„За нас е важно днес гласът на нашата прародина да се чуе от всички наши хора, по примера на други европейски държави с достойнство, борещи се за своите сънародници…“
На 16 юни 2017 г. Дружество на бесарабските българи „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Болград, Украйна, излиза с апел към матичната държава, в който се казва:
„Българското население днес в Бесарабия изживява времена, които ще са съдбоносни във историческото им развитие, неговото бъдеще е проблематично и ще зависи от всеки от нас – бесарабците и от България.
Имаме нужда България да застане публично зад интересите на българското Възраждане в Украйна. Очакваме България радикално да промени отношението си към украинските българи. Ние сме тук, в центъра на събитията, и усещаме как от ден на ден „си отиваме” като българи. В Болград родителите вече не говорят на роден език с децата си и те съответно не го знаят. Това значи, че след едно поколение само тук-таме ще се чува българска реч.
Има ли България възможности, специална програма и подход на държавата за подпомагане на българските дружества, организации и медии в Бесарабия? Вашата помощ е необходима в решаване на въпроси, свързани със спасението от асимилация на нашите българи и приобщаването им към родната култура и население не само в Бесарабия, а в цяла Украйна (както и гагаузите тук).
Образователната политика на МОН, насочена към създаване на условия за съхраняване на българския език и на националната идентичност, за българските неделни училища в чужбина създават реални предпоставки за изграждане на успешна образователна политика по отношение на българската диаспора. Програмите на МОН ще бъдат по-ефективни, ако се реализират в българските бесарабските села и църкви. Създаването на български неделни училища в бесарабските български села е най-ефективно те да съхранят езика и родовите си корени.
Какво още е очакваме от българска страна? Първо, да се предложи на Украйна споразумение за доставка на български периодични издания и книги, освободени от мита или с нисък процент на митническите ставки. Това ще подпомогне усвояването на съвременния български книжовен език от местното българско население. Второ, българските масмедии по-широко да отразяват живота на българите в Украйна. Трето, ДИУУ – София, да предложи на институтите за повишаване на квалификацията на учителите в градовете Одеса, Болград и Запорожие договор за провеждане на квалификационни курсове с учители и българи от тези области.
Нужно е родолюбивата дейност за подпомагане на българи от Украйна да се разширява и задълбочава. Разбирайки, че съхраняването и възраждането на националните култури много зависи и от националните културни дружества, очакваме те да се подпомагат и от българска страна.
Наши предложения и молби:
1. Възстановяване статута на Болградската гимназия.
2. Инициативи от селските общини на България за побратимство със селата от Бесарабия. Установяване на културно-икономическите връзки на бесарабските села с българските побратими.
3. Има необходимост на българско издателство в Болград, което да осигури издаванието на вестник и списание, учебна и художественна литература на българския език, миниум да се създаде вестник на български и гагаузки езици, да има при нас кореспондент от българските медии.
3. Необходимо транспортно средство – микроавтобус.
4. Желателно теле-, радио- студио на български език: осигуряване на жителите на Болградския район и извън него с достъпни съвременни средства за връзки – с пълен спектор на интерактивни мултимедийни услуги – телевизия, видео връзка, интернет. (Създаване на съвместни предприятия за интерактивни мултимедийни услуги). Финансови средства на заплата за екип, който да подготвя български телерадиопредавания в Болградския район и оргтехника за офиса на дружеството – компютър, принтер и т.н.).
5. Откриване на туристическа агенция (или представителство на българска туристическа фирма).
6. Да се създаде бизнес-информационен център за съдействие в създаването на съвместни предприятия, български обществени организации от България, Румъния, Молдова. Използване на Държавната програма на развитието на трансмитническо сътрудничество за развитието на инфраструктурата на Болградския район (Тараклия, Комрат), представителства в град Болград.
7. Осигуряване на мероприятия, свързани с възраждането и развитието на родните езици и култури на националностите,(българи, гагаузи) компактно представени в южна Одеска област.
8. Развитието и разпространението на българската култура и изкуство в Украйна.
9. Развитие и използване на държавен и родни езици там, където българи и гагаузи живеят компактно.
10. Улесняване на процедурата за българско гражданство или зелена карта за бесарабските българи.
