.
Тази обич е късна.
Тя е зимен коняк.
Тя не е земетръсна
и не тропа със крак.
Не задава въпроси,
не променя съдби;
не придиря, не проси,
даже дом не реди.
Тя ни носи покоя,
без фанфари и шум,
като стара секвоя,
като точен куршум.
Тя не иска, а дава,
като есенен дъжд.
Тя е кротка жарава
и се случва веднъж.
Тя е стара подкова,
патиниран кадем.
Тя е змийска отрова,
благороден калем;
калдъръмче сред камък
и светулка във мрак;
неочакван подарък
и последният влак.
Тази обич е късна.
Тя не носи мечти.
Нещо в мене възкръсна
и причина си ти.
Цветанка Ангелова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Цветанка Ангелова е родена през 1973 г. в Русе. Завършила е „История” в СУ ”Св. Климент Охридски” и „Счетоводство и контрол” в УНСС. 12 години е учител по история. В момента работи в търговска фирма и следва задочно „Право” в Русенския университет. Авторката има публикации във вестниците „Уикенд” и Ретро”, в сборниците „Меридианът на нощта”, ”Спри. Обичам те”, “На изповед пред Дякона” и др. През 2010 г. тя печели първа награда в Национален литературен конкурс „Син съм на земя прекрасна”, през 2011 г. – първи места в конкурса „Език свещен на моите деди” и в конкурс, посветен на Никола Вапцаров. През 2017 г. – първо място в конкурса „Пролет моя”, второ място в конкурса „Жената – любима и майка”, трето място в Международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”.
