УЧИЛИЩЕТО Е ИЗВОР НА ЖИВА ВОДА
Интервю на Георги Николов с Янка Такева
– Госпожо Такева, живеем във време на раздирано от проблеми общество. Как на този фон се вписва днес българското училище? Можем ли да твърдим, че като институция то и сегашната младеж са взаимно съвместими?
– Дълбоко съм убедена, че утвърдени в миналото национални ценности са актуално трансформирани ценности и на днешните млади хора. Всяко поколение израства с ценностна система, приспособима към условията, в които живее. Твърдо вярвам, че съвременните млади хора, които знаят какво искат от себе си и от живота, имат и отношение към образованието, към обществените, социалните и политическите проблеми. Много научни работници изследват приоритетните фактори при формирането на ценностната система и възпитанието на младите хора. Водят се научни дискусии за ролята на семейството, което вече и в България губи значимостта си като фундаментална социална единица. Близо 51% от децата в българското училище – от детската градина до 12-ти клас, са с непълни семейства. Причините за това са много. Съвместното съжителство бе въведено законодателно, а то крие своите рискове. Много деца, особено от рисковите семейства, се водят като извънбрачни, поради утвърдени стереотипи в някои етнически групи. В ромската общност правят големи сватби, но не сключват законен граждански брак и децата се раждат като извънбрачни. Училището образова и социализира този контингент деца и учените сочат, че не може много да се разчита на семейството за семейно възпитание и формиране на ценности. На свой ред училището се опита да бъде най-голямото в страната приемно семейство, да замести майките и бащите. Не успяхме да направим това, защото човекът не може да промени природните закони. Но днес вече знаем, че можем да влияем върху обществените процеси именно чрез общественото възпитание. Постепенно обществото и политиците разбраха, че въпросите за възпитанието и изграждането на ценностна система са изключително важни не само за личностната реализация на младия човек, а и за опазването на природата, екологията, за развитието на демографските проблеми в България, за това какъв ще е утрешният пазар на труда и какви ще са хората, които ще произвеждат брутния вътрешен продукт на страната ни. И се надявам, че сега взетите мерки ще дадат положителни резултати.
– Струва ми се, че ореолът на учителя е грубо погазван от делнични проблеми. Какъв е съвременният просветител у нас и не е ли изправен сам пред недъзите на гражданското разслоение? Белязано с нарастваща агресия и евтина демагогия, че нещата все пак ще се оправят…
– Ореолът на българския учител е адекватен на стереотипа и манталитета на обществото ни. Днес, когато бездуховността е взела връх, а материализмът и вещоманията са на първо място в ценностната система на много хора, не може да искаме от младите хора да бъдат чиста вода ненапита. Поведението, отношението им към образованието и към учителя, са огледален образ на обществените възприятия за него и институцията училище. Вече е видно докъде стигнахме с този негативизъм, с пренебрежението към учителя и към образователните институции – 800 хиляди са неграмотните и малограмотни деца от 1990 г. до днешна дата, 24% са необхванати в училище и детската градина, по данни на Министерството на образованието и науката, за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Живеем в общество, където семейството вече няма висока стойност като фундаментална социална единица, която създава самочувствие на ученика и е в основата на сигурността и стабилността на държавността. Когато забравихме да говорим за мир, толерантност, за взаимопомощ, за съпричастност и милосърдие, а агресията се шири не само на улицата, но и в домовете ни – от телевизионния екран и мрежата. Децата са свидетели на всичко това. Сега, когато стигнахме дъното на тази бездуховност и неграмотността, аз съм дълбоко убедена, че идва времето за новия ореол на българския учител и на институцията училище. Защото всеки млад човек, който иска да бъде успешен по честен, нормален, цивилизован път, много добре знае, че се нуждае от високо образование. Вярвам, че вървим в тази посока и ореолът на българския учител отново ще дойде на мястото си. Съвременният просветител в момента е морален, стоически понася всички хвърлени обвинения на обществото към него, умен, интелигентен, всеотдаен и благодарение на това, че обича децата, все още имаме учители. Но ако продължаваме да не уважаваме учителя и училището, ще дойде ден, когато с бòрина ще търсим учители. Само след 7 години на българската образователна система ще бъдат необходими 39 хиляди учители. Което означава, че в българското училище е наложително радикално увеличаване на работните заплати, подобряване на организацията на работа, на дисциплината, на учебни планове и програми, както и учители, много добре подготвени от висшите училища. Аз не зная защо никой не задава въпроса: Какво трябва да направи висшето училище, за да подготвя качествено днешните и утрешните, бъдещи учители? Вместо това, се хвърля вината върху учителите, които са в системата на средното образование. А те са достойните учители на България, които в ход усвоиха Европейската референтна рамка, чудесно се справиха с интеграцията на децата със специални образователни потребности, с въвеждането на новите иновативни методи, средства и подходи. Резултат от труда им е, че всяка година 17 хиляди млади хора, които завършват средното си образование, „захранват“ най-елитните 100 университета в света. Никой няма право да подценява труда на учителите като казва, че средното ни образование не е качествено. Напротив, то е качествено, но нарочно се хвърля вина върху него, за да се оправдаят някои положения, свързани с липсата на адекватен пазар на труда. Ще дам пример: 100 професионални училища в страната са готови да работят по дуалното професионално образование, но насреща ги няма предприятието, фирмата, работодателите, които да ги поемат; и защо не говорим за тези неща? Защо не казваме, че днешният учител усвои да преподава гражданското образование по най-новите изисквания на гражданското общество? Че същото се отнася и за интердисциплинарното образование, тъй като все по-често работи в мултикултурна среда в училище. Днес, когато говорим за дигитални информационни технологии, защо не питаме – защо бъдещите учители не се подготвят за бъдещето на образователната система? Защо не изучават повече възрастова психология, за да няма разминаване в общуването между поколенията? Свикнали сме да хвърляме вината само върху учителя. Ние си знаем нашите кусури. Те са ни ясни. Що се отнася до това, как и по какъв начин можем да преодолеем негативите в обществото, аз пак казвам – с много работа – в семейството, в училището, в обществената среда. И не – едни да работят, а другите, на улицата, да развалят. А всички заедно.
