На 27 септември 2017 г. от Министерството на външните работи бе изпратен отговор със становище, във връзка с публикация и запитване до институциите на нашето издание, направени през м. май т.г. (вж. тук) и касаещи казуса с Българския дом в Прага, за който Външно министерство се съди вече две години с български организации в Прага и Чехия.
В становището, което е изпратено от Дирекция „ДЕС“ на МВнР (вероятно абревиатурата ДЕС значи „Двустранно европейско сътрудничество“, но в отговора това не е посочено, както и няма никакво име, с което то е да е подписано), се казва:
„В контекста на предстоящото председателство бе организирана поредица от пет основни събития за отбелязване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, най-мащабно от които бе тържественото честване на празника на Светите равноапостоли Кирил и Методий в археологическия парк край селището Микулчице (13 май 2017 г.). Инициативата бе организирана съвместно от българските държавни институции в ЧР – Посолството на Република България, Българския културен институт в Прага и Българското средно училище „Д-р Петър Берон“, в партньорство с представители на местната власт на Южноморавска област и Микулчице, на чешки университети, музея в Микулчице и организации на българите в Чехия. Събитието бе отразено в няколко емисии на БНТ и от един от централните български ежедневници – в. „Стандарт“.
През последните години през м.май в Микулчице се организират срещи и прояви и от други български сдружения (в Чехия те са общо 17), като тези инициативи по никакъв начин не дублират споменатия в писмото на г-жа М. Христова Събор на част от българите от Централна Европа, традиционно организиран от БКПО (от м. януари 2016 г. – Асоциация на българските сдружения в ЧР, в която членуват 3 от 17-те сдружения). През последните няколко години Съборът (който по своят характер е именно събор) на българите в Микулчице се провежда в сложна и противоречива обстановка, предвид силно негативната медийна кампания срещу определени български държавни институции и техните интереси, системно предприемана от БКПО. Като цяло въпросната медийна кампания е основана на силно изкривени и неверни данни, включително и в случая със зачестилите напоследък сигнали.
Относно покани за организирани от БКПО събития и изяви, следва да бъде уточнено, че на общо събрание на организацията, дипломат от посолството е бил поканен да напусне срещата след първата част с мотива, че следващите точки от дневния ред са закрити, въпреки факта, че това се случва на територията на сграда, собственост на българската държава. Има случаи, когато технически служители на посолството са били публично унижавани от БКПО при изпълнение на служебните им задължения.
Срещу БКПО и още две други български сдружения, помещаващи се в сградата на ул. Америцка № 28 в Прага, е заведено съдебно производство за нерегламентирано владение и ползване на имота от 1989 г., довело до значителни морални, материални и финансови щети за българската държава. През годините се развива основно хотелиерска и ресторантьорска дейност, като през целия период не е бил плащан наем, данъци и такси съгласно местното законодателство, поради факта, че имотът е с дипломатически статут. Установявани са значителни по размерите си финансови нарушения при отсъствието на каквато и да било финансова отчетност. Чешката страна нееднократно е сезирала посолството за горното по различни поводи, но реално почти не са били вземани ответни мерки, до преди две години.
Известно е крайното разделение между българските организации в Чехия, като основната причина е стопанисването и ползването на сградата на ул. Америцка № 28, въпреки положените усилия от страна на посолството за провеждане на разговори и конструктивен диалог по случая между българските сдружения. Съществуват данни за отправени заплахи и опити за саморазправа със сдружения, изразили несъгласие с менажирането и финансовата отчетност на сградата, поради което те са били принудени да напуснат.
Недвижимият имот на ул. “Америцка” № 28 е придобит през 1971 г. от българската държава чрез договор за покупко-продажба. Имотът се състои от парцел /296 м2/ и сграда на 1+5 етажа /РЗП=960 м2/ и се намира в кв. „Винохради”, Прага 2 – идеален център. За имота има съставен Акт № 053/16.06.1999г. за публична държавна собственост. В акта е записано, че имотът се стопанисва и управлява от Министерство на външните работи, съгласно чл. 132, ал. 1 от ППЗДС, като в графа „Забележки” е отбелязано, че „сградата се предоставя за нуждите на Български културно просветен клуб /БКПК/ в Прага”.
