С проектозакона за защита на малцинствата в Албания, подготвен от правителството, официална Тирана признава наличието на македонско, гръцко, влашко, черногорско, сръбско, босненско и египетско малцинство в страната, но не и на българско, съобщи македонската информационна агенция „Макфакс“. Албанският външен министър Дитмир Бушати, който е представил законопроекта, подчертал, че съответствие с препоръките на ЕС, Тирана ще приеме този закон, който регламентира всички права на малцинствата в страната. Бушати подчертал, че законът ще регулира и използването на малцинствения език в администрацията.
Не се съобщи, обаче, че през м. февруари Европейският парламент прие резолюцията за Албания, в която, по предложение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, бе включен текст, потвърждаващ правата на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. В документа се препоръчваше българското малцинство да бъде признато в законодателството на Албания и да му бъдат гарантирани такива права.
Призоваваме каузата на българите в Албания да се превърне в реален приоритет за българската държава и да бъде една от водещите политики за страната ни по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Това заяви днес в пленарна зала депутатът от „Воля“ и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина към НС Андон Дончев, предаде БТА.
Българската държава настоява да бъдат гарантирани правата на българското малцинство в Албания, в съответствие с международните правни норми. Това заяви Бойко Борисов в телефонен разговор с албанския си колега Еди Рама. Поводът за разговора е готвеният от албанското правителство проектозакон за защита на малцинствата. Борисов посочил, че очаква законът да съдържа текстове, които да защитават правата на българското малцинство в Албания, което всъщност не е признато като такова. Борисов получил уверение от Рама, че проектозаконът все още е в процес на изготвяне. И Рама поел ангажимент, че Албания нямало да наруши интересите на хората с български произход в страната.
Следва коментари и допълнителна информация по темата от д-р СПАС ТАШЕВ, научен сътрудник в Института за иследване на населението и човека към БАН.
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕ, СЪБУДИ СЕ
Няколко месеца законът за образованието в Украйна бе проект и се обсъждаше. Нашата дипломация обаче зае пасивна позиция с аргумента „да изчакаме да видим какво ще стане“. Ами стана замисленото: от право за обучение до средно образование на майчин език (което ние години наред проспивахме, но за това сме си виновни ние, а не украинската страна; другите малцинства в Украйна си ползваха това право), сега правото на обучение на майчин език е до основно образование. Въпреки това четворната коалиция упорито ни внушава, че нищо не се е променило. Да, не се е променил дълбокият им сън и самодоволство!
Сега ни казват пак да чакаме, защото законът за защита на малцинствата в Албания бил само проект. Всъщност уж нямало проблем, но тогава защо бате Бойко звъни на албанския си колега? Ако откриете логиката, обяснете ми я…
Да, проект е! Като стане закон, ще е късно за противодействие. Та в този закон се говори за гърци, македонци, сърби, цигани, но не и за българи. Ето цитат от мотивацията на законопроекта с изброените малцинства:
„В преброяването на населението и жилищния фонд, проведено през 2011 г., в резултат на което 52 700 физически лица принадлежат към малцинствата в Албания, или 1,9% от населението в страната. Според данни, оповестени от преброяване на населението, албански граждани от етнически и културни групи се оказват:
– гръцко малцинство – 24 243 (физически лица)
– македонско малцинство – 5512
– черногорско малцинство – 366
– арумъни (власи) – 8266
– роми – 8301
Днес са признати и някои други етнически общности на албанското население, като босненска, египетска и горанска общност.“
Отворете си очите. Българи няма!
Т. нар. горани са българите в Гора. Очевидно Албания, както в Македония, Сърбия и Гърция, отдавна налага регионалното име горани с цел заличаване на националното име българи. Нещо повече – заявява се, че има „горански“ език. Не ви ли звучи позната тази формула?
На подобно нещо трябва да се реагира. Дано въпросът да се реши преди нашето европредседателство.
.
ДА СТЕ ВИДЕЛИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНА БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА ПО ВЪПРОСА?
Голям шамар за четворната мафия/коалиция е това признаване на всякакви други малцинства, но не и българско.
България има четири важни задачи по отношение на историческата българска диаспора:
1. Да затвърди положението на българите в Украйна – тук години наред нищо не се прави. Доскоро законът позволяваше до средно образование обучението да е на майчин език. Ние не използвахме това право, а сега казваме, че с новия закон нищо не се променяло.
2. Да се признае най-накрая най-западното българско малцинство в Албания и македонизмът да бъде затворен в чувал – и тук откъслечни и непоследователни действия. Иначе евродепутатите ни свършиха добра работа, но тя не е достатъчна, а трябваше да бъде подкрепена с последователни действия на нашата изпълнителна власт.
3. Българското гражданство за българите в Македония да не бъде самоцел, а инструмент за постигането на чувството за реално единство с България – тук само приказки как сега ще даваме гражданство за 6 месеца, но никой не анализира реалния резултат (например какъв е броят на гласувалите в Македония, колко души се включват в проявите на българските организации и т.н.). Договорът за добросъседство с Македония отваря вратата, но ние трябва да съумеем да влезем през нея.
4. Да се предприемат най-накрая стъпки за отстояване правата на най-южното българско малцинство в Беломорието – тук дори и дума не е обелена при двустранните разговори с Гърция. А районът е стратегически и дори не става въпрос само за интересите на България и Гърция.
При тези слабости да не сте очаквали, че Албания ей сега ще признае българско малцинство?
.
МАЛКО ОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА
В периода 2001 – 1 май 2017 г. 2719 граждани на Албания са получили българско гражданство, на основание български произход. През същия период 5015 души са подали молби за придобиване на българско гражданство на същото основание.
Сложил съм и линеарния тренд за двете групи. Ясно се вижда интересът към този процес.
Ако видите официалната статистика на Албания на базата на преброяването на населението през 2011 г., най-малкото малцинство на нейна територия са били черногорците – 366 души. Ако вземем за база края на 2011 г., за този период 1413 българи от Албания са били български граждани, а броят на подалите молби е 1600. Броят им е значително по-голям от този на черногорците и е достатъчно основание българите да имат обособена отделна графа.
Да, преброяването е въпрос на самоопределение и неговото деклариране пред анкетьорите. Затова е важно на предоставянето на българско гражданство да не се гледа формално, а да се създава действително трайна връзка между България и натурализираните български граждани. Само тогава можем да постигнем успех.
Д-р Спас Ташев
