Анализът на речта на вицепремиера на Р. България Валери Симеонов (вж. тук), произнесена на 21 септември тази година в Цариброд, показва, че българското Правителство най-накрая има представа за това, което става в Западните покрайнини, и предприема сериозни стъпки в правилната посока. Посока, която винаги сме предлагали и защитавали на страниците на нашия „Бюлетин“, в действията и многобройните публични изказвания от името на КИЦ „Босилеград“ и Демократичния съюз на българите, независимо от цената, която трябваше да платим.
Няма как да не отбележим, че тия стъпки дойдоха с идването на посланик Радко Влайков и неговия екип в Белград, и на консулите Едвин Сугарев и Николай Колев в Ниш.
В изказването си в Цариброд, вицепремиерът Валери Симеонов, освен обичайните дипломатически реверанси към Сърбия, най-напред призна и се разграничи от досегашното мълчаливо бездействие и нехайство на българската държава към десетилетната югославска асимилационна политика срещу българското малцинство.
Опита се да ни увери, че времената са други и че България застава зад всеки един от нас. Изрази уверението си, че сръбските политици ще покрият критериите за членство в ЕС, включително и гарантирането на правата на малцинствата. И, че България ще има предвид това при приемането на Сърбия в ЕС.
Оттук нататък последваха ценните изречения, отправени към някои някои наши политици: „..не можеш да започваш и завършваш демагогски всяко изказване с „Майка България”, а в същото време с действията си да се солидаризираш с онези подходи и говор на омразата, които бъркат най-дълбоко в душата на изстрадалите. Нито пък да им позволиш да почетат паметта на загиналите си предци. Времената са други, защото днес всички български институции и политици сме единни. Единни сме в оценката за факторите и личностите, които разединяват малцинството и работят на практика срещу неговите исконни интереси, регламентирани и от сръбската страна. Единни сме в тоталното сваляне на доверието от подобни личности“. И още: „Повече никой не би допуснал да бъде заблуждаван от злоупотребяващи с доверието на България хора.“
Тия думи безспорно показват, че българското Правителство е прочело намеренията на демагозите и интригантите, които необезпокоявани сноват из коридорите на държавните институции в София, и че зад потните им прегръдки и целувки и жълтите шоколади, раздавани на дамите, се крият съвсем други намерения. Че вече никой не вярва на доносите, клеветите и компроматите срещу хората, които неотстъпно и последователно отстояват българското самосъзнание в Босилеград и Цариброд, и защитават интересите на малцинството. И, че са безпочвени злоупотребите с името и снимките на „Бате Бойко“.
Но „тоталното сваляне на доверието от подобни личности“, а ние много добре си знаем кои са те, не бива да означава, че други ще се възползват от това и ще получат бланко доверие. Това по-скоро означава, че оттук натам всеки сам трябва да се бори за доверието си. И ще го има дотолкова, доколкото последователно и ефективно отстоява интересите на малцинството. В крайна сметка „злоупотребилите с доверието“ няма за какво да съжаляват – те никога не са имали доверие. Те само временно се възползваха от доверието на България, което спечелиха хората и личностите, които достойно отстояваха българщината си през годините. И срещу които войната в Босилеград и Цариброд продължава.
Това трябва да послужи за предупреждение и поука на ония, които все още се опитват да хитруват и да играят и на двете страни.
Пред България да се кълнат в Ботев и Левски, а в Босилеград и Цариброд, в къщи, на работа, в детската градина и на училище да говорят с децата си на сръбски. Да се учат по 103 ПМС на българските университети на гърба на българския данъкоплатец, но да веят сръбските байраци в София. Да изпращат децата си да следват в България, но в Босилеград и Цариброд да ги възпитават като сърби. Да бойкотират или демонстративно да говорят на сръбски пред българската вицепрезидентка. Да не допускат отбелязването на паметта на жертвите, загинали от ръката на сръбските четници. Да печелят с български паспорти на запад, но там да се декларират като сърби. Да канят българските държавници и политици на гости, но да им пеят „Боже правде“. Като официални представители на българското малцинство да не намират за уместно да посрещнат българския вицепремиер. Да се лекуват безплатно на ВМА в София като българи, но да отбелязват „деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“ като сърби. Едновременно да членуват в сръбските националистически партии и в Националния съвет на БНМ. Да са начело на Националният съвет на БНМ, но да пишат протоколите от заседанията му на сръбски. Да отговарят за информирането на български език, но да забраняват информирането за посещението на българския вицепрезидент в Босилеград. Да се бият в гърдите, че са българи, но да гонят българските инвеститори от Босилеград. Да идват на власт по демократичен път, но да провеждат тоталитарна политика.
Просто трябва да си вземат бележка и да разберат, че това вече не е право на личен избор, а на съзнателно нанасяне на политическа вреда на всички нас, които се чувстваме българи и разчитаме на България.
Защото клатят доверието на България към нас. Защото България е заинтересирана да ни помага само дотолкова, доколкото ние наистина сме българи и нейни сънародници, и няма никакъв интерес да помага на ония, които са се отказали от българщината си и са си избрали друг език и друга нация. Да им е честито и сами да си се оправят.
Всички останали имаме нужда от закрилата и помощта на България. Не само защото сме плът от нейната плът и кръв от нейната кръв, а и защото Босилеград и Цариброд никога, и особено днес, не могат да функционират без България. В новото време и в новите обстоятелства, всеки ден все повече имаме нужда от България.
Никой няма право да разколебава нашето доверие в нея. И особено нейното в нас. Защото България е демократична страна и рано или късно, все ще се намери някой да попита за какво се изразходват парите на българските данъкоплатци – за интересите на българите в Босилеград и Цариброд, или за великосръбската политика срещу тях.
Това се отнася не само за официалните представители на малцинството, но и за лидерите на политическите партии и сдружения. Нека да си помислят и ония, които прибират не малко пари за информиране на български език и продължават да ни сервират подбрани полуистини – при това на сръбски. Нека да си помислят всички, които въртят бизнес с България или даже с българщината.
Видяхме колко е лесно България да си снеме доверието от тях. Не е трудно да предприеме и конкретни действия срещу ония, които наистина се самозабравиха – ако се наложи. Трябва да го направи и заради ония, които самоотвержено и безкористно, с цената на саможертва и себеотрицания, продължават да отстояват българските интереси в Западните покрайнини и да предлагат мерки за излизане от кризата.
Иван Николов,
Босилеград