Съгласно Заповед № 43/01.04.1972 г. на посланика на Р България в Чехия, имотът е предоставен за ползване на Българския културен клуб в Прага „Георги Димитров”, като клубът се задължава да поеме всички разходи по поддръжката и експлоатацията на имота, както и да бъдат осигурени помещения за Студентската организация на ДКМС – Прага. Към настоящия момент (повече от 30 години), имотът се ползва безвъзмездно от Българската културно – просветна организация (БКПО). Посочената организация ползва имота без наличието на каквото и да било правно основание, тъй като няма валидно сключен договор за наем на сградата или друг вид договор за ползването й. Основанието на което се базира БКПО, е посочената по-горе Заповед на българския посланик, като твърдението е, че БКПО е правоприемник на Българския културен клуб „Георги Димитров”.
Следва да се отбележи, че БКПО е юридическо лице, регистрирано през 1988 г. съгласно чешкото законодателство със седалище Прага. МВнР не разполага с данни дали е налице действително правно валидно правоприемство между БКПО и Българския културен клуб „Георги Димитров” – Прага. Такива документи не са предоставяни до момента от БКПО.
През годините проблемът с неуредения статут е придобил все по-голяма острота и поради следната причина – БКПО не е единственият представител на българската общност в Чехия, но само тя реално ползва имота. След приемането на Закона за националните малцинства в Чехия и възможностите, които предоставя той за подкрепа, както и поради нарастване броя на работещите и живеещи там българи, през последните 15 години са се обособили и други организации (регистрираните български сдружения на територията на Чехия, по Закона за гражданските сдружения, са вече 14). Част от тези сдружения са посочили за адрес на регистрация също ул.”Америцка” № 28, но както и останалите сдружения практически не ползват или нямат достъп до сградата.
По линия на правителствената Програма за работа с националните малцинства на територията на Чехия, през месец юни 2007г. в центъра на столицата, в същата община Прага-2, е открит Дом на националните малцинства, в който се дава реална възможност за организиране на собствени офиси (2 бр. офиси) и ползване на общите в сградата зали и др. помещения за целите и потребностите на официално признатите в Чехия национални малцинства, в т.ч. и българското. В този смисъл, няма никакво основание БКПО да ползва държавният имот на ул. Америцка” 28 и да бъде в привилегировано положение спрямо останалите български организации в Чехия.
БКПО ползва имота за стопански цели – обособен ресторант, механа и пансион – хотелска част (посолството разполага с 2 бр. разрешения, издадени на БКПО на 05.03.1998 г. от община Прага 2, за извършване на стопанска дейност – хотелиерска и ресторантьорска).
[…]
През годините са провеждани многократно срещи с представители на БКПО с цел установяване на правоотношения, регламентиращи пребиваването на организацията в сградата на ул.”Америцка” № 28. Тяхното категорично становище е, че интересът им е да се запази фактическото положение, тоест: сградата да продължи да се стопанисва от БКПО без заплащане на наем. Основните аргументи са: извършените от и за сметка на организацията подобрения, довели до повишаване на пазарната стойност на имота, компенсиращ според БКПО безвъзмездното използване на държавния имот в продължение на 30 години. При разговорите с тях, недвусмислено е изтъквана готовност да се окаже съпротива на всяко друго решение, което би отнело възможността на БКПО да използва имота и да реализира приходи от стопанската си дейност.
Съгласно налични данни в МВнР от направена проверка през 2007 г., общият размер на приходите на организацията за периода 2001г.-2006г. е бил 20 477 000 крони /около 731 000 евро/, като 84% от тях са от приходи от стопанска дейност. Българската държава като собственик на имота е извършвала ежегодно разходи за застраховането му, но не е получавала приходи от него.
Проблемът с незаконното ползване на имота от БКПО е разглеждан на няколко заседания на Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната /МКДИИС/ в периода от 2001 г. до момента. Общото становище е, че ползването на имота по сегашния начин, следва да се преустанови. Всеки опит да бъде намерено някакво решение през годините е търпяло неуспех, поради съпротива, оказвана от страна на БКПО, в т.ч. лобиране пред различни институции и отделни лица в България. Становището на Министерството на външните работи е, че имотът се ползва от БКПО без правно основание безвъзмездно, основно за извършване на стопанска дейност, в разрез с дейността на една културна организация. Този начин на ползване на имота е предпоставка за уронване на престижа на българската държава. В този смисъл, позицията на МВнР и МКДИИС е за незабавното преустановяване на досегашния начин на ползване на имота, неговото освобождаване от БКПО и връщане на имота на българското посолство в Прага.