Ние изразяваме нашата дълбока загриженост относно положението във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона на Украйна „За доброволно обединяване на териториалните общини“. (Б.р.: Тук се предвид това, че на практика се закрива Болградският район като самостоятелна административна единица.)
Очакваме, че българската държава, като държава на българите, по пример на други, съседни нам държави, да представи пред институците на Украйна въпросът относно бруталното неспазване на подписани договори, нарушаване правата на българското население в тази държава, твърдо да заяви своята подкрепа в полза на реформите във Украйна, които да предвиждат защитаване правата на българите тук според Конституцията на Украйна, международни правови документи, актови, договори и т.н.
Вашата помощ и подкрепа ще ни позволи да спасим от асимилация и приобщим към родната култура българското население в Бесарабия.
Ще Ви бъдем благодарни за всякаква оказана от Вас помощ.“
––––––––––––––––
На 5 юли т.г. Дружество „Св. св. Кирил и Методий“ – Болград, изпраща апел към българския премиер Бойко Борисов със следното съдържание:
„До Премиер министър-Председател
на Р. България Г-н Б. Борисов
Започналото национално Възраждане на бесарабските българи в началото на 80-те години, днес изживява съдбоносни дни. Пълната забрана [за] обучението на роден език преди десетилетия, след сриването на съветската държава в новата славянска държава, компактно живущи бъгари в Бесарабия да нямат днес възможност да пишат, четат на роден език, да опознават околния свят чрез родно слово. За съжаление майчиният език на десетки хиляди българчета не стана това, което е за децата от друга народности в държавата Украйна. Както и преди, когато Бесарабия е била в състава на различни държави, българите не могат да упражняват правото си в родно училище да звучи родна реч. Пълна русификация, след тоталната румънизация, премина в брутална украинизация. Публично деклариране на украинските политици от десетилетия, че в новоучредената държава всичко ще е във рамките на справедливост и всички националности ще са равни и достойни граждани, завършват с подготовката на нов закон за езиците, според който в Украйна тотално ще се накърняват правата и свободите на всичко, що не е украинско. Десетилетия апелираме към България за подкрепа в нашите борби да запазим българското на север от делтата на река Дунав. Еуфорията от началото на 90-те години, когато българските първенци посещаваха град Болград като светиня, завърши със забрава и безразличие. Патриотите публично в Болград биха оклеветени от вицепрезидента Ангел Марин, а Соломон Паси така се „обърка“ на кого да връчи ордена, та закичи гърди на човек с въпросно участие в българското Възраждане в Бесарабия. За съжаление българите практически не са представени в парламента на Украйна. Борбата ни за опазване на Болградски район публично никъде не е подкрепена. Тук, в Бесарабия, имаме възможност да виждаме как съседни нам държави Молдова и Румъния активно застават зад молдовското население в региона. България присътства активно сред нас основно от Министерството на Образованието и Науката с неделни училища и набори на студенти. Динамиката за придобиване на българското гражданство, вижда се, ще трае за нас повече от 400 години. Нямаме с какво и какви думи да отговорим, дори на украинците, къде е България днес и как реагира по пример на Унгария, Полша, Румъния и Молдова около събитията в Украйна и бъдещата съдба на българите тук.
Ние не искаме нищо, искаме само гласът на България да е освен в полза на общочовешки ценности, да е в полза българския дух при нас. Нещо сме дали за освобождението от османско робство, строителството на въскръсналата българската държава. За нас е важно днес гласът на нашата прародина да се чуе от всички наши хора, по примера на други европейски държави с достойнство, борещи се за своите сънародници, предвид изпитанията, изправили се пред нас в началото на ХХI век.
Председател на дружеството
И. Половнюк“
–––––––––––––––––-
Същите апели като цитираните по-горе, Дружеството на бесарабските българи изпраща на 5 юли т.г. и до депутата от българския парламент Борисов Вангелов, придружени с молба за съдействие за организирането на среща с вицепрезидента на Р. България Илияна Йотова.
„Уважаеми, г-н Вангелов,
Молим за съдействие за официална среща с Вицепрезидент Илияна Йотова с представители на българското общество от Украйна «Св. св. Кирил и Методий», гр. Болград по следните въпроси:
1. Административната реформа в Украйна и мерки по запазване на българското общество в Бесарабия.
2. Програми на МОН, подпомагащи на българското Възраждане тук. Проблеми, решения.
