ПОДГОТОВКА ЗА ГОЛЯМ КОНФЛИКТ, ЗАПОЧВАЩ ОТ СИРИЯ?
Коментар на Григор Лилов
Кремъл разположи летящи радари и изтребители за завоюване на въздушно превъзходство в Сирия, за да се противопостави на американската авиация (и на израелската). Военният министър Шойгу посети изненадващо Дамаск и инспектира руските части.
Изглежда тези дни криещото се от обществеността военно противопоставяне Русия-САЩ в Близкия Изток и Сирия рязко подскочи – до степен да стане явно и разшири до истинска война.
Защото, според мен, установяването на зони на деескалация е фактическо начало на подялбата на Сирия. Явно всички си задават тези въпроси, защото вчера на преговорите в Астана ръководителят на руската делегация Александър Лаврентев направи следното официално изявление:
„За нас целта в Сирия е борбата с международния тероризъм, който представлява заплаха за руските национални интереси. Още един път заявявам, че с онова, което сега прави руската страна, ние не преследваме каквито и да е стратегически цели да се укрепим в дадения район.“
От друга страна, САЩ са се ангажирали с доставки на оръжие за подкрепяните от тях сили в Сирия на стойност $600 млн. (толкова е поискано в бюджета). Още $900 млн. са договорени за плащане и доставки до 2022 г.
Основен и най-голям доставчик е България – нашият дял е $243.3 млн. от изхарчените досега за тази цел $700 млн.
Парадоксът е, че за Кремъл подобна американска политика не е неизгодна. Поддържането на огъня на войната, въпреки всякакви преговори в Астана и Женева, е оправданието за присъствието и фактическото окупиране на части от Сирия, които имат излаз на Средиземно море.
А щом започва фактическа подялба, започват и по-тежките конфликти между „големите” асове, вместо ритането на магаретата им.
Свидетелство за това са фактите.
Тези дни Русия е взела спешни мерки, за да си осигури въздушна мощ в евентуален пряк конфликт с армията на САЩ и тази на Израел.
Какви са тези мерки?
1. Прехвърлила е в Сирия четири от най-модерните си ранно-предупредителни и контролни специални самолети – Берлиев A-50 SRDLO („Mainstay“), който е оценен като най-сложния техен летящ радар в експлоатация. Това твърди много добре информираният сайт „Дебка“ (на бивши служители на спецслужбите, включително и Мосад).
2. Самолетите са базирани в руската военновъздушна база „Хмеймим“ в провинция Латакия, Сирия, и чрез радарите си са в състояние да надничат на около 600 км надалеч – което обхваща източната част на Средиземно море, територията на Израел и тези, контролирани от кюрди, иракската армия и опозицията – всички поддържани от САЩ.
3. Сирийската система за противовъздушна отбрана вече е интегрирана с руската и ще управлява от руски военни от руската база.
4. На 13 септември руският военен министър Сергей Шойку изненадващо пристигна в Дамаск за среща с Башар Асад и е инспектирал руските военни части. Това посещение не беше обявено, държеше се в тайна, но след публикации в западни медии беше потвърдено официално.
5. Москва започна за първи път от началото на войната да доставя в Сирия най-съвременния си танк – Т-90.
6. В Сирия се пребазират от Русия нови изтребители „МиГ 29 СМТ“ – от най-последната им модификация. Това са самолети, предназначени за завоюване на превъзходство във въздуха, и са създадени като отговор на американските F-18.
Репортерът на Би Би Си Стив Розенберг, който е акредитиран към руската армия в Сирия, е заснел излитане на такъв самолет от базата „Хмеймим”. Официално според руски медии там са пребазирани още 4 самолета към вече намиращите се там.
https://twitter.com/BBCSteveR
Обобщение:
Ислямска република не разполага с военновъздушни сили. С такива не разполага нито една враждебна на Русия групировка в Сирия. Следователно рязкото нарастване на руската въздушна мощ с изтребители и интегрирана противовъздушна отбрана цели противопоставяне на друга такава мощ – американската!
На този фон не е изненада по-нататъшното развитие на бойните действия на сирийска територия и прегазването на необявените публично споразумения. Ударите от въздуха срещу съюзниците на едните или другите рязко зачестиха в последните няколко дни, както и взаимните обвинения.
Междувременно се появи информация, че руските самолети са използвали в Сирия – до Дейр ес Зор, своя «баща на всички бомби» – термобаричен заряд АВБПМ, който отстъпва по разрушителна мощ единствено на ядреното оръжие. По този повод говорител на съвместната оперативна операция на САЩ-Русия заяви, че CENTCOM „няма да спекулира“ за слуховете в социалните медии, добавяйки, че подробностите за всяка комуникация между двете военни командвания са „въпрос между Коалицията и руснаците. “
Въпреки че коалицията, ръководена от САЩ, заплаши да удари всички единици на сирийската арабска армия, ако пресекат река Ефрат, сирийските войски и тези на „Хизбула” тръгнаха по монтираните руски понтонни мостове, за да установят плацдарм на източния (левия) бряг на река Ефрат. До петък, 15 септември, беше направен първия мост, а от вчера плацдармът е факт.
Карти на започналата операция:
Освен военен, това е и политически факт. Защото:
1. За администрацията на Доналд Тръмп той потъпква принципа, установен точно преди две години от президентите Барак Обама и Владимир Путин, т.е. че източният бряг на Ефрат ще е под американски военен контрол, а западният – под руски, отбелязват редица експерти.
2. Въпреки клетвите, Белият дом не реагира. Вероятно това е заради споразумението под съвместен руско-американски контрол и съвместна въздушна подкрепа да бъдат атакувани последните крепости на дихадистите Абу Камал и Майадин в Долината на Ефрат. В тях има около 10 000 джихадисти, успели да напуснат Мосул и Ракка.
3. «Дебка» поставя във връзка с тази операция и няколко актуални въпроса:
– Коя от двете сили ще поеме отговорността за богатите петролни полета на Deir ez-Zour в този район? Контролът върху този регион, богат на петрол, е ценна стратегическа награда за победителя.
– Коя от двете формации действително ще води битките за Абу Камал и Майадин?
– Коя от двете сили ще поеме контрола на сирийско-иракската граница, минаваща през долината на Ефрат?
И аз мисля така: че тези открити и нерешени въпроси са рецепта за предстоящи големи сблъсъци между проруските и проамериканските сили, а вероятно и за преки «инциденти» между армиите на двете велики сили.
Освен това, когато войната се води с чужди ръце, е горещо, но не и взривоопасно. Взривоопасно става, когато юначагите запретнат ръкави, за да размахват собствените си тежки юмруци един срещу друг.
.
