Бяхме пресни-пресни, само на три седмици, откакто се приземихме на летище Индианаполис.
Най-първата ни среща с Америка, разбира се, беше в Чикаго на международното летище О ‘Хара. Няма да забравя впечатлението, от кацането на огромния, четиримоторен джет, в съседство със задръстена с коли грамадна магистрала.
Любопитно надничайки през прозореца на самолета, имахме чувството, че кацаме на магистралата сред колите. Америка ни порази с огромността си и с невероятната си транспортна мрежа още от пръв поглед.
После ни посрещнаха в Индианаполис с кола и, докато ни караха за квартирата, където щяхме да отседнем, си спомням как с учудване гледах изпълнената с огромни камиони, четирилентова магистрала. Наближаваше около полунощ все пак!
През следващите дни Америка продължи да ни шокира с грамадните си молове, многобройните си бензиностанции и невероятните си разстояния. Америка шокира със своята огромност.
След около три седмици бяхме вече дотолкова объркани, че потърсихме нещо малко, уютно и топло. Намерихме го в българската църква „Свети Стефан“ на шестнайста улица. Там се запознахме с бай Димитър и баба Василка. Двойка чудесни българи, емигрирали отпреди 50 години, от село в Македония, прокудени от сръбски националисти. Бай Димитър бил учител по български език. Не са му го простили. Емигрирал с цялото си семейство, прокуден от родината си, само защото искал да учи децата на български.
Той ми каза нещо, което запомних за цял живот. Попита ме защо съм в Америка. Аз разбира се започнах да му се оплаквам от ниските заплати, от престъпността, от крадливите политици и от липсата на перспектива. Той ме изслуша спокойно, а после ми каза:
„Само да беше Българско, никога нямаше да напусна Родината си!“
Аз млъкнах засрамен. Моята американска мечта се срина в този момент и умря в краката на неговата Българска Мечта.
Оттогава, колкото и да постигам, на колкото и материални блага и удобства да се радвам, не мога да кажа, в сърцето си, че съм постигнал Моята Мечта. Да, постигнал съм американската ми мечта, но тя далеч не е достатъчна.
Мечтая да се осъществят всички мечти на всички българи по света, където и да се намират те. Да се осъществят колкото се може по бързо.
Може би тогава всички ние ще разберем, че няма нищо по-хубаво от това да ти замирише на сушени пиперки, да стъпиш на тъкана черга, да хапнеш от вареният боб на баба Василка, да удариш една ракия с дядо Димитър и да слушаш пред пукащата камина неговите истории за българска чест, българско гостоприемство, български дружба, подкрепа и роднинство. Може би тогава ние всички ще се научим да Мечтаем?
Къщата им в Логанспорт, Индиана, бе една малка България и няма в Индиана имигрант от по-старото поколение, който да не е минал през техния дом.
Лека ви пръст, дядо Димитре и бабо Василке, и сполай ви, че ми показахте Българската Мечта, за да има и на стари години за какво да си мечтая!
Виктор Хинов
Индиоанаполис, САЩ
