Потъпква ли изпълнителната власт решенията на българските съдилища?
Четейки Конституцията на Република България, човек може да си помисли, че живеем в правова държава. Още в началото пише:
„Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.”
За съжаление действителността е съвсем друга. Когато човек се сблъска с нея, у него се появява неприятното усещане, че живеем във феодална система, където робовладелците-феодали (министрите, областните управители, кметовете и прочие) с насмешка плюят върху съдебните решения и се гаврят открито с българския съд.
Въпреки че сме свикнали всякакви „експерти” да ни заливат от медиите с призиви за съдебни реформи, с критики по отношение на съдебната система, оказва се, че съществуват приятни изключения – такива са Административният съд София град и Върховният административен съд (с малки изключения).
По какво може да се съди за тяхната работа?
Вече на повечето от вас им е известно за делата за договорите за т.нар. златните концесии и безпристрастното отсъждане в полза на гражданите и обществения интерес. Въпреки съмненията, че ще им бъде оказан натиск, достойни съдии в тези две съдилища 22 пъти отсъдиха, така както трябва да бъде – спазвайки буквално закона! Разбира се, има и там неприятни изключения като например делото, в което отказаха да предоставят имената на служителите в „Единния орган за управление на подземните богатства” (може би за да не влизат в противоречие с практиката си, в която имаше подобно дело, в което бе решено, че трите имена на съдиите са „лични данни” и не трябва да бъдат разкривани), но те са по-скоро изключения, а не правило.
Резултатът от 22-те дела, от които 4, разгледани по същество, е, че се създаде трайна съдебна практика!
Благодарение на нея всеки гражданин може да поиска да бъде разкрит всеки договор, по който една от страните е община или държавата, тъй като това вече окончателно и твърдо е „обществена информация”!
Но след като мина еуфорията от спечелените дела, оказа се, че изпълнителната власт няма никакво намерение да изпълнява решенията на съда. Измислиха начин да се подиграят и с Българския съд, и с гражданите, като уж предоставят достъп до прословутите договори, но не като копия, а само да се прегледат на място, и то отново само тази част от тях, която „не е конфиденциална”, въпреки че ВАС отхвърли всякаква „секретност”!
Въпреки че и в Конституцията четем:
Чл. 120.
(1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Чл. 125.
(1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.”
Не може да не усетим силно горчивия привкус, който остава след сблъсъка с онбашиите от Министерския съвет, а също така и с някои министри, като например този на енергетика. Те очевидно си мислят, че не само могат да си позволяват всичко с раята (обикновената електорална единица), но също така могат да се подиграват и със съдебната система, показвайки й, че те са над закона и действията им НЕ подлежат на съдебен контрол!
След тази открита гавра, решихме да използваме полагащата се защита срещу неизпълнение на съдебните решения от страна на изпълнителната власт, а именно налагане на глоба в размер на 500 лв. седмично до изпълнение на решението, но уви, тук ударихме на камък. Процедурата е по чл.304 от АПК – председателят или упълномощено от него лице от първоинстанционния съд налагат глобата, която се взима от личните пари на лицето, заемащо съответната длъжност. За съжаление се появиха нови неприятни изключения от цялото положително впечатление от Административния съд София град (АССГ):
Съдийките Росица Драганова – Първо отделение, 18-ти състав, и Любка Стоянова – Второ отделение, 30-ти състав, упълномощени от Председателя на АССГ, даваха постоянни откази за налагане на глоби за неизпълнение на съдебните решения, с Разпореждания, които НЕ подлежат на обжалване на по-горна инстанция, каквато е за съжаление трайната съдебна практика.
С тези си действия двете съдийки обезсмислиха всички 22 дела, всички 4-годишни усилия на хиляди граждании и, не на последно място, помогнаха на Министерския съвет и Министерството на енергетиката окончателно да се подиграят с всички съдии от Върховния административен и от АССГ, явно подавайки се на натиск – политически, служебен или от друг вид.
И се оказа накрая, след 4-годишни битки, че вместо да се впускаме в опити да бъдат принудени чрез глоби да ни предоставят информацията, трябваше да заведем 22 дела само и единствено за формата на предоставяне на информацията, но това означаваше още две години да принудим гражданите да чакат!
Въпреки това аз, Роман Кендеров, който заведох първото дело през 2013-а година, реших да направя експеримент с едно от ранните дела, които спечелих, а именно за годишните работни проекти на „Челопеч Майнинг” или „Дънди прешъс метълс”, както е преименувано вече.
И ЗА МОЯ ИЗНЕНАДА СПЕЧЕЛИХ!
Но каква беше още по-голямата изненада?!
Миналия петък (след драмата в четвъртък, която описах в предната си публикация), заедно с Патрик Смитьойс, Стилян Иванов, Виктор Орлов, гражданина Иван Петров, Андрей Едрев и Добрин Петков отидохме заедно да продължим натиска върху Министерството на енергетиката (служителите се опитваха да ме убедят, че ми били изпратили по е-мейл отговора, аз не съм се бил обадил и срокът бил изтекъл).
Още с пристигането установихме, че ни очакват две полицейски коли с осем полицаи. Направи ни впечатление и знамето – българското, все така мръсно и окаяно, което се полюшваше умърлушено на пилона пред Министерството. След като Виктор Орлов и Иван Петров заключиха велосипедите си на пилоните със знамената, двете групички полицаи незабавно се приближиха и, за разлика от предния ден, бяха доста по-груби и дори си позволиха да изтикат единия велосипед, след което се заеха да пишат актове на двамата за нарушение на обществения ред, които още същия ден, разбира се, бяха обжалвани пред съда.
След около половин час слезе заместник-министърът Жечо Станков – носеше някакъв лист с написани имейли, уж доказващи, че ми били изпратили отговора. Увери ни, че знамето щяло да бъде сменено до час и половина и това наистина се случи!
След като го уверих, че от правния отдел се опитват да го преметнат, той отиде на някаква среща. Час и половина по-късно се върна заедно с и.д. главен секретар на Министрество на енергетика и с юрисконсулта, началник отдел ПОФСД Жени Човалинова. Поканиха ни в залата за пресконференции на партера, но не допуснаха всички вътре – влязохме само двамата с Патрик. По-късно някак успя да влезе и Стилян Иванов.
Явно след като видяха, че номерът няма да мине на четири очи, решиха да ми предоставят писмото и заповедта, подписани от служебния министър Николай Павлов (прави впечатление, че служебните кабинети ги използват за подписване на не особено приятни заповеди – пример: Светлана Жекова, която подписа на „Парк Плейс Енерджи” да взриви Добруджа).
За съжаление тук отново пълна подигравка с решенията на Върховния административен съд.
А съдът категорично бе отхвълил смешните им доводи, че:
1.”Исканата информация се съдържа в над 10 класьора, всеки от които с голям брой страници, поради което копирането или сканирането им, ще увеличи необосновано разходите по предоставянето им”.
2.”При предоставяне на достъпа в предпочитаната форма, съществува възможност за неправомерна обработка на исканата информацията”.
Но не, решението на съда няма важност, няма задължителност, според Министъра на енергетиката.
Около 50 минути спорихме какво пише в съдебното решение, като служителите, четейки го, както „дяволът Евангелието”, се опитваха да ни убеждават, че те са прави, тъй като не било написано буквално, че трябва да ми предоставят копия!
Патрик им каза, че би купил една копирна машина и хартия, само и само да ги преснимаме, но те продължаваха да настояват на своето, след което им каза, че е жалко да гледа как защитават един концесионер, който печели милиарди на гърба на всички. На това те замълчаха!
Всички бяхме потресени от наглото потъпкване на законите и решенията на Българския съд от страна на изпълнителната власт. Внуши се усещането, че определени служители се възприемат като суверени над народа и над правото, над Съда и неговите решения!
Ще пробваме още веднъж жалба по чл. 304 от АПК, за налагане на глоба за неизпълнение на съдебно решение, макар и да се боим, че ще срещнем отново съдийките Росица Драганова и Любка Стоянова. Ще пробваме и с жалба до Прокуратурата за престъпление срещу правосъдието!
Това, с което можете да помогнете на каузата, засягаща благосъстоянието на целия български народ, е да разпространявате – колкото можете повече.
Продължаваме напред шепа хора.
Роман Кендеров
