На 11 октомври 2017 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27.07.2017г.
2. Обсъждане на възможности за целево подпомагане на дейността на българските дружества, организации и медии в чужбина.
3. Разни.
По точка първа от дневния ред становища изразиха вносителят на законопроекта за изменение на ЗБГ Андон Дончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина, председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев, представители на Министерството на правосъдието, народни представители – членове на комисията.
С внесения законопроект се предлага лицата, които имат документ за български произход, да кандидатстват директно за българско гражданство в Министерство на правосъдието, без да минават първо отделна процедура пред ДАБЧ, което според вносителите би довело до облекчаване на процедурата по придобиване на българско гражданство.
Държавната агенция изрази резерви към законопроекта, които могат да се видят и в нейното становище, публикувани по-долу. Становището на Министерството на правосъдието бе, че подкрепя част от предложените текстове, а за други смята, че трябва да се прецизират. По-долу могат да види и позицията на вносителя, във връзка със становището на ДАБЧ.
.
Становище на ДАБЧ относно Занопроекта за изменение на ЗБГ
.
Позиция на председателя на Комисията Андон Дончев
по бележките на ДАБЧ относно Законопроекта
1 и 2. „Инкорпорирането“ на разпоредбите на ЗБЖИРБ в ЗБГ се налага с оглед на синхронизиране на нормативната уредба, тъй като именно ЗБЖИРБ разглежда документите, с които се удостоверява „български произход“. Идеята за подобно „инкорпориране“ не е нова. Тя е предложена за първи път през 2006 г. (?) от сегашния вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Безспорен факт е, че в действащите разпоредби на ЗБГ е възприет изключително стеснен подход, който допуска единствено удостоверяване на български произход от ДАБЧ. Този подход изключва дори възможността за представяне на документи, издадени от други български държавни или общински органи, които съдържат графа народност/произход, като например български лични карти за населението от „новите земи“ през периода 1941-1944 г. или регистрите на населението и актовете за гражданско състояние, които се съхраняват от общините за срок от 130 години. Лицата, притежаващи документ за български произход, издаден от чужд държавен орган или от БПЦ са принудени да посещават ДАБЧ, за да се сдобият с дублиращ документ, издаден от ДАБЧ, който на практика приповтаря съдържащите се в първичния документ данни. В същото време, ДАБЧ мотивира удостоверението си именно с документа, който лицето само притежава.
Изискването в ЗБГ за прилагане на удостоверение за български произход, издадено от ДАБЧ, е въведено с измененията на ЗБГ през 2010 г. Преди тази промяна лицата, които са притежавали документи за български произход, са подавали молбите си в МП, без да се е налагало преди това да посещават ДАБЧ. Статистиката сочи, че през този период са подавани много повече молби от лица с български произход (напр. 28378 през 2004 г.), докато след влизането в сила на тези промени, най-високият брой кандидатствали е 16608 през 2013 г., след което броят на подалите молби пада на 7346 през 2015 г.
Анализът на практиката за тези седем години /2010-2017/ ясно показва, че това ограничително изискване за кандидатите от български произход представлява отделна и продължителна процедура, преди стартиране на самото производство по натурализация. Производството пред ДАБЧ продължава за период около 1 година и налага неколкократно пътуване на лицата до София, които само лично могат да подават и получават документите си. По този начин се акумулират големи разноски за сънародниците ни зад граница, тъй като в болшинството от случаите цели семейства желаят да кандидатстват за българско гражданство. Големите разноски, които се натрупват за снабдяването на всеки от кандидатите с един дублиращ документ, на практика представлява освен загуба на време и средства, така и финансова бариера пред желанието за придобиване на българско гражданство от сънародниците ни от историческите общности, което противоречи на държавната политика. ДАБЧ е претоварена излишно с административна дейност, която възпроизвежда съдържанието на наличните в лицата документи за българския им произход и по този начин се явява ненужна административна тежест.
3. Посочени са конкретните документи, които служат за доказване на българския произход. Това са документи, отнасящи се за възходящия българин. Прилагането пък на официални документи от регистрите на населението служат за доказването на кръвната връзка на кандидата за българско гражданство с възходящия българин. Документите от регистрите на населението са стандартни: акт за раждане, брак и смърт.
4, 5 и 6. Става въпрос за документи, различни от горепосочените. Това са частни документи като разписки, договори, но също така и други косвени доказателства като бележки на пътеписци, статистически описания, дипломатически донесения, документи за преследване на базата на изява на българско самосъзнание (например документи за преследването от репресивните органи и съдебните процеси в Югославия след 1944 г., достъп до които имат потомците след започналите процеси на демократизация) и др., като тези документи се отнасят за възходящия българин.