– Поради демографската криза броят на подрастващите в родината намалява, а заради нестихващата емиграция, по света се увеличава. Сътрудничите ли си с Асоциацията на българските училища в чужбина и в какво се изразяват взаимните контакти?
– Демографският проблем е много сложен, фатален за страната ни. Но демографската криза е в сила не само за България, тя е за цяла Европа. Стара Европа след време не зная как ще изглежда, но лично аз смятам, че ако правителствата, в т.ч. и българското, не положат усилия, сигурно ще има обратно въртене на часовниковата стрелка. Близо 250 хиляди българчета имаме по света срещу 791 хиляди ученици от първи до дванадесети клас – което означава, че една трета от нашите ученици са някъде по света. И затова СБУ подкрепя изграждането на съботно-неделните училища в целия свят. Активно участвам в техните конференции, при вземането на решения – било при отпускането на средства от държавата, било при отпускане на средства по националните 10 програми, които през 2004 г. СБУ извоюва със своя стачка. Поддържам непрекъснато връзки с тях. Публикуваме във вестник „Учителско дело“, издание на СБУ, информации за техни значими събития, каним ги да участват в наши конкурси – в конкурса на Синдиката за извънкласни и извънучилищни дейности. И тази, и миналата година участваха представители от училището във Виена в конкурса на Национален клуб „Родолюбие“, който клуб съществува вече 27 години. Тук отварям една скоба – искам да благодаря на всички учители, които подготвят учениците, да се явят на този конкурс, и да съобщя, че на 3 ноември 2017 г. ще бъде поредното тържество, където ще връчваме награди на отличилите се ученици и на учителите, които са ги подготвяли. С д-р Боян Кулов, доскорошен председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, и със сегашния й председател д-р Ирина Владикова, си партнираме изключително добре. Така че в тази посока се надявам, че децата, които са в чужбина, ще се върнат – ако не на млади години, то винаги човек търси корените си на по-зряла възраст. Обществените процеси в света така се развиват, че като че ли всеки ще потърси родната стряха, за да намери сигурност и стабилност за себе си и за семейството си. Както казват мъдреците – да не прекаляваме с това, че сме хора на глобалния свят. Не обичам тази дума. Който смята, че е човек на света, той се е отрекъл от корените си. Ние преди всичко сме българи. Трябва да запазим и съхраним българската идентичност и, където да сме по света, да не забравяме това. Но един ден ще се приберем. Вярвам. Ако не всички, поне една трета от тях ще се върнат.
– Откликват ли вярно и убедително нашите автори на интелектуалните потребности на учащите се? И конкурентни ли са с книгите си на въпросите, които ги вълнуват?
– Съвременните български писатели дали докосват душата на младото поколение? Разбира се. Имаме изключително добри съвременни писатели и поети, поетеси. Имаме съвременници, които докосват душата на всеки читател, не само на младите хора. По-скоро въпросът е: Обичат ли младите хора да четат? Аз съм дълбоко убедена, че всички инициативи, които провеждат и неправителствени организации, и особено СБУ, и медии, седмици и месеци на четенето, библиотеки, на открито, по паркове, градини, къщички за обмяна на книги и т.н., всички тези неща са измислени, за да могат да провокират младите, а и възрастните хора, да се чете. Няма да забравя, когато един много стойностен господин сподели с мен за неговото внуче, че трябва да обича да чете: „Моят син досега не е прочел нито една книга и е дипломат, а аз не искам моето внуче да бъде без нито една прочетена книга“. Виждам, че младите хора четат електронни книги. Абонират се за електронни книги, купуват ги, и все по-често използват новите информационни технологии. Винаги има групи, които обичат да четат, и винаги е имало хора, които не обичат да четат. Но вие виждате колко много ни заливат и от телевизиите, колко много книги има за екстрасенси, за нумерологии и други неща, които като че ли изместват литературните произведения, класическите романи. Но… времената се променят и нравите се променят…
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Янка Такева е магистър по педагогика и по икономика, доктор на икономическите науки. Била е директор на дом за сираци в София и главен специалист в системата на образованието. От 1994 г. е председател на Синдиката на българските учители. Председател е на Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата при Конфедерацията на независимите синдикати в България, а от 1998 г. – и на Обществения женски парламент – 21 век към КНСБ. Президент и вицепрезидент на Женския комитет на Паневропейския регионален съвет към Международната профсъюзна конфедерация. Регионален координатор за Балканите на Организацията на жените към Международната световна профсъюзна организация. Американският биографичен институт я номинира за Жена на 2008 г. в сектор „Образование“. Удостоена е с различни национални и международни отличия.
