Русия демонстрира гняв към България. Нямало дружба, казват от ведомството на Сергей Лавров. Но „дружбата“ е далавери като тази с АЕЦ „Белене“ или опитът да се заграби българската газопреносна система.
Коментар на Григор Лилов
След като Путин отказа визита у нас, няколко дни по-късно – на 18 октомври в 17:49 ч. руското Външно министерство публикува нещо като коментар, а по-скоро гневна декларация по адрес на България.
Раздразнението прозира в нея от всяка дума.
В коментара се казва следното:
„Съдържащите се там пасажи рязко противоречат с декларираните намерения на настоящия министерски кабинет на Бойко Борисов за развиване на отношения с Русия в търговско-икономическите, енергийните и културно-хуманитарните сфери. Забелязахме, че именно и благодарение на незначителния превес на гласовете на управляващата партия ГЕРБ, документът беше утвърден.“
Изразява се недоумение, че такъв „русофобски“ документ е приет, въпреки че 116 български депутати са членове на групата за приятелство с Руската федерация.
По-натам следва откровена нападка: „Тогава откъде се взимат тези пасажи? Ако е по подсказване на западните партньори, те явно се опитват да всеят раздор в руско-българското многопланово взаимоизгодно сътрудничество.“
Има и една персонална нападка: „Между другото, председателят на дадената група Красимир Велчев гласува „за“ приемането на доклада. Искаме да Ви питаме, г-н Велчев, Вие боите ли се от нас?“
–––––––-
Питането кой се бои от Русия на мен ми звучи многопластово – като откровена заплаха. То е недопустимо за дипломатически документ, който е посочил „многопланово взаимоизгодно сътрудничество“.
Аз лично мисля, че надали първопричината за такава реакция е одобреният от парламента ни „Доклад за националната сигурност“, както се анонсира от руското външно министерство. Все пак от 5 октомври, когато беше приет от депутатите, та до 18 октомври, изминаха почти две седмици време. Две седмици мълчание са много за дипломацията.
Персонализирането на нападките към ГЕРБ пък въобще не кореспондира с фактите, понеже редица други депутати гласуваха за доклада, а имаше и гербаджии, които не го подкрепиха.
Следователно поводът за този паднал като от небето коментар-декларация е онова, което се случва и става зад кулисите. А не са думите в някакъв си документ, предназначен единствено за пропагандни цели. (Целият доклад за национална сигурност е такова четиво.)
На този фон ще отбележа, че за пореден път в края на септември София беше домакин на голямо руско мероприятие с участието и под патронажа на официалните власти на федерацията – ІІІ Всемирного молодежного форума российских соотечественников. Без разрешението и одобрението на родното правителство това нямаше как да се случи.
Това е едната страна на монетата „България-Русия“. Другата, която според мен предизвика тази реакция, е планираното създаване на многонационални морски сили на НАТО, за което правителството и президентът са обещали съдействие и предоставяне на родна логистика.
В тази връзка ще цитирам теоретика на ЕврАзия: „Влизането на България в НАТО не е предателство, предателство е оставането.“ Цитатът е от толкова близкия до Кремъл идеолог на това геополитичеко пространство Александър Дугин.
Покрай този цитат се сещам и за откровението на руския посланик в ЕС Чижов: „България е нашият троянски кон“.
Най-вероятно т. нар. „коментар“ е закономерно следствие от двете едновременни политики на България: от двуликия й Янус – на проевропейскиатлантически анфас и прорускоевразийския профил на препускащ троянски кон, които все повече влизат в конфликт помежду си и скоро ще станат невъзможни за такова съжителство.
Именно затова текстът на ведомството на Сергей Лавров трябва да се чете като своебразно изпреварващо предупреждение на руското външно министерство (явно с одобрението на Кремъл), да бъде опазен на всяка цена този двулик геополитически български Янус.
.
