.
Аз вече нямам пристан в моя град.
Замръкна ли, къде ли ще осъмна?
И всеки втори тук е непознат.
Пътеката към портата е тъмна.
Притихнала отсреща мълчаливо,
се взирам към познатия балкон.
Прииждат спомените – още живи.
Нахлуват като птици в моя дом.
Прозорците просветват изведнъж.
Но чужди сенки движат се в сумрака…
Сега, ако от свода рукне дъжд,
тук няма никой, който да ме чака.
На мама умореното лице
към улицата няма да надзърне.
„Дали е мокро моето дете?“
А татко да дотича със чадъра.
Домът е чужд, а хората – различни…
Но гордият Балкан – един и същ!
В недрата си закътал древни притчи,
над моя град издига се могъщ.
Врабчета във брезичките гнездят.
И вадички по улиците тичат.
Тук розите не спират да цъфтят.
А аз на прага мълком коленича…
Бианка Габровска
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Бианка Габровска е лекар по професия. Родена е в Карлово, живее в Пловдив. Пише от студентските си години, докато следва медицина в Града на тепетата. Има издадени пет стихосбирки – “Орис” (1999); “Бяга любовта” (2001); “Водовъртежен кръстопът” (2002); “Ако се спра” (2009), „Любовта ми се подпря на прага“ (2013). Член е на Дружеството на Пловдивските писатели, на Дружеството на журналистите, на Дружеството на общопрактикуващите лекари писатели и на Литературен кръг „Метафора“. Носител е на първа награда от конкурса „По стъпките на лятото ‘2012“, първа награда на конкурса „Ний всички сме деца на майката Земя ‘2015“, от конкурса „Зов за пролет ‘2016“, както и на други награди. Нейни стихотворения са включени в алманасите на творческа фондация „Буквите“ от 2012 г. досега, в сборника „Избрани произведения на лекарите писатели“, в антологията „Жени и вино ‘2015“ и в антология на Литературно студио „Младост“. В процес на издаване е и нейна нова стихосбирка.
