Странно. Стотици, хиляди автомобили, влакове, самолети, кораби и прочие превозни средства ежедневно се разминават и от това на никого нищо не му трепва. Достатъчно е обаче веднъж да се срещнат челно два влака и вече имаме световна новина. Ужас! Каква трагедия! Как е станало, кой е виновен, броят на загиналите… Въпросите се надбягват по между си, а вниманието на загриженото общество е приковано в отговорите.
Съвсем друга е ситуацията, когато не иде реч за транспортни средства, а за думи и дела. Това дали думите и делата ще се сблъскат или ще се разминат, е все тая – на никого не му пука. Няма шанс да се превърне нито в световна, нито в махленска новина. Предизборните обещания на политиците се разминават със следизборните им дела. И какво? Нищо. Тишина. Няма наказания, няма отзоваване, няма публично приковаване към стълба на позора. Тоталното отсъствие на негативни реакции води до самозабрава и парадокси.
На думи държавата България се намира на континента Европа и е член на ЕС. Чл. 20 от Хартата на основните права в ЕС гласи: „Всички хора са равни пред закона“. Но не и в България, в която законите не се отнасят до политици, магистрати, олигарси и местни феодали. „Европа категорично е най-свободният континент в световен мащаб и е на челно място в международните класации по отношение на свободата на словото“. Моля ви, прочетете отново последното изречение. Сега го сравнете с класацията на „Репортери без граници“ за 2017 г., според която България е на 109-то място в света по свобода на словото!!! Нима в Европа има 108 държави? Какво е това? Катастрофа или разминаване?
Чл.51 (3) от Конституцията на Република България: „Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“. Аха, явно възрастните хора, които ровят по кофите за боклук и спят по пейките в парка, са под такава „особена държавна закрила“! Безспорното в случая е, че закрилата е „особена“. Разминаването е очевидно, сблъсъкът – също.
На сцената излиза Негово величество Бойко І и заявява: „Аз винаги си поставям отлична оценка“ (18.09.2017 г., при Хекимян). В същото време по данни на Евростат, над 2,5 милиона българи гладуват и не могат да си плащат ежемесечните сметки. Какво излиза, че за да се добави „+“ към „отличната самооценка“, мизерстващите българи трябва да станат 3 милиона, така ли?
Според Сотирчо Цацаров, този мега борец срещу Корупцията, положението ни било розово. 22-ма магистрати били обвинени, било създадено съвсем прясно, ново звено „Антикорупция“, КОНПИ щяла да се прероди в КПКОНПИ (комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество) и прочие убавини ни очаквали. Обаче в доклад на организацията „Прозрачност без граници“ се сочи, че се влошаваме. Индикаторът за Корупция в България е 0,13%*, като специално са посочени депутатите, като основен фактор на загниване. *(За сравнение – същият индикатор за Дания – водачът в класaцията по липса на корупция, е 0.97%, а средната стойност за страните от ЕС е 0.52%)
Е, розовеем или посиняваме? Безкрайната спирала от разминавания ни спира дъха, а останали без дъх ставаме лесна плячка на надуваемите кукли. „Белгия си е град, бе човек!“ (черната Златка във VIP Brother).
Ивайло Зартов,
3 октомври 2017г.