3. Интегрирането на българите, независимо от местоживеене, както в икономиката, образованието и културата.
4. Създаване на логистика, която да подпомага взаимното опознаване, позволяващо развитие на българското гражданско общество в региона, където българите са представени компактно.“
––––––––––––––––––-
Същият апел, който е бил изпратен до премиера Бойко Борисов и до народния представител Борис Вангелов на 5 юли, както и апелът към матичната държава от 16 юни, са изпратени на 5 август 2017 г. и до Красимир Каракачанов, вицепремиер, министър на отбраната от „Обединените патриоти“ и лидер на ВМРО. Като от дружество „Св. св. Кирил и Методий“ в Болград молят и Красимир Каракачанов за съдействие за осъществяването на официална среща с вицепрезидента Йотова.
.
Накрая, на 9 септември т.г., Дружество „Кирил и Методий“ в Болград отправя апел със същото съдържание като това до премиера Борисов и до президента Румен Радев.
––––––––––––––––––––––––––––––
За съжаление, както ни информираха от дружеството, и до днес няма отговори на тези апели, изпратени до държавата майка и нейните институции. Нито от страна на премиера Борисов, нито от страна на вицепремиера Каракачанов, нито от страна на президента Радев, нито от страна на вицепрезидента Йотова, към чията началничка на кабинета й от дружество „Св. св. Кирил и Методий“ са се обръщали също, нито от страна на депутата Борис Вангелов. (Б.р.: Може би в последния случай трябва да се има предвид, че официалните имейли на депутатите, качени на сайта на НС, са по-скоро проформа и за да се свърже човек с тях, трябва да знае личните им имейли.) А апелите са изпратени последователно, както вече споменахме, през месеците юни, юли, август и началото на септември.
Затова пък, когато стана ясно, че Новият закон за езиците в Украйна може да доведе до известни ограничения за образованието по майчин език на малцинствените групи в Украйна, българската политическа класа се оказа пак едва ли не изненадана. Тогава спешно бе извикан в парламента украинският посланик Микола Балтаджи, който каза, както обикновено казва, че всичко е наред с правата на нашите сънародници там. Това се случи, впрочем, забележете, на 13 септември. Премиерът Борисов, също така, се обади спешно на украинският президент Порошенко, който, според официалните съобщения, го уверил също, че всичко е наред.
Така ли е наистина? Ще бъде ли запазен например Болградки район като самостоятелна административна единица в украинската държава, за което предишни и сегашни български управници декларираха, че са получили уверения от укранска страна? Ще бъдат ли запазени и същите права за изучаване на майчин език на българите в Украйна, от които те, както се разбра, не се възползвали досега, за разлика от други малцинства, които имат обаче пълната подкрепа на своите матични държави?
И друго, което също е важно – кога българските държавници и техните административни сътрудници ще се научат да отговарят на писма и апели на сънародници зад граница, да не ги пренебрегват и оставят без отговор, откъдето и да изпратени те, каквито и да молбите и становищата, изразени в тях, и независимо от това дали тези апели са били публикувани някъде или не?
Ето, тези апели например, на това българско дружество в Болград, не са били публикувани досега. Те обаче са били изпратени на висши представители на държавните институции в Р. България, повечето много преди приемането например на Новия закон за езиците в Украйна. И нищо. Никакъв отговор, никаква реакция. А после, после мнозина се оказаха изненадани едва ли не, въпреки че и без дори някой да апелира към тях, във връзка с каквито и да било въпроси или проблеми, касаещи български общности зад граница, те би трябвало да знаят какво се случва и да реагират навреме.
А, когато са били сезирани и молени да вземат отношение от представители на български организации зад граница, едни не са били запознати може би от своите сътрудници с тези апели, други може би въобще не са си прочели съобщенията, защото са били изпратени на официален имейл, който е на сайта на НС само за парлама, а трети може и да са ги прочели, но въобще не са си направили труда да отговорят.
Публикувайки, макар и постфактум тези апели, защото те ни бяха изпратени сега, се надяваме, че те все пак ще стигнат, макар и със закъснение, до вниманието на своите адресати. Както и, че българските политици и техните административни сътрудници ще си дадат сметка, че на подобно отношение на неглижиране на молби и апели от страна на сънародници зад граница, и на подобна липса на отговори и реакции трябва да се сложи край.
.
