възникнали проблеми относно ползването на сграда, собственост на българската държава в Република Чехия между Министерството на външните работи и български културно-просветни организации“. Предмет на днешното изслушване не е договарянето между Външното министерство и фактическия ползвател на сградата, и по какъв начин извън съдебен и при какви условия, или по съдебен ред, да се намери решение. Това не е темата.
Темата е проблемите относно ползването на сградата. Именно тези проблеми доведоха до ситуация, при която българската държава съди юридическо лице, регистрирано в друга държава, което представлява част от българската общност в тази държава. Неприятна ситуация, но това е резултат, както казах, от дългогодишни усилия да бъде намерено трайно решение.
Ако сегашният фактически ползвател действително е готов да се съобрази с правата на собственика и да позволи влизане на собственика във владения на тази сграда, но ефективно, мисля, че можем да търсим след това извън тази зала, извън днешното заседание диалог, за да видим по какъв начин може да се намери извънсъдебно решение. Ако не се стигне до съгласие, продължава, разбира се, съдебната процедура. Това е първото, което искам да кажа.
И второто е, че естествено, ние ще останем ангажирани с този въпрос и ще търсим решение, което да отговаря на интересите и на българските граждани, и на българската държава. Първото условие за това е да се прекрати използването на сградата за комерсиални цели по начин, който е несъвместим със статута на тази сграда, без съгласието на собственика в нарушение на Закона за държавната собственост. Това е, което искам да кажа.
Първо, да се приведе сегашното незаконосъобразно ползване на сградата в съответствие с международното и българското право и след това законният собственик да встъпи във владение и да пристъпи към диалог с тези, в интерес на които искаме да бъде намерено дълготрайно решение. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Искате думата?
Господин Вангелов.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, уважаеми гости! Доста време изчаках преди да взема думата, защото, като бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, съм запознат с този случай, но понеже и закъснях малко, исках да чуя да не би да има някакво ново развитие, за което не съм бил информиран в предишното си качество, а и най-вече колегите да могат да чуят всичко.
Точката „Изслушване“, мисля, че наистина я реализирахме в пълна мяра.
Вие си спомняте, господин Беровски, когато се видяхме за първи път в Агенцията – мисля, че разговаряхме пак горе-долу толкова време. Причината всъщност сега – накрая да кажа няколко думи, предполагам, че вървим към някакъв финал, малко и като обобщение да го направя, имаме някакъв напредък, сравнявайки с 2015 г. Поправете ме, ако греша, но първият напредък, за който чувам и за което поздравявам Министерството на външните работи, е, че темата за продажба на сградата даже не е на дневен ред вече.
През 2015 г., поправете ме, ако греша, не беше така. Обсъждаше се тази идея. Вие сте прав, че решение за продажба никога не е имало, но се е обсъждало. Това е първото правилно, адекватно действие на българската държава за този сграден фонд.
От тук отиваме към втората част на становище, което тогава е имала Агенцията, и аз виждам, че то е напълно актуално и до ден днешен, а не чух нито господин Беровски, нито Външното министерство да имат някаква забележка към тогавашното становище на Агенцията, та втората ѝ част е именно сградата да се ползва от всички организации. Тогава ще отпаднат и всякакви съмнения и обвинения, и на принципа „една жена ми каза“, защото всички ще бъдете в една сграда и фактически няма да има…
Тук нарочно не навлизам в подробности по стопанисване. Говоря принципно, като решение, което би отговаряло на интересите на българската държава и на българската диаспора в Чехия. Основната задача на нашите културно-просветни дружества в Чехия и по света не е само да отбелязват годишнини, което е похвално, но основната задача на всички български организации по света е да предпазят младото българско поколение на нашите общности от асимилиране, тъй като след 50 години няма да има нито Комисия за българи в чужбина, нито организации на българите в чужбина, когато настъпи асимилацията.
Слушайки Ви много внимателно и заместник-министъра, и Вас, стигам до извода, че – тук вече мога да изглеждам прекален оптимист, но мисля, че не съм ¬– е извървян един път, при който усещам, че предстои някакво взаимно разбирателство. То ще бъде в полза на България и на българската общност в Чехия. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Вангелов.
Не знам дали и представителите на сдружението останаха с това усещане, но и аз мисля, че общо взето има някаква почва за – така да кажем, помирение, и да се надяваме, че ще можем да решим въпроса.
Бих искал все пак да разбера как точно си представя Външното министерство ползването и отдаването, съответно за ползване на сградата в най-кратък период, в случай, че организацията предостави свободно достъп до сградата, така че да може да се предложи за ползване на другите организации, което аз мисля, че не ги възпрепятстват дори в момента!

