И ще задрусаме ли кючек, вместо хоро? Циганите – на гръцки „асингани” /недосегаеми/. Наричащи себе си „роми” /хора/, а останалите „гадже” /нецигани/. Както турците са наричали друговерците презрително „гяури”, а евреите са ги наричали „гои”.
Желаещите да получат информация за тази етнически нееднородна група на циганите могат да прочетат подробности за нея в интернет и в енциклопедиите. Но специално за нас, българите, те са до болка познати. И тази болка от ден на ден нараства. Защото, заедно с Румъния, приютяваме голямата част от циганската общност в Европа. А защо цигани, а не лицемерното „роми”, с което се лигавят наши и чужди неправителствени организации и медиите? Румънският парламент прие специално решение, с което отхвърли наложеното му от ЕС название „ром” и задължително връща старото – „цигани”. Та до средата на XIX век в тази страна те юридически са били роби. Техните законотворци смятат, че румънската нация е в генезиса си оплодена от римските воини, завоювали Дачия, страната на непокорното племе даки, и че циганите нямат нищо общо с този процес.
Повод и аз да се поупражня по темата е коментар на Кеворк Кеворкян „Левски, Йото и циганите. Българската рая ще мълчи и кротува”. Той е за гаврата на трите циганчета от Добрич с портретите на олицетворяващите българщината – Васил Левски, княз Борис Покръстителя и цар Симеон Велики. Всъщност към него не може да се прибави дори буква. Каквото трябва да бъде казано, го е казал. Но какви са причините да се стигне дотук? Как тези пренебрежително малки групи номади, живеещи в катуни от началото и дори средата на миналия век, се превърнаха във внушителна, неподаваща се на контрол маса, подронваща устоите на държавността ни? Какви са благодатните сокове, позволили чудовищното разрастване на проблема, до степен да се превърне в реална заплаха? Естествено, пътят към сегашните ни проблеми е постлан с добри и хуманни намерения. А защо в Западна Европа до присъединяването ни към Европейския съюз почти няма заварено циганско население? Ето и историческите факти за това:
Средновековните хроникьори описват циганите като най-долни същества. Това убеждение в съзнанието на тогашното общество се превръща по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496 г., 1497 г. и 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешил избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места.
През 1504 г. Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 г. това се заменя с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции.
В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди.
В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал – разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Кристиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите – екзкекутирани.
В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед за изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите – екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г.
В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ век е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението, залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите – най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите мерки за ликвидиране на проникналите цигани през средновековието и в по-ново време в западната част на континента.
В завладените през Втората световна война от Германия страни, вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват „напаст”, за проявите на която следвало да се информира създаденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. През 1926 г. баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
През цялата си история циганите от всички възрасти, проникнали в западната половина на континвента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и подлагани на наказания и мъчения – от каторга, убийства и до разпъване. С една дума – на тотален геноцид.
Депортирането на българските цигани в германските лагери на смъртта, наред с това на евреите, е предотвратено от мащабното противодействие на българската общественост тогава. Обстоятелство, което днес е напълно забравено, пренебрегнато и не само неоценено, но използвано срещу сторилия това благодеяние и високохуманен акт народ.
Според статистика от 1946 г., циганите в България са били 170 011 души. Преди Втората световна война повечето от тях са предимно дребни занаятчии и групи, чергаруващи на табори из страната. С Постановление на ЦК на БКП и правителството от 1954 г. решават да променят коренно начина им на живот, като въвеждат жителство, заселвайки ги в различни райони на страната. Създадени са първите градски гета. Откъсването на този етнос от естествения му начин на живот и насилственото му “интегриране” в чужда за него среда го насърчава да прехвърли грижата за собственото си оцеляване и съществуване в ръцете на държавата. Подобни действия приучват само да се иска и ликвидират потребността от съзидателен труд. При срива на тоталитарния режим през 1989 г. циганите са вече етнически хомогенна маса, в момента наброяваща около 1 100 000 души, приучена на мързел и ползваща се с колективни права. Каква по-подходяща група за манипулация от всеки политик, желаещ лесни гласове? Няколко кебапчета, по някой лев за глас, обещания за по-големи социални помощи, жилища, безплатен ток и освобождаване от данъци купуват гласовете на много цигани, и осигуряват уютни места в парламента на купувачите. Сега, вместо закона от 1954 г., българските политици ни поднесоха „Десетилетие на ромското включване”, строеж на еднофамилни жилища с кратка продължителност на живот от варварското им стопанисване, квоти за работа или в най-добрия случай просто си затварят очите пред криминалните изстъпления. За да е пълна тази прекрасна социална идилия, всеки месец са “компенсирани” с увеличаваща се доза джобни пари под форма на майчински, социални помощи и социални пенсии, без ден трудов стаж. От джоба на данъкоплатците, каквито повечето от тях не са.
