На 27 септември 2017 г. Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ кък 44-ото Народно събрание проведе първото си заседание от началото на новия парламентарен сезон. Дневният ред на заседанието включваше:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.07.2017г.
2. Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
3. Изслушване на представители на българската общност от община Бабушница, Република Сърбия.
4. Разни.
Посочената като точка трета от дневния ред бе разгледана първа. Представители на български организации в Р. Сърбия от община Бабушница изложиха пред членовете на Комисията свои наболели проблеми, свързани с образованието по майчин език, което е твърде слабо застъпено, с читалищната и църковната дейност, с тежкото икономическото и социалното положение. Поради което етническите българи все повече се стопяват. Повдигнат бе и въпросът за откриването на културно-информационен център на българите там, подобно на центровете в Цариброд и Босилеград. Обещание за съдействие за свещеник от БПЦ, който да отива два пъти в годината да служи в българска черква в този край (за което е дал разрешение, макар и преди време, съответният сръбски владика), имаше от страна на западноевропейския митрополит Антоний, който бе гост на заседанието. Храмът, за която става дума, е бил запуснат дълго време. Местните българи са го възстановили донякъде със собствени сили, но се нуждаят от помощ, за да давършат ремонта му.
Темата за това, че в други сръбски епархии, като например Вранска, в български храмове там не може да се служи на български език, не бе повдигната. Митрополит Антоний, впрочем, е един много активен владика, който съдейства не само за българските църкви в Западна Европа, а и за българските училища зад граница. Но може би си струва Комисията по политиките за българите в чужбина да покани на някое свое заседание представители на Светия Синод, включително и западноевропейския митрополит, и да апелира за съдействието на Синода Българската православна църква да не се примирява с всичко, което прави братката уж нали, Сръбска православна църква (вж. тук и тук.) Която, особено в епархии като Вранска (обхващата доста селища с българско население), се съобразява най-вече със старите великосръбски асимилационни нагласи и традиции, а не с християнските ценности.
После на заседанието бе обсъден посоченият първаначално като точка първа в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Законопректът, който касае проблема с бащиното име за българските деца, родени извън България, бе представен от един от вносителите му, Борис Вангелов, който е и член на Комисията.
За съжаление, както се разбра, предложенията за изменения в този законопроект не касаят проблема с липсата на постоянен адрес в България на наши сънародници, живеещи отдавна в чужбина, което затруднява продължаването на българските им документи за самоличност, респективно българското им гражданство (вж. тук и тук). Въпреки че по тази тема имаше не само заседания по време на предишното Народно събрание и предишния състав на КПБЧ, предизвикани от писма и сигнали на наши сънародници зад граница и публикации в нашето издание. Имаше и обещания за промени в Закона за гражданската регистрация, които да решат проблема, но той изглежда е бил забравен.
Може би този пропуск с непредлагането на промени в Закона за българското гражданство, които да касаят и проблема „постоянен адрес в България“, който също касае ЗБГ, се дължи в някаква степен и на обстоятелството, че няма оставен архив за работата на КПБЧ от експертите, назначени към нея при предишния 43-ти парламент. Нито като файлове в служебните им компютри, нито като документи, писма, преписки в папките по различни теми, касаещи работата на Комисията при предишния й състав, има оставено нещо. И това само по себе си е скандално.
Няколко дни след заседанието на 27 септември, на страницата на Комисията бе публикуван Доклад във връзка със Законопректа за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Докладът е подписан от председателя на Комисията Андон Дончев и неговото съдържание може да се види по-долу. (Към момента на пускането на тази публикация, още няма публикувана в сайта на НС стенограма от заседанието на КПБЧ, провело се на 27 септември.)
Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.07.2017 г.
Комисията по политиките за българите в чужбина на свое редовно заседание, проведено на 27.09.2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.07.2017 г.
От името на вносителите, законопроектът бе представен от народния представител Борис Вангелов. Той предвижда прецизиране разпоредбите в Закона за гражданската регистрация относно вписването на бащино име в акта за раждане на българските деца, родени извън страната. След 2010г., при непроменена правна рамка е наложена административна практика, според която се отказва вписване на бащино име в българския акт за раждане съобразно българската именна система на децата, родени извън страната, ако такова не е изрично посочено в чуждестранния акт за раждане. Такова име, обаче, не се предвижда да съществува в именните системи на повечето държави по света.
В резултат на тази практика български деца, родени от български граждани, се записват в регистъра на населението само с две имена (собствено и фамилно), както се записват натурализираните чужденци. Родителите на тези деца са принудени да защитават правата си по съдебен ред чрез съдебна процедура за промяна на име чрез добавяне на бащино име, а това е свързано с разходи на време, средства и усилия, в това число и ангажиране на адвокат. През последните години са водени десетки дела пред районни съдилища по добавяне на бащино име във вече издадени актове за раждане с две имена.
