В родината на Уго Чавес не липсват проблеми, но много от информацията в големите медии се изопачава. Затова в Каракас стартира международна мрежа за независима журналистика, обясниха на пресконференция в СБЖ Къдринка Къдринова и Виктор Простов, участвали в световна среща във венецуелската столица.
СБЖ стана домакин на интересна пресконференция, свързана с една от световниге „горещи точки” – Венецуела. За впечатленията си от свое гостуване в тази страна разказаха двама членове на Асоциацията за приятелство „България-Венецуела” – предприемачът Виктор Простов и Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ, коментатор на аналитичния портал „Барикада” и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти.
От 16 до 20 септември т.г. те двамата участваха в Каракас в Световния диалог за мир „Всички сме Венецуела”. В събитието се включиха около 200 участници от над 60 държави от петте континента.
Участниците във форума са имали възможност да се запознаят с действинелната реалност в страната, която е много по-пъстра, отколкото често изопачената информация оттам, представяна от големите световни медии. Ето защо на срещата се заражда инициативата за стартиране на международна мрежа за независима журналистика. Всички делегати се антажират да разкажат по страните си онова, което са видели.
Това бе и поводът на пресконференцията в СБЖ, в която участва и посланикът на Боливарска република Венецуела у нас Н. Пр. Ориета Капони, както и много представители на Асоциацията за приятелство „България-Венецуела”.
Пресконференцията бе открита от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, която отбеляза
интереса в българското общество към събитията във Венецуела,
както и към независимата и компетентна журналистическа информация оттам, а и от други „горещи точки” по света.
Снежана Тодорова предостави думата на посланик Ориета Капони, която разказа накратко за актуалната обстановка в страната си, за Световния диалог за мир „Всички сме Венецуела”, за международната солидарност с Боливарската революция в нейната родина, за призоваващата към светонва подкрепа за тази кауза „Прокламация от Каракас”, приета като заключителен документ на „Всички кме Венецуела”.
След това думата взеха Къдринка Къдринова и Виктор Простов, за да разкажат за своите впечатления от Венецуела, като за начало прожектираха
кратък филм с видеозаписи и снимки от срещите им с венецуелци
и от проявите на международния форум в Каракас.
Филмът започва с жизнерадостна песен за Венецуела, изпълнена от жени самодейки в един от новите квартали на Каракас, построени от правителството по социалната програма, осигуряваща жилища за най-нуждаещите се. Участниците във „Всички сме Венецуела” са имали вълнуваща среща с жителите на този квартал.
На фона на кадрите Къдринова и Простов разказаха за жилищната програма, осигурила досега
раздаването на 1 милион и 800 000 жилища на венецуелски семейства
и предвиждаща до 2019 г. тази бройка да достигне 3 милиона. Като жилищата се предоставят и напълно обзаведени, включително с телевизори.
Уточнено бе, че нито една от социалните програми във Венецуела, стартирали, когато международната цена на основния износен продукт на страната – петрола, е била около 100-120 долара за барел, не е спряна и сега, когато нефтът се е сринал до около 40 долара за барел.
След филма разказът на Къдринова и Простов бе подплатен и със слайд-шоу от многобройни снимки, отразяващи както техните срещи във Венцуела, така и различните аспекти от живота и развитието на страната.
Обяснено бе, че антиправителствените протести, които от април до края на юли провокираха брутално улично насилие в Каракас и бяха масово тиражирани от големите телевизии, всъщност са се разигравали само в един от кварталите на столицата – квартал Чакао, в който кметът е от опозицията.
Но накрая дори неговите жители били възмутени от прекомерното насилие на демонстрантите и на състоялите се на 30 юли избори за Национално конституционно събрание масово гласували с надеждата, че то най-после ще върне мира, въпреки че опозицията отхвърляла вота.
Виждайки, че губи електората си, венесуелската опозиция е спряла уличните протести,
каквито от 31 юли насам вече няма, посочи Къдринова, добавяйки, че в същото време опозиционните кандидати вече масово са се записали за изборите за губернатори на 15 октомври.
Къдринова и Простов са видели мирното и спокойно лице на Каракас – чисти улици, усмихнати и дружелюбни хора, много деца. Снимали са и магазини, пълни с хранителни стоки, въпреки тиражираните в медийната война срещу венецуелското правителство информации за „хуманитарна криза” и „глад”. Това са манипулативни твърдения, смятат двамата българи, макар да признават, че проблеми със снабдяването с храни наистина съществуват.
