Трагедията на бедната държава е в алчността и безскрупулността на своите и чуждите плутократи.
Посочете богата държава, която да е постигнала завидно благополучие без хищническа експлоатация на чужди ресурси – чрез войни, колонизация, робски труд, заграбване на чужди територии, канибалски договори и пр. Така е от древни времена, та и до днес.
Едно от преимуществата на демокрацията – „свободното движение на хора и идеи“ – се оказа нож с две остриета. Не ви ли впечатлява политиката на богатите западни държави към нашите цигани – методичното им прогонване от проспериращите територии на Западна Европа? Или мургавите ни съграждани не са хора?!
Същевременно добре дошли са им висококвалифицирани медицински, инженерно-технически кадри, както и всякакъв човешки ресурс, за който нашего брата е отделял от оскъдните си доходи, за да го изучи и да го доведе до кондиция да бъде полезен за обществото.
И тук идва основният въпрос:
– За кое общество?
Оказва се, че личният интерес е доминиращ при вземането на решение „на кой цар да служиш“ – на своя Народ, който те е отгледал, възпитал и обучил с много жертви, или на оня, „който дава (много) повече“, без да си е мръднал пръста за тебе?
С леката ръка на престъпния български посткомунистически елит и мълчаливата благословия на неговите западни плутократични партньори, над два милиона висококвалифицирани българи напуснаха България за постоянно и се поставиха в услуга на чужди господари. Последните ги приеха – и продължават да ги приемат – с отворени обятия, зер само луд би отказал да се възползва от висококвалифицирана работна сила, за отглеждането на която не е положил и един ден грижа…
Престъплението на т.нар. „политическа класа“, доминирала и доминираща вече 70 години в България, е толкова очевадно, че не подлежи на доказване и следва да се приема априори. Но съучастието на „западните партньори“ остава завоалирано и обикновено се радва на неадекватни адмирации, вместо на осъждане. Та „Западът“ е осигурил „развитие и просперитет“ на тези талантливи българи – как така да бъде осъждан?!
Да, но преди това е получил наготово нещо, за което няма и грам заслуга, не е вложил за създаването му и един цент.
Същевременно то е отнето от онзи, който е отдал за него оскъдните си пари, здравето и живота си!
Всичко гореизложено е констатация.
Може ли нещо да се промени?
Принципно – да. Но – надали…
Защото „изяждащият зелника“ едва ли ще се съгласи да компенсира разходите по сеитбата, отглеждането, жътвата, прибирането и смилането на зърното, за да се превърне то след десетилетия вложени грижи и умения във вкусното съдържание на поднесената му наготово тепсия.
И все пак – de lege ferenda – едно логично предложение:
– Всеки работодател, който ползва труда на готов специалист, да превежда определен процент от трудовото възнаграждение на институциите (училища, техникуми, колежи, университети), които са подготвили последния.
– Ако по някакви причини работодателят е затруднен да прави това спрямо конкретните институции, да може да предоставя компенсацията на ведомството по образованието на съответната държава.
– Това правило да намери международно договорно утвърждаване в днешния глобализиращ се свят, но да се наложи законово и в отделните държави.
Така поне в някаква – макар и символична – степен бедните нации ще получат шанс да стимулират и укрепят интелектуалния си потенциал, а оттам – и разклатеното си благосъстояние.
Защото Господ Бог не е спрял да благославя човеците чрез Духа Си с дарби и таланти – без да гледа на лице, а само на сърце.
Николай Гусев
