.
Приижда океанът
мокър
и просторен.
Водораслите –
разхвърляни рибарски мрежи
са плетените кошници на времето.
Кораловите графики обичам,
те хвърлят своите пейзажи,
хайвер на риби неродени.
Обичам гъдела на океана
от миди и седефи –
те са тайните,
стаени
в безпаметните дни на ветровете.
Обичам бурите на океана.
Бурите,
заливащи ме с блясъка на стриди –
смокините солена страст.
Свисъка му на ветрец от дълъг бриз,
очите му
обичам,
очите на горгоната –
изплъзващи се като слънчев лъч
преди да се удавят.
Дъното на океана е душата ни,
в която странстват минали вълнения
и бъдещи мълчания.
След нас остават
скърцащите кораби,
извадки от ръждиво бъдеще
на тихо потопено минало,
щастливи, че пътуват още,
в оазиса на бащиния дом.
Но сенки са,
дори не призраци.
Смърта ли?
Тя не е пристанище
на осмата вълна…
Само влюбените знаят –
С деветата започва всичко…
Михаил Кръстанов,
Убатуба, Бразилия
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Михаил Кръстанов е писател, журналист и литературовед. Роден и израснал в София, от 2002 г. живее в Бразилия. Завършил е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Сдружението на българските писатели и на Европейската асоциация на журналистите. Негови текстове с поезия, проза и литературна критика са публикувани в различни български и бразилски литературни издания. Превеждан е на португалски и немски език. Автор е на три книги с поезия и една пиеса. Носител е на редица поетични награди – от конкурса за студентска поезия „Академика-90″, „Веселин Ханчев” – Стара Загора, награди от поетични конкурси в Русе, Кърджали, Шумен. През 1997 г. първата му поетична книга, „Кръстоносец” печели наградата за дебютна книга „Южна Пролет” – Хасково. През 2015 г. става първият български автор, включен в бразилската литературна антология „Любовта на третото хилядолетие”. Награден е за принос в литературата и културата от Академията за литература в Бело Оризонте, Бразилия. Работи като преподавател по западноевропейска литература в университета Кларинтиано, щата Сао Пауло. Основател е на първото българско училище в Южна Америка – в Сао Пауло. Създател на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети” в сп. „Espaso Horizonte”, където се представя творчеството на съвременни български автори.
