.
Преди да ослепея
от накипелите сълзи,
да можеше
в очите
да надникнеш
и болката да видиш…
Тих странник съм,
на прага ти застанал…
Не ме позна, нали?
С ръката правя кръстен знак
и давам благослов
на този дом
за щедрия ти дар –
коматче хляб…
вързопче дрехи…
и непотребен
стар чадър,
забравен във килера…
Сменил ги бих
за късчета любов
от тъжното ми минало…
За две-три
думи,
останали
във паметта ми…
Но то не се полага…
Защо му е
на странника любов?
За него –
хляб
и вехти дрехи,
за да опразним
гардероба!…
Преди да ослепея…
да можех да надникна
във душата ти!…
Дали там
болка има
свита на кълбо?…
„Върви по пътя си, човече!
И нека Бог те пази!…“
Вратата се затвори…
Последните ти думи…
Защо не ослепях
преди очите ми
към тебе
да ме поведат?
Защо не окуцях
преди до прага ти да стигна?
Защо ръката не изсъхна,
когато я протегнах за коматче хляб?
Защо не оглушах
преди последните ти думи?…
Защо ли?…
Вероятно
заради оная болка в мен…
Но нея тук ще я оставя!
До твоя праг.
Ще продължа нататък…
С парченце хляб,
вързопче дрехи
и стар чадър,
за да ме пази
от тъжни мисли
и от лошо време…
Но във душата ми
ще бъде празно –
като килер,
почистен от ненужни вещи…
Николай Христов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Николай Христов е роден в Благоевград. Завършил е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като преподавател по български език и
литература и като журналист. Пише и публикува свои стихове от 2009 г. Негови творби са публикувани в литературните сайтове „Хулите“, „Стихове.бг“ и „Откровения“ (където пише под псевдонима Роби/ Роберт). Това е първа публикация на Николай Христов в Еврочикаго.