8. Предвижда ДАБЧ да приеме правилник, с който да се определят рамките на дейността на тези организациите на българи зад граница, издаващи удостоверения за български произход. При констатирани нарушения, ДАБЧ ще е в правото си да не вписва или да отписва от регистъра си подобни организации, а отговорността от употребата на подобни документи се носи от кандидатите. Подобен правилник е изключително необходим, за да внесе конкретизация по отношение на прилаганите документи за удостоверяване на български произход. Т.н. от м. март 2017 г. има рязко увеличение на молбите, които не се решават от Съвета по гражданство, а се връщат за допълнителна проверка, което води до нарушаване на сроковете за решаване на молбите за БГ. Това показва необходимостта от подобряване на досегашния подход.
–––––––––––––––
След проведената дискусия по точка първа от дневния ред, последва гласуване, при които 8 членове гласуваха „за“ приемането на законопроекта, 1 бе „против“, а 9 се въздържаха.
Видеозапис от дискусията по точка първа от дневния ред:
По точка втора от дневния ред на заседанието, която касаеше подпомагането на български организации и медии зад граница, бе изнесен доклад от председателя на Комисията Андон Дончев. В този доклад се казва:
„По данни на ДАБЧ, понастоящем функционират над 1000 организационни структури, създадени от сънародниците ни в 64 държави. По своя характер те са културни сдружения (440), български църковни общини (82), български училища (над 350), медии (143 – но този брой не е точен).
Вследствие на динамичните миграционни процеси броят на структурите, функциониращи към 2017 г., отбелязва като цяло четири пъти ръст в сравнение с 2002 г., когато те са около 250.
Най-много културни сдружения на сънародниците са изградени в следните държави: САЩ – 60, без създадените фолклорни формации, не по-малко от 70 – 80; Украйна – 45; Испания – 44, Канада – 33, заедно с фолклорните групи; Германия – 30, заедно със студентските ни организации, които развиват много активна културна дейност; Великобритания и Франция – общо над 40 организации. С малки изключения организациите не разполагат с помещения за клубна дейност, а постъпленията от членски внос са минимални. Организираните от тях инициативи се реализират с доброволен труд и подкрепата /в някои държави/ на местни институции, най-често с предоставянето на зали за конкретни събития на занижени цени.
Постоянно се увеличава броят на българите, живеещи зад граница. Поне 2,5 млн. души са зад граница, като само в Европейския съюз са над 750 хиляди.
По данни от заседания на Комисията по политиките на българите в чужбина на 43-то Народно събрание е установено, че само в периода от месец май 2014 до месец май 2015 г. са дадени ЕГН на над 19 хиляди български деца, родени в чужбина, на които са съставени актове за раждане в Република България и същите са вписани в регистъра на населението. Това е информация от национална база данни „Население” и от проверките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Националният статистически институт посочва, че през последните десет години в чужбина се раждат средно по 9 хиляди деца годишно. На практика, близо 20-25 процента от българските деца са родени или емигрирали с родителите си.
По данни на НСИ, през 2016 г. са родени 65084 деца от двата пола. През същата година от България са имигрирали 9254 души, от който 1732 деца и младежи. Или близо 3 % от децата, родени в България, напускат всяка година страната, което допълнително усложнява обстановката.
На базата на тези данни можем да предположим, че броят на българските деца в чужбина е над 200 000. Подобна информация бе изнесена наскоро и от министъра на образованието и науката. Това са децата без тези, които са по произход родени там, и тези, които не си вадят актове за раждане в България, както и тези, който нямат деклариран настоящ адрес.
Това е една неумолимата реалност. По същество имаме една друга България, която е зад граница!
Какво се случва с българчетата зад граница? Например в Испания общият брой българските граждани, по данните на тяхната статистическа институция, е около 170 хиляди. От тях деца на ученическа възраст са 24 хиляди. От тях обхванати в нашите училища – 42 на брой, са по-малко от 2000 деца или под 10%.
Голяма е и ролята на българските медии, основани и поддържани от нашите сънародници. Те са естествено, важно място за получаване и обмен на информация, за поддържане на връзка с Родината, за поддържането на българския език, духовност и традиции.
Някои пояснения за особеностите и спецификата на българските медии зад граница.