Не са редки и случаите на деца от едни и същи родители, по-голямото родено преди 2010 г. и с добавено бащино име в акта за раждане при съставянето му, а другото родено по-късно да е вписано в регистъра на населението без бащино име поради отказ.
С предлаганите изменения на закона за гражданската регистрация се дава възможност на родителите на дете, родено извън страната да поискат вписване на бащино име в процеса на издаване на български акт за раждане, когато такова не се съдържа в чуждестранния документ и когато родителите са заявили желание за това.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация са постъпили становища от Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от Омбудсмана на Република България.
В хода на дебата отношение взе главният директор на дирекция „ГРАО“ г-н Иван Гетов и народните представители Юлиан Ангелов и Маноил Манев. Господин Гетов изрази своите опасения, че предлаганата промяна може да доведе до злоупотреби, които касаят опасността от създаване на двойна самоличност. Той изрази мнение, че промяната на името води до неприятен ефект, който включва издаването на два документа с различно съдържание от различни държави, които имат доказателствена сила по отношение на името. В заключение той обобщи, че така предложените промени няма да затруднят и да натоварят допълнително служителите и структурите на ГРАО.
В защита на законопроекта, от страна на вносителите, отношение взе народният представител Юлиан Ангелов, който призова да спазваме българската именна традиция и добави, че с предлаганите изменения се дава възможност при желание на родителите на дете, родено извън страната да бъде вписано бащино име в процеса на издаване на български акт за раждане.
Народният представител Маноил Манев изрази своето мнение, че с предлаганите промени в Закона за гражданската регистрация се решава поредната несправедливост в работата по издаване на български документи. В изказването си той подчерта, че има положителни становища от всички институции, участващи в този процес и обърна внимание, че законопроектът е подчинен на юридическата логика за „изричното желание“ на родителите и призова членовете на комисията по политиките за българите в чужбина да го подкрепят.
В заключение председателят на Комисията Андон Дончев въз основа на получените от институциите становища и проведения конструктивен диалог в хода на заседанието, призова народните представители да подкрепят така предложените промени.
Въз основа на проведената дискусия и последвало гласуване, Комисията по политиките за българите в чужбина с 11 гласа – „ЗА“, 0 гласа – „ПРОТИВ“ и 3 гласа – „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за гражданската регистрация, №754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.07.2017 г.
––––––––––––––––––-
Точка втора от първоначалния дневен ред на заседанието, провело се на 27 септември 2017 г., а именно „Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина“, бе обсъдена последна. Във връзка с нея от Комисията бяха поканени няколко представители на Етнографския институт при БАН, които изглежда смятаха, че подпомагането на български организации и медии зад граница би трябвало да касае и финансовото подпомагане на техни изследвания, свързани с българите зад граница.
В залата, по стечение на обстоятелствата, присъстваше и един представител на българска медия зад граница, а именно на Еврочикаго, но не му бе дадена думата, за да вземе отношение по темата, въпреки че ставаше дума точно за български организации и медии в чужбина. И въпреки че повечето депутати, членове на Комисията, не изглеждаха добре запознати с темата. А представителите на Етнографския музей, които взеха отношение по нея, както се казва, „дърпаха чергата към себе си“. След края на заседанието бе обещано, че Комисията ще има още едно заседание на тази тема.
Ще припомним, че на същата тема имаше заседания и по време на предишното Народно събрание и предишния състав на Комисията по политиките за българите в чужбина. А самата идея за такава програма или фонд започна първо с едно писмо до две парламентарни комисии по време на предишния 43-ти парламент, изпратено от две български медии в чужбина – „Български хоризонти“ – Канада и нашето издание. После бе възложено на Държавната агенция за българите в чужбина да създаде Програма с критерии за това подпомогане, каквото програма бе създадена. След това членове на КПБЧ при 43-тия парламент излязоха с предложение за отделянето на 1 млн. лв. от Държавния бюджет за 2017 г., за подпомагане на български организации и медии зад граница. Това предложение не бе подкрепено, обаче, нито в Бюджетната комисия, нито в пленарна зала (вж. тук).
Надяваме се, че този път няма да стане така. Още повече, че в правителствената програма за 2017-2021 г. на настоящия кабинет (вж. тук) е залегнала Мярка 42 със следното съдържание: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница, съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“. Надяваме се също, че народните представители от ГЕРБ, както и депутатите от останалите парламентарни групи, и управляващи, и опозиционни, няма да останат така несъпричастни по темата за подпомагането на българските организации и медии зад граница, както се оказаха повечето при предишното Народно събрание.