Тази позиция е изразена, както пред българските организации в Прага, така и в медиите, а също и в Народното събрание на две заседания през 2015 г. на Комисията по политиките за българите в чужбина. На едно от тези заседания, представителите на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/ поемат ангажимент да направят свое предложение. С писмо Изх. № 48-00-0469-4/08.07.2015г. ДАБЧ изпраща до Комисията по политиките за българите в чужбина към НС становището си за решаване на проблема със сградата на ул. „Америцка” № 28 (приложено) с позицията на ДАБЧ:
„Българският дом в Прага да остане собственост на българската държава и се утвърди като истинско духовно средище на всички българи, дом на всички български организации”.
Предвид горното, възможностите за бъдещото управление/разпореждане с имота, могат да обхващат, както предоставянето му за ползване от всички български организации за културни прояви, при равни условия за всички, така и отдаване под наем на свободния пазар, съвместно ползване с други ведомства и т.н., но това трябва да бъде предхождано от безусловното освобождаване на имота от незаконно обитаващите го представители на БКПО.
Тъй като представителите на БКПО не са се съобразили с волята на собственика на имота, през м. октомври 2015 г. посолството в Прага наема юридическа кантора “Spoladore&Bystricky” за съдействие. Кантората отправя писмена покана към БКПО да освободи сградата, обитавана без правно основание, до края на същия месец. Допълнително са отправени подобни покани и до още четири организации, регистрирани на същия адрес – Българска православна община /БПО/, БКПО “Св.Св. Кирил и Методий“, „Възраждане“ и Съюз на българите в Европа. В последствие се получават отговори от БКПО, че не възнамерява да освободи сградата. „Възраждане“ информира, че адресно е регистрирана на ул. Америцка № 28, но отдавна са напуснали имота и не го ползват за нуждите си.
На база горното, през м. ноември 2015 г. юридическа кантора “Spoladore&Bystricky” внася иск в Съда срещу цитираните организации, ползващи неправомерно българския държавен имот. Междувременно кантората уведомява Публичен регистър, МВР, Служба по обществено здраве и Служба за търговски лицензи, че на посочения адрес сградата се използва от упоменатите организации без правно основание и се извършват дейности в разрез с установените правила и изисквания.
Към настоящия момент делото е на етап първа инстанция. В случай, че решението е в полза на ищеца, което е много вероятно, ответникът БКПО има право на еднократно обжалване. При потвърждаване на решението, БКПО може да обжалва решението пред Върховния съд, но същевременно е задължена незабавно да освободи имота, до произнасяне на решението на горната инстанция.“
Целият текст на отговора на Дирекция „ДЕС“ на МВнР, който е доста дълъг, може да се види тук – отговор МВнР.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
По-долу може да се види съдържанието на съобщение, което бе изпратено на МВнР, след получаването на този отговор.
„Уважаеми дами и господа от Министерството на външните работи на Р. България,
Благодаря за отговора, който ми изпратите, макар и с месеци закъснение.
В този отговор, за съжаление се казва почти същото, което винаги се твърди от представители на Външно министерство и от Българското посолство в Прага, по време на мандата на сегашния посланик, г-н Лъчезар Петков. А именно – всичката вина за ситуацията се хвърля на най-старата българска организация в Чехия, не се прави никаква разлика между предишното и сегашното ръководство на тази организация, продължава да се твърди, че тази организация не била правоприемник на същата организация, когато името й е било „Георги Димитров“ по време на социалистическия период. Продължава да се твърди, също така, че само тя заемала Българския дом в Прага и не се споменава, че там има и други български организации, с които българската държава в лицето на Външно министерство се съди де факто. Продължава да се твърди също, че това е една нали много комерсиална организация и че българската държава е ощетена, въпреки че основните режийни разходи за поддържане на сградата на Българския клуб на ул. „Америцка“ 28 изобщо не са плащани от собственика, а именно българската държава, а от ползвателите, и въпреки че ресторантът, за който се споменава в писмото, е затворен от новото ръководство и не се ползва. Не се признава и това, че за ремонтите и благоустрояването на тази сграда е бил вложен и много доброволен труд от наши сънародници, следвали или работили в Прага. Който доброволен труд те не, че искат да им се върне или заплати, но искат да им се отчете, да се признае, защото е бил даден в името на Родината и на местната българска общност.