Българските медии в чужбина изпълняват една не само информативна, но и интегративна функция. Те са средище за специфичен информационен обмен, в който влизат новини, събития и проблеми и на местната българска общност, и на страната, в която тази общност живее, и от родината. Затова те не могат да бъдат заменени нито от медиите в съответните страни, в които съответните български общности живеят, нито от българските медии в Родината.
Тези медии в голямата си част са плод на личната инициатива и усилия на наши сънародници зад граница. Както и българските съботно-неделни училища по света са били плод на такива лични, частни инициативи, и преди да стигнат до организирано, регламентирано подпомагане от страна на българската държава, са функционирали някак само със собствени сили.
Български медии зад граница има на практика днес на пет континента – в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия, Африка. За българските медии в Африка и в Южна Америка се знае най-малко.
Поради голямата динамика във възникването, развитието или закриването на тези наши медии по света, данните за тях, които са качени в сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, не са точни. Защото има медии, които не са включени в тези списъци, както и медии, които са включени там, но или са преустановили своята дейност, или са социални форуми, а не медии, или са променили своя характер – от информационни, публицистични сайтове например, които отразяват живота на българската общност в съответната страна – в търговски сайтове или в сайтове за IT услуги.
Малка част от българските медии в чужбина се издържат от държавите, в които живеят съответните български общности. Добри примери в това отношение са страни като Чехия и Унгария, които имат добра политика към своите малцинства, и които нямат някакви исторически или политически противоречия с България. Сърбия е по-различен пример, що се отнася до българите от т.нар. Западни покрайнини и малцинствени медии, издържани от сръбската държава, заради дългогодишната политика на асимилация и натиск към българите там, като започна леко да се разчупва чак в последно време. В някои страни има български радио или телевизионни предавания, които са към национални или обществени медии на съответната страна. Повечето български медии зад граница се издържат само със собствени сили. Затова понякога те просто не издържат, преустановят дейността си или пък променят характера си.“
Докладът завършваше с предложение да бъде създадена Програма „За финансово подпомагане на българските организации и медии зад граница“, за която да се предвидят около 2 000 000 лева за една календарна година.
Отпускането на средствата да стане чрез постановление на Министерския съвет, по механизма на постановленията, действащи в Министерство на образованието. Целевите средства да бъдат разпределени за реализация към ДАБЧ. Агенцията да инициира подготовката, съгласуването и представянето на проекта за постановление на МС; да подготви и представи за обсъждане в Комисията по политиките за българите в чужбина на критерии и механизми за кандидатстване за финансиране по програмата. В критериите да бъде заложено конкурсно-проектното начало и възможности за обществен и ведомствен контрол, осигуряващи публичност и прозрачност. За българските медии в чужбина да се разработят отделни критерии, отчитайки тяхната специфика.
Свое становище по темата за подпомагането на българските организации и медии зад граница изрази председателят на ДАБЧ Петър Харалампиев. В последвалата дискусия членове на Комисията изразиха също становища и зададоха въпроси. В обсъждането на тази тема от заседание взе участие като гост и представител на нашето издание.
Някои членове на комисията, като например Тома Биков – изразиха резерви към това, че трябва българските медии зад граница да се подпомагат по предложения начин. Защо трябва да подпопомагане нови структури зад граница, като имаме изградените структури на националните медии в страната? – попита г-н Биков, който изглежда не беше разбрал, че в предложената програма въобще не става дума за създаването на нови медии.
Представителят на Еврочикаго Мариана Христова припомни, че предложение за такава програма имаше и предишния състав на Комисията, при 43-то НС, но това предложение не бе подкрепено в Бюджетната комисия, нито в пленарна зала. Тя се опита да обясни накратко защо българските медии зад граница не могат да бъдат заменени от националните обществени медии, каква е спецификата на тези медии и защо българските и медии зад граница се нуждаят от подпомагане. И апелира към депутатите – и управляващи, и опозиционни, да подкрепят създаването на такава Програма.
Какво ще се случи обаче с тази програма и дали ще бъдат отделени наистина средства от Държавния бюджет за следващата година, чрез която български огранизации и медии зад граница да могат да кандидатстват за подпомагане, по критерии, определени от ДАБЧ, предстои да видим. Това зависи и от мотивирано предложение от ДАБЧ, което трябва да бъде внесено, и от политическата воля на депутатите в пленарна зала. Дали ще имат такава да гласуват „за“, или ще се повтори случаят като миналата година.
Видеозаписи от дискусиите по точка втора от дневния ред:
