В зеленото разсъмване
пожелах да съм сърце.
Сърце,
засияй с цвят на портокал!
Сърце,
засияй с блясък на здраве!
Ф. Г. Лорка, перифраза от „Песничка за първото желание“
И тази година 29 септември бе Световен ден на сърцето. Сърдечносъдовите болести – миокарден инфаркт и мозъчен инсулт – са най-смъртоносният враг на човека. Всяка година около 18 милиона човека в света умират от тези болести. По данни на Световната здравна организация, българите сме на първите места в света по смъртност от сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти. По данни на Националния статистически институт, от тези и други болести през 2016 г. са умрели 107 580 българи – един голям български град. От тях около 72 000 – от инсулти и инфаркти, около 19 000 – от злокачествени тумори. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно.
Световната здравна организация не спира да води борба с незаразните болести (НЗБ, англ. – non-communicable diseases, NCD) – например, сърдечно-метаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване (обезитас), диабет тип 2 и метаболитен синдром. Те са мултифакторни болести, предизвикани от много рискови фактори, на които, ако не противодействаме, ни наказват с инфаркти и инсулти. Едни от тях са консумация на храни, съдържащи транс-мазнини и подсладители, свръхконсумация на сол (натриев хлорид), тютюнопушене и занемарена физическа активност (показани на приложения афиш на Световния ден на сърцето).
Атеросклеротичните плаки на кръвоносните съдове на сърцето са като вулкани, които спят – изригнат ли, лавата им спира кръвния поток и лишеното от кислород сърце онемява – мълчанието на сърцето се нарича инфаркт на миокарда.
Vulnerable plaque – уязвима плака.
Vulnerable blood – кръв, уязвима от тромбоза.
Vulnerable myocardium – сърце, уязвимо от инфаркт.
Vulnerable patient – уязвим пациент.
Vulnerable countries – уязвими страни, в списъка на които е и България, като напреднала инфарктна и инсултна страна.
Световната здравна организация достигна до разбирането, че е необходима промяна на парадигмата в борбата с НЗБ. „От сега нататък НЗБ – и здравето като цяло – не трябва да бъдат обект на грижа само на болниците и на лекарите, работещи в тях“ – коментираха наскоро Tabaré Ramón Vázquez (президент*** на Уругвай, 2005-2010 г.) и Tedros Adhanom Ghebreyesus (Генерален директор на СЗО) в статия, озаглавена Beating NCDs can help deliver universal health coverage, публикувана на 23 септември 2017 г. в научното списание Lancet, том 390, стр. 1473–1474, DOI: http://dx.doi.org/10.1016/S0140-6736(17)32470-4.
Световна конференция за НЗБ ще се проведе в Монтевидео, Уругвай, на 18-20 октомври 2017 г., а през 2018 г. Генералната асамблея на ООН ще обсъжда противодействията на тези болести.
В България преди ноември 1989 г. се говореше, но нищо не се правеше за профилактиката на сърдечносъдови и други НЗБ. Така е и по времето на преходната демокрация. Правителството и депутатите, ако искат да променят парадигмата в борбата с НЗБ, трябва да знаят постиженията на науката за превенция на болестите на сърцето и мозъка. И да ги приложат в България!
Д-р Георги Чалдъков**
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
*Кажи на Сърцето – качество на живот
**Председател на Българското дружество по клетъчна биология и действителен член на Международната академия на сърдечносъдовите науки.
***В честотния речник на българските президенти, особено на един от тях, думите евроатлантически ценности и НАТО, а не здраве и НЗБ, са на първите места.