Не се признава също това, че МВнР се канеше да продаде сградата на „Америцка“ 28, която се намира в идеалния център на чешката столица, и беше започнало да проучва пазара за недвижими имоти в Прага за тази цел. Не се признава това, че Българското полотво в Прага действително дублира празника на Светите братя в Микулчице тази година, въпреки че е било поканено още от началото на годината да стане патрон на честването в Микулчице от традиционния организатор на това събитие, а именно най-старата българска организация в Чехия, която има свои клонове не само в Прага, но в няколко други чешки града. Не се признава и това, че посолството е оказало давление на пражкия православен митрополит да не предоставя на тази българска организация православната катедрала „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага във връзка с честването на 3-ти март, на което посолството също е било поканено официално в началото на годината да стане патрон, но то отказва.
Не се признава и нещо друго, което е много и принципно важно. Самият факт, че българската държава в лицето на Министерството на външните работи води съдебен процес с няколко български организации в Прага и Чехия /не е само една/, е провал, пълен дипломатически провал на съответния български посланик и на самото Външно министерство. И освен това, цялата тази сага с този съдебен процес и с дублирането на някои събития или преченето на други, наистина излага и българската държава, и местната българска общност пред очите на чешките власти и на чешката общественост. Докато тези неща не се признаят, а продължава да се хвърля цялата вина на най-страната българска организация в Прага и не се прави никаква разлика между предишното и сегашното й ръководство, докато, вместо да се тушират различията и противоречията между различните български организации в Прага и Чехия, Българското посолство там работи с едни от тях, а с други се съди, това е и ще предължава да бъде провал, и то голям провал, на дейността на съответния български посланик в Прага, първо, и второ, разбира се и на самото министерство.
Уважаеми дами и господа,
Държавна политика зад граница, в различни страни, където живеят български общности и има различни техни организации, не се води като се използват противоречията между тях, за да може дипломатически служители или други хора на висша държавна служба, да използват тези противоречия, за да оправдават свои действия или бездействия, и да ги насърчават едва ли не тези противоречия, вместо да се опитват да ги тушират. Това особено важи разбира се за български дипломатически служители, които, допускайки въобще да се случи този този съдебен процес, процес между българска държава и български организации в друга държава, показаха някакъв доста нисък, площавайте, дипломатически капацитет. Второ, сградите, които са собственост на българската държава и в частност на Външно министерство зад граница, и в които сгради се използват от български организации в съответните страни, не са за това, българската държава да печели от тях. Да печели пари, имам предвид. Те са за това, българската държава да печели други, много по-важни в случая активи. Да печели чрез това, че съответните български общности могат да развиват там своята дейност, културна, образователна, религиозна, всякаква, в името на съхраняването на техните български корени и идентичност. И, ако между тези организации възникнат някаква противоречия във връзка с използването на тези сгради, българската държава в лицето на Външно министерство би трябвало да впрегне всичкия си ресурс, за да се опита да тушира тези противоречия. Включително и за да преустанови практики на злоупотреби в нечия лична полза, ако е имало такива, но не като заедно с мръсната вода изхвърли и бебето, така да се каже.
В момента българската държава, и в частност Външно министерство, се опитва, вече две години, да изхвърли някак си и „бебето заедно с мръсната вода“ от Българския дом в Прага. Тя даже не разбира или не признава, че там има и такова „бебе“. Не я интересува нито това, че в този дом се помещава българска библиотека, нито това, че там се помещава редакцията на българското списание „Роден глас“, не я интересува, че там отиват от десетилетия наред наши сънародници, в този български дом, просто за да се видят и поговорят. А преди две години представители на Външно министерство твърдяха, съвсем официално, в българския парламент, че най-старата българска организация нямала абсолютно никаква културна дейност. Кой знае, може би в подкрепа на тези твърдения, българското посолство в Прага се опита тази година да попречи на честването на 3-ти март в пражката православна катедрала и да дублира, също така (колкото и това да се отрича във Вашия отговор), честването на Светите братя в Микулциче. И това се случи, защото тези две събития се организираха от тази местна българска организация, която, каквито и грешки да е имала, особено при предишното й ръководство, бе като цяло демонизирана и цялата вина и отговорност за случая се прехвърля на нея.