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря, господин Председател.
При такова благоприятно развитие, което позволи на Външното министерство да пристъпи към упражняване на правата си на собственик, разбира се, че ние ще спазим съответните юридически процедури, за да намерим възможно най-доброто законосъобразно решение.
Аз ще дам думата на госпожа Стела Терзийска за малко по-подробно разяснение да каже какви са възможностите от този бъдещ благоприятен, дай Боже, момент нататък.

СТЕЛА ТЕРЗИЙСКА: Благодаря Ви.
Други държави вече са изминали този път и мисля, че ние няма да измислим нищо ново. Както заявих, ние можем за предложим договор с всяка една организация, която би имала желание да има свой офис, или да развива някаква културна дейност там. Този договор ще бъде при символичен наем, със съответните ангажименти за заплащане на режийни разноски, за съответните ангажименти за поделяне на средствата, които са за поддръжката на сградата – било текущ ремонт, било основен ремонт и с участието съответно на българската държава, респективно българското посолство. Варианти има, стига да има желанието на двете страни да постигнат споразумение.

ЗАМ.-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Да добавя нещо.
В случай, че се постигне такова споразумение и то предвижда някакви възможности за законосъобразна – подчертавам законосъобразна, минимална стопанска дейност в подкрепа на целите на тези български организации, знаете, че нестопанското право в много държави, включително в България, допуска упражняване на определена стопанска дейност в подкрепа на целите на сдружение с идеална цел.
В този случай, българската държава ще е готова да предоговори със страната домакин – Чешката република, статута на тази сграда, така че да не сме в нарушение и на международноправните аспекти на въпроса, защото в момента тя е освободена от данък като дипломатически имот, ползването й за стопанска цел, за хотел, не отговаря на този статут. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Последно бих искал да чуя господин Беровски, дали той се съгласява с това, което чу в крайна сметка?

КИРИЛ БЕРОВСКИ: Благодаря, господин Председателю. Благодаря и на господин Заместник-министъра и на господин Посланика за точните въпроси.
Отговорих на Вашия колега, че по принцип сме отворени към всякакви разговори от страна на Външното министерство, но тук искам да кажа нещо друго: ако се бяхме договорили още преди за нормално юридическо решение, подплатено с необходимата юридическа база, това нямаше да стане. Веднага давам за пример следното: две държави в Европа, от които едната е Полша, господин Посланикът сигурно има по-голяма информация от мен, другата е Словакия, имаха същите проблеми, които ние имаме в момента и се опитваме да ги решим тук.
Знаете ли как ги решиха те? Веднага ще Ви кажа. Държавата Словакия купи в центъра на Прага една стара сграда и каза: ето, даряваме я на нашата организация, на всички словаци, оправяйте се с нея. Държавата Полша имаше абсолютно, ама абсолютно същите неща – защото много добре ги знам, в Острава. И понеже й дойде до гуша от всичките тези разправии, и с тези решения на междуведомствени комисии и така нататък каза: предоставяме Ви сградата – оправяйте се, плащайте си данъците, както каза господин Заместник-министърът, и така нататък, и така нататък. Развивайте дейността, съобразно устава, който имате.
С това приключвам и очаквам предложения от Външното министерство в решаването на този спор, който естествено, не е тема.
Съгласен съм с господин Заместник-министъра, че не е тема на днешното заседание, но поне успяхме да кажем някои неща, които, по една или друга причина, осветлиха на Вас, народните избраници, за какво става въпрос. Благодаря Ви още веднъж.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Първа точка от дневния ред се изчерпа.
Надявам се да имаме положително развитие на възникналия спор и да се намерят съгласни точки между двете страни.
Да пожелаем успех и всичко хубаво на всички присъстващи!
Благодаря още веднъж.

.