Авторът на публикувания по-долу текст Марин Урумов е на 50 години, живее във Варненско. То е с висше икономическо образование, има изкарани курсове за допълнителна квалификация и преквалификация, работил е и като строител, шлосер, барман… (Освен всичко друго, е и човек, който има талант да пише разкази и бе един от авторите, влезли в първия ни литературен сборник, издаден през 2016 г., „Черга пъстроцветна“.) Урумов е кандидатствал е, по неговите думи, по много обяви за работа. Но се е оказал ненужен… Повод за текста на Урумов, който той е качил на стената си във Фесбук и го публикуваме тук с негово съгласие, е официално изявление на българския премиер, в което се казва, че само тези, които не искат да работят, са безработни. Както и реплика на един ФБ приятел на Урумов, явно член на управляващата партия, който му написал: „Крайно време е да разбереш, моето момче, че в нас са и хлябът, и ножът, и който не е с нас, значи е против нас. За това и стоиш без работа…”.
..И не защото гордостта е смъртен грях, ми е все по-трудно да държа главата си високо изправена, а защото съм безработен… А на това отгоре чета как съвременният бай Ганьо заявява цинично, цитиран от медиите: „Най-големият проблем в момента ни е работната ръка. До преди няколко години говорехме за безработица. Сега тя е под 7%, всъщност тези, които не искат да работят, са безработни.” (Изреченията му, както винаги, са построени… странно, да речем, но въпреки това смисълът е ясен – безработни са мързеливите.)
Добре де, ама ето аз, примерно, искам да работя. И дори това да е необяснимо за някого, но тук… И не съм мързелив, дори напротив, съвестен съм, честен, лоялен и отговорен. Работил съм като строител, шлосер, барман, продавач… а в последните петнадесетина години и като счетоводител и икономист. Имам висше образование, изкарал съм курсове за квалификация и преквалификация, вписан съм като вещо лице в съда за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи, имам правоспособност за оценител на недвижими имоти и вече повече от двадесет години трудов стаж…
Точно тук е и уловката. Вече съм на петдесет! Кандидатствах и кандидатствам на десетки места за работа, отговаряйки на всички критерии в обявите, за да получа, знаете ли колко покани за срещи или интервю? Мога да отговоря с абсолютна точност – нито една! Може би, ако бях работодател, и аз нямаше да избера някой на петдесет… не знам… Но знам, казвали са ми го и друг път, че ако не бях толкова или бях по-малко съвестен и лоялен, ако бях безчестен и корумпиран, щях да съм още на работа, но… просто не съм възпитан така. Не възпитах така и детето си, което, слава богу, не ме разочарова, но разочаровано от Ганьо, ганьовците и ганьовщината, избра, навярно по-мъдро от мен, да потърси късмета си не тук…
Но да се върна на онова, което исках да споделя! Скоро говорих с един от ганьовците (в числото на „приятелите” ми в социалната мрежа) и му заявих, че съм безработен, защото съм честен (колкото и нескромно да му звучи) и не симпатизирам (вече) на лидера му, когото (без)условно ще наричам тук и занапред бай Ганьо. Думите му бяха в типичния за партията и лидера „народностен” стил: „Крайно време е да разбереш, моето момче, че в нас са и хлябът, и ножът, и който не е с нас, значи е против нас. За това и стоиш без работа… ”
Тогава не му отговорих, но спазвайки етикета, наложен ми от самия него, го правя сега: „Приятелю”, в теб е хлябът, в теб е и ножът… Давам ти и салама, режи и яж!
Марин Урумов