Външно министерство не изпрати вече две години нито един представител на своето ръководство – нито министър, нито зам.-министър, нито главен сектетар примерно да отидат на място и да поговорят с всички български организации там, преди да водят съдебни дела с някои от тях. Аз лично съм апелира към един зам.-министър от предишния кабинет да отиде на място в Прага, да разгледа на място, да види и да поговори с представители на всички местни български организации. А той ми каза: „Ами късно е вече, има съдебен процес“.
Уважаеми дами и господа,
В последните години се смениха няколко български кабинета, външни министри и зам.-министри, главни секретари на МВнР и пр. Но политиката и отношението на министерството към казуса с Българския дом в Прага, както се вижда, остава абсолютно същата. Тази политика, която поставя в затруднение и чешките събедни органи, ако не се замисляли за това, защото те, каквото и да отсъдят, трябва да си развалят отношенията, така да се каже, или с българската държава, или с местната българска общност, не отчита по никакъв начин отговорността за това развитие на казуса и на посланика, и на самото Външно министерство.
Може би не е зле, впрочем, ръководството Министерството на външните работи да се опита да почерпи от опита на предишния български посланик в Прага, доц. Здравко Попов, който, за разлика от сегашния, се е опитвал да тушира противоречията и да намери решение за казуза, без да се „хвърля бебето заедно с мръсната вода“ и без българската държава и местната българска общност да се излагат пред чешките власти и чешката общественост.
Защото не имотът е важен, уважеми дами и господа, въпреки че сигурно е скъп, нали се намира в идеалния център на една европейска столица. По-важно е друго – българите в Прага и в Чехия да разберат, че техните междуличностни и междуорганизационни противоречия не се толерират от българската държава, че тя иска да работи с всички тях и за всички тях може да има място в Българския дом в Прага. И, че тя е способна да разговаря с всички тях, и може да го направи чрез свои дипломати, които да използват своя професионален опит именно в тази посока. А това, че чешката държава или пражката община им е дала на някои от тези организации стаички за офиси в Дома на народите в Прага, е заслуга на чешката държава, което обаче въобще не отменя отговорността на българската държава към всички нейни сънародници зад граница.
Сградата на ул. „Америцка“ 28 е Български дом, дом на българите в Прага и в Чехия. Тя не принадлежи на нито една организация, на нито един местен българин, но не принадлежи и на нито един министър, зам.-министър, посланик или главен секретар, нищо, че МВнР е собственик на този имот. Но всички те, държавните служители и дипломати, трябва да работят за това този сложен казус да се реши, като се отчита обективно, а не едностранно, неговата сложност и неговите различни аспекти, вместо да продължава да се върви по линията на демонизиране на най-страната българска организация в Прага и Чехия. Не може Външно министерство да не е похарчило и един лев за командировка на някой министър или зам.-министър в Прага, да види на място за какво става въпрос, а да харчи на място парите на българските данъкоплатци за услугите на чешки адвокати.
Уважаеми дами и господа,
Няма никаква негативна кампания към Министертвото на външните работи, поне не и от моя страна. Аз съм само един журналист, който написа много писма и апели, по време на различни министри, зам.-министри и пр., към МВнР, както и няколко публикации по темата, които не се основават на неверни твърдения, а на документи и на изявления и на представители на МВнР, и на Българската културно-просветна организация. А резултатът от тези апели беше, за съжаление, почти нулев.
От Вас зависи дали към казуса с Българския дом в Прага ще продължава да има същото отношение на демонизиране на другата страна и на водене на съдебен процес, или ще се потърси и друго решение. Ако за една и съща задача се предлага, впрочем, все едно и също решение, а то не решава задачата, а предизвиква вече, така да се каже, и колатерални щети – едва ли може да се очаква, че предлагането на същото това решение и занапред може да доведе до резултат, който да не предизвика същите или дори по-големи такива щети.“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
А това е част от интервю с предишния български посланик в Прага, доц. Здравко Попов, пред сп. „Роден глас“ – Чехия след Събора в Микулчице тази година, който бе дублиран. Интервюто бе препубликувано и в нашето издание (вж. тук). Доц. Здравко Попов е бил български посланик в Прага от 30 май 2006 до 30 юли 2010 г. Той е университетски преподавател, основател и директор на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи, гл. редактор на сп. „Дипломация“.
„Беше ми странно, че при наличието на такъв институционален статус, българите имат крамоли помежду си и затова, позовавайки се на този акт на признаване, приех за свой дълг като посланик, че трябва да се търсят начини за преодоляване на конфликтите, разбира се, със средствата на дипломацията. Още повече, че част от българите, живеещи тук, особено по-старите, са чешки граждани, сдруженията са регистрирани по чешките закони. Държавната политика за българите в чужбина приех за своя мисия, и моето чувство беше, че в края на мандата си, за тези няколко години, успях да постигна определено ниво на балансиране на интереси, на преодоляване на екстремите, на сплотяване около българската кауза. Заминах оттук с мисълта, че голяма част от работата е свършена, че българите, независимо от ценностните различия между поколенията, разликите в светогледите, разбират колко е важно да са единни, да са солидарни като българска общност. Тази общност е представена в Чехия от хората на три генерации, дошли по различно време тук, но всяка от тях дала своя принос в обществения живот на страната. Въпреки противоречията, тя има обща платформа, на която различията се събират и обединяват – това е желанието на мнозинството да се поддържат изконните традиции, празниците, културата, даже родната кухня – всичко това има значение. Когато съм идвал тук, в Дома, съм виждал на пръв поглед една обикновена всекидневна ситуация: хора, които играят карти или табла, гледат телевизия, веселят се, споделят си някакви житейски случки или спомени. На пръв поглед това може да изглежда пренебрежително малко, но всъщност именно то поддържа екзистенциалната спойка между хората, между различните индивидуалности и затова е важно да има някакво постоянно място, където да се осъществяват тези срещи. Аз възприех тази къща на ул. „Америцка“ като това естествено място, където хората се събират, общуват, спорят, играят – българското място в Прага и в Чехия, по подобие на българските места в Оломоуц, Острава, Млада Болеслав. Българският дом трябва да бъде съхранен като територия за българската диаспора, където се срещат и се подкрепят съдбите на сънародниците ни.
Наистина съм разтревожен, че въпреки всички усилия, които бяха положени в периода от 2006 до 2010 г. (а и след това, до 2013 „временно управляващите“ продължиха тези усилия), те сякаш са били направени напразно, тъй като виждам, че конфликтите отново са се върнали, отчуждени са отношенията между Посолството и дружествата. Това не може да бъде българска политика към българска диаспора, няма как да бъде оценено това като нормално отношение. Няма диалог между Посолството и българските сдружения.“
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПОСЛЕСЛОВ:
На 26 юли т.г. се проведе заседание на Комисия по политиките за българите в чужбина към 44-то НС (вж. тук и тук), на което присъстваха от страна на Външно министерство зам.-министър Юрий Щерк, а от страна на най-старата българска организация в Прага и Чехия – председателят й Кирил Беровски. Всички местни български организации в Чехия, които имат отношение към този казус, бяха поканени на това заседание на парламентарната комисия, но в София дойде само г-н Беровски. На това заседание като че ли имаше опит за диалог мeжду представители на страните в съдебното дело в Чешката република. (Имаше и представители на ДАБЧ, чиято позиция по казуса от МВнР тълкуват превратно, тъй като тя не е била за това българските организации, които я обитават, да бъдат изгонени от сградата.)
Но, ако се съди по настоящия отговор на МВнР, ръководството на министерството застава напълно зад всички действия на посланика ни в Прага г-н Лъчезар Петков, направени в последните месеци и години, както и зад твърдата позиция, изразявани и при предишни ръководни екипи на ведомството, че диалог не е възможен и че всички български организации, обитаващи сега Българския дом в Прага (кой знае защото министерството упорито продължава да твърди, че тя е само една), трябва да опразнят сградата. Както изглежда, и двете страни по делото ще продължават да харчат пари за адвокати и за дела, и чешката държава ще продължава да бъде занимавана с един български проблем, който наистина не се отразява добре на имиджа нито на българската държава, нито на българите в Чехия. А, от друга страна, нищо няма да спре изглежда това и догодина да има два български събора в Микулчице… (Повече за казуса с Българския дом в Прага, неговата история и развитие, може да се види тук.)
Мариана Христова
