Коментар на Григор Лилов
Държавният дълг на САЩ надвиши $ 20 трилиона. Брутният вътрешен продукт на страната се оценява на около $ 18 трилиона.
Това се случи, след като президентът Доналд Тръмп подписа законопроекта, одобрен от Конгреса, за поредно увеличаване на сегашния таван на дълга и възможност за теглене на огромен федерален заем.
При подписването Тръмп заяви:
„От много години насам хората говорят за премахването на тавана на дълга и има много добри причини да го направим. Със сигурност това е нещо, което може да се обсъди. Дори го обсъдихме на срещата, която имахме вчера.“
Увеличението е с $318 млрд., заради покриване на временно задържани плащания.
Федералният резерв е най-големият по размер кредитор и държател на американски държавен дълг. Сумата се колебае между 4-5 трилиона.
Според американската статистика и нейната методика, задълженията към обществеността (лица-инвеститори извън федералното правителство правителство) са над 14 млрд. Това се води като дълг!
Най-големите външни кредитори са първо – Япония с около $ 1.2 трилиона, и второ – Китай с $ 1.1. трилиона.
Само дългът, държан от обществеността, се отчита като пасив в консолидираните финансови отчети на правителството. Дългът, държан от държавните сметки, е актив за тези сметки, но е задължение към държавното съкровище; те се компенсират помежду си в консолидираните финансови отчети.
(Пояснение – дължат се например 2.7 трилиона към доверителния фонд за социално подпомагане. Те са реален държавен дълг, но счетоводно не се водят на правителството.)
Извън дълга се отчитат и гаранциите, поети от федералния бюджет по дългове на други субекти. Те влизат в отчетността само тогава, когато станат изискуеми.
Сегашният размер на дълга създава притеснения в редица специалисти и сред масовата публика. Но през десетилетията дългът и редовните бюджетни дефицити на американското правителство и на търговския баланс на САЩ правят и поддържат статуса на долара като световна валута. Проблемът е, че размерът на дълга може да се отрази на доверието в долара. А доверието е основата на финансово-паричната система на всяка държава и света.
Ще поясня – например левът притежава стойност да купувате с него, защото сте приели на доверие, че една хартийка, чиято направа струва стотинки, е със стойност еди колко си лева. Когато влагате в банка, също го правите на доверие – нито една банка никъде по света не може да изплати например в един момент влоговете, които са в нея, защото няма толкова пари в този момент. И т.н.
1. Часовник на дълговете в САЩ в реално време:
http://www.usdebtclock.org/index.html
2. Часовник на световните държавни дългове (и по държави, включително и България). У нас всяка секунда държавният дълг расте с 31 лева, всяка минута – с 1860 лв., всеки час – с 111 600 лв., всяко денонощие – с 2.6 милиона лв.
https://commodity.com/debt-clock/?off
На илюстрациите по-долу са показани съответно: пачка от 10 000 $, 100 милиона, 1 милиард, 1 трилион, 20 трилиона.