Но специално уточняват – дефицити има при храните със субсидирани от правителството цени, именно за тях са и опашките, които сме виждали по телевизиите. Хората се редят на тях, защото предлаганото в другите магазини, на цени от „свободния пазар”, им е прекалено скъпо.
Субсидираните стоки обаче често се укриват злонамерено, стават обект на черна борса
или на спекула в съседни страни. Това още не е преодоляно, въпреки старанието на властите да създадат система за пряко снабдяване на домакинствата. Целта й е да заобикаля дистрибуторските вериги, притежавани от фамилиите на главните опозиционни дейци в страната, които водят икономическа война с правтелството.
Къдринова и Простов разказаха за държавната система CLAP, която осигурява на всяко домакинство веднъж месечно 16-18-килограмов пакет с около 8 вида дълготрайни стоки (ориз, боб, макарони, брашно, олио и т.н.). Те се спряха и на мащабната правителствена програма за диверсификация на венесуелската икономика, за да не зависи тя само от петролните приходи, както е сега.
В този контекст специално внимание се обръща на
развитието на минното дело в басейна на река Ориноко,
където са концентрирани много от богатствата на страната – залежи от злато, диаманти, боксити, желязо, алуминий, включително и стратегически минерали като например важния за IT сектора колтан. Там има и още внушителни залежи от петрол плюс големи перспективи за хидроенергетиката, а и за ветрогенератори.
Виктор Простов, който в резултат на установени контакти с двама представители от този венецуелски регион на срещата „Всички сме Венецуела” подготвя свое пътуване догодина до делтата на Ориноко, изказа убеждение, че примамливите възможности там могат да заинтересуват българския бизнес и БТПП.
На пресконференцията стана дума и за широките права и социални гаранции, осигурявани от венецуелското правителство на
индианските народности, които са общо 47 на територията на страната.
Къдринова и Простов разказаха за срещата си с представителката на една от тях – Алоа Нуниес, която е член на Националното конституционно събрание и е участвала във форума в Каракас с изказване за широката демократична представителност в НКС на всички сектори на венецуелското общество.
Вълнуваща е била и срещата с уважаваната активистка на Боливарката революция Мария Леон, която сама потърси българските представители, защото се оказа, че в началото на 80-те тя е учила в Профсъюзната школа „Георги Димитров“ в София и е запазила много топли спомени за страната, за народа ни и особено за своите преподаватели.
Участниците във „Всички сме Венецуела” са имали и
4-часова среща с президента Николас Мадуро,
в която изненадващо се е включил и президентът на Боливия Ево Моралес, който също гостувал в Каракас. На срещата били обсъдени най-широк кръг от въпроси. Мадуро е разказал и за мирния диалог с опозицията, който е тръгнал в Доминиканската република с международно посредничество. За съжаление, на поредния кръг от този диалог, предвиден за 27 септември, опозицията е отказала да се яви.
В разговора с делегатите на „Всички сме Венецуела” Мадуро е подчертал колко е важно да се разказва истината за страната му и колко е нуобходима международната солидарност, за да се възпрат американските закани с военна намеса и за да се издейства отмяна на финансово-икономическите санкции, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп и целящи да задушат Боливарската революция.
С участниците в международния форум са се срещнали също председателката на НКС Делси Родригес, външният министър Хорхе Ареаса, отговарящият за международната политика на НКС Адан Чавес (брат на Уго Чавес), министърът на информацията и комуникацията Ернесто Вийегас и зр.
Къдринова и Простов разказаха и за
интересни срещи с делегати от други страни
– като Роналд Лумумба, син на убития конгоански лидер Патрис Лумумба, чилийския кандидат-президент Алехандро Наваро, американския кандидат-сенатор Чарлз Харди, индийската професорка Соня Гупта, иракския журналист Мунтазар аз Зейди, прочул се мятането на обувка срещу американския президент Джордж Буш и т.н.
По линия на зародилата се в Каракас международна мрежа за независима журналистика са разменени контактите с всички участвали журналисти – от Канада през Аржентина до Белгия и Индия. Обменът на информация вече върви.
Двамата български участници във „Всички сме Венецуела” изразиха възхищението си от жизнеността и сърдечността на венецуелския народ, който според тях е главното богатство на родината си. Те подчертаха: „Единственото, от което нуждае Венецуела, е да я оставят на мира, да не я мачкат със санкции, да не я заплашват с война, за да може тя развие икономиката си, да продължи със социалните си програми и да следва своя път, потвърден с 20 спечели избори от 22, проведени през последните 18 години.”
Източник: sbj-bg.eu
