ОРАНЖЕВ КОД В ДУШИТЕ
„Ние самите сме нашето наказание.“
Марк Теренций (116-27 пр. Хр.)
Едуард Лоренц (1917–2008) е професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ. Той установява, че крайният ефект във всяка динамична система зависи от „минимална необходима промяна” (minimum necessary change) в началото.
„Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Едуард Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон, на 139-ата конференция на Американската асоциация за напредък на науката. Така ефектът на пеперудата става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса.
Като метафора пеперудата присъства и в „Глас като гръм” на Рей Бредбъри, публикуван през 1952 г. Там „паднала в калта, светеща зелено и златисто, и черно, беше една пеперуда, много красива и много мъртва – и тя промени резултатите на едни президентски избори”.
И още: “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена“, написано от Борис Христов. Подобно на Едгар Алън По, който в лекцията си “Вселената”, изнесена на 3 февруари 1848 г. в Ню Йорк, казва, че дори простото движение на ръцете (hand-waving impulse) може да повлияе на атмосферата в цялата планета. “Пеперуди” има и в нашето “денят се познава от сутринта”.
И особено много в „Перуанският евреин, който стана индианец“, където Марио Варгас Льоса разказва за Саул, който казва за индианците: „Най-важното при тях е самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата, и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица.”
Философията на Саул и на Поетите ни учи, че крайният резултат на дадено природно събитие зависи от Човека. И, че Природата има антропоцептори – рецептори за поведението на Човека.
Д-р Георги Чалдъков
Още преди 20 века човечеството получава шанс за спасение:
ПЪТ – ИСТИНА – ВЪЗКРЕСЕНИЕ – ЖИВОТ,
едно име, единствено във вселената,
чрез което човекът може да се спаси –
Исус Христос.
Докато загърбваме Твореца, е алогично да се надяваме
Той да погледне към нас.
Всичко друго е от лукаваго.