Има разлика между антикомунизъм и антисоциализъм – те изобщо не са едно и също,
пише Стефан Кичев в „Мисълъ“*
Антикомунизъм (в неавторитарния му вид) представлява критика на тоталитарния характер, присъщ на комунистическите режими в историята, както и критика на еднопартийния модел, който те често/почти винаги следват.
Основите на аникомунизъм са политически плурализъм, т.е. множество политически партии в държавата, както и защита на „базови“ човешки права.
Антисоциализъм от своя страна представлява критика на социалистическия метод за разпореждане с икономиката на дадена държава, както и критика на държавното управление на дадени отрасли в икономиката.
Основите на антисоциализма са пазарна икономика, защита на частната собственост и лична индивидуална свобода.
Често антикомунисти могат да бъдат леви, т.е. социалисти, и въпреки това да оспорват тоталитаризма и правдиво да го критикуват.
В България много антикомунисти са социалисти, т.е. леви, но пък поради критиката им на комунизма, както и заявената подкрепа за НАТО и ЕС, минават грешно за десни. Това води до сериозни усложнения в нашия политически дискурс.
Нещо, което трябва да се разбере е, че американски държавни политики, в които се предвиждат грантове за проекти в Източна Европа, чиято цел се води „промотиране на демокрация“, почти винаги идват от Демократическата партия в САЩ и вече фигурират единствено в нейната програма.
Демократите са левите в САЩ и логично подобна външна политика като държавно харчене за промотиране на демокрация в източноевроейски държави съответства единствено на ляв социален възглед за световна политика. Дори републиканците изрично я критикуват (както съответства на дясно-мислещи) и Тръмп предложи закон, в който сериозно орязва подобно държавно харчене на пари във външната политика, докато неговият външен министър Рекс Тилърсън поиска изобщо да се премахне от списъка на дейности „промотирането на демокрация” в европейски държави, което се изразява във финансова помощ за граждански НПО-та и демократични институции.**
Съответно хората, получаващи тези грантове, винаги ще проповядват леви идеи и ляв възглед, които обаче тука в България, поради обстоятелства, които описах по-горе, лесно може да минават за десни, тъй като вървят в комплект с антикомунизъм, подкрепа за ЕС и НАТО и някаква „демократична общност“.
Забелязали сме една притеснителна тенденция последните няколко избори, която беше и последвана от изборен провал – наши „десни“ партии, а и центристки, които отхвърлят двуполюсния модел, не успяват да артикулират удачно и задоволително за избирателите принципите, на които е построена тяхната платформа и политическа програма.
Често се говори за „демократичност“ и „върховенство на правото“, което би следвало да обозначава работеща съдебна система.
Демокрацията представлява метод за достигане до решение, което да служи за основите на политическо действие, както и управление над дадено население, обитаващо конкретна географска територия.
Само по себе си е лишено от нормативен характер, т.е. не изразява дадени политически принципи или възгледи върху проблема за управлението на държава, и по-точно – как трябва да се управлява.
Демокрацията е инструмент, чрез който се опредметяват дадени принципи в действие и реалност, най-вече под формата на закони или законови поправки, и т.н. Принципите могат да са леви или десни, социалистически или пазарни, консервативни или либерални, както и могат да са авторитарни.
По същия начин и е с правото. По думите на доц. Кристиян Таков – „правото е инструмент“ – инструмент, чрез който се изразяват дадени възгледи и принципи, но тия възгледи могат да бъдат както и правдиви, така и изгодни на властта, или повлияни от псевдонаучна перспектива. В Царство България е имало върховенство на правото – имало е работеща съдебна система и правораздаването се е осъществявало на ниво – по същото време е имало антисемитски закони като „Закон за Защита на Нацията“; т.е. върховенство на правото по онова време изобщо не е съдържало позитивен характер и е означавало признаване на системен антисемитизъм.***
Това са лозунги, които са лишени от съдържание и не говорят нищо за мотивациите и конкретните планове, както и философия, която дадената политическа партия проповядва.
Би могло да се разглежда като ефект от идеологическото неразбирателство, при което наши партии се явяват „десни“, докато проповядват леви идеи, както и активно подкрепят леви международни политики (включително зелени антипазарни) и политици.
Дали ще са „десни“ или „нито леви, нито десни“, нуждата, която би следвало да се задоволи, не е вниманително и осторожно брандиране или умело политическо пиар инженерство, а вместо това изговаряне на конкретни политически принципи, които впоследствие вече в управление би следвало да се опредметяват чрез техни конкретни действия в изпълнителната, съдебната и законодателната власт.
Възгласи като „демократичност“ и „върховенство на правото“ не са принципи – те са инструменти, които служат за изразяване на конкретни политически планове; и партия, която си служи само с тях, ясно се опитва да укрие своята уязвима безпринципност.
–––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на Еврочикаго (оригиналът на статията може да намерите ТУК.)
** В сайта на „Америка за България“ изрично се уточнява, че подобна финансова помощ не се предлага за политически дейности и тази статия по никакъв начин не заявява наличието на подобна финансова помощ за политически субекти.
*** Този закон по никакъв начин не отговаря на цялостното отношение както на българската общественост, българската църква и интелигенция, така и на повечето български управители спрямо еврейското население в България по онова време, което отношение често е заслужавало адмирации.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Авторът на „Мисъль“ Стефан Кичев гостува в предаването „Имате думата“ по Канал 3 (видео)