Веднага след 10-ти ноември, една сравнително не малка маса от тези етнос наводни Европа и западните демократи в един момент се видяха в чудо, какво да правят с тях. И измислиха! Срещу една сравнително малка част от разноските, с които биха ги издържали, ако решат да ги оставят в техните страни, решиха да финансират т.нар. правозащитни организации, на които се отпускат средства да ги защитават и по-този начин да направят оставането им по родните места по-изгодно, отколкото да крадат и просят на Запад, и да пълнят местните затвори. С парите, отпуснати от Западна Европа и Америка, функционерите им си определят заплати въз основа на стандарта в развитите страни и по този начин „усвояват” средствата. А тъй като за бурно нарастващото „малцинство” следва нещо да направят, те винаги ги защитават, когато последните извършват противозаконни криминални действия. Но за тази защита „отгоре”, трябва да се плати. Как? Много просто – с единственото важно нещо, което притежават – гласа им по време на избори. Тогава те стават любим електорат на БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и всякакви други, без крайно националистичните партии.
И накрая, личните ми впечатления. Цели 32 години съм работил в полицията – по криминална и икономическа линия. Тогава повечето от тях работеха. Но независимо, че циганите представляваха около 10 % от населението, извършваха, както и сега, преобладаващата част от битовите престъпления, основно кражби и измами, но и грабежи и убийства. Нерядко с особена жестокост. Винаги ще помня едно убийството през 1993 г., на 80-годишния дядо Митьо „Джамбаза”, в едно почти обезлюдено село, каквито са повечето в страната. Без да го познават, подведени от прякора му, и от това, че навремето е изкупувал животни, яйца и вълна за кооперацията, няколко цигани го нападат сред нощ. Пребиват го от бой, за да извади скрити пари или дори злато. Разярени от отричането да има пари, го вързват за една греда и го въртят с почивки „на шиш” над запаления огън. Накрая го убиват. Няма да забравя начупеното му и обгорено тяло и ужаса в предсмъртната му гримаса. А плячката им – банкнота от 5 прокъсани лева и половин 10-литрова туба с ракия. Да не говорим за плячкосването на изоставените селски домове, кражбите на добитък и оскъдната реколта от дворовете на останалите все още на село старци. А това също е една от причините за окаяното състояние на селското ни стопанство. Но има и друго, и това е не по-малко важно.
Един изключително интересен и важен момент – няма чисти цигани и те го знаят! Това е обяснимо, защото от векове живеем заедно. Почти всички са омесени, главно с българи, но естествено имат гени и от другите етноси. Това е особено валидно за гастролиращите из Европа проститутки. От пет деца, родени в едно семейство, поне едно има баща българин, като това се знае в семейството. Често са две или три. Тези деца обикновено са наричани „катъри“. Или пък циганите казват за него – „то е крадено“. Майката го е „откраднала“, като е „спала“ с българин, за предпочитане по-светъл, най-добре рус и синеок. Съпругът циганин или юридическият баща знае обстоятелствата и признава „катъра“, „краденото“ за свое. Нищо лошо за многодетното циганско семейство. Това е тяхната представа за семейство и деца. Като срещнете циганин или циганка на ваша възраст, да знаете: няма гаранция, че не са ви деца, братя, сестри, братовчеди и пр. Те може да са ваша кръв. Хубавите циганки в селото или махалата обезателно са любовници или имат системни сексуални връзки с местните богаташи, кметове и други влиятелни лица – българи. Тези връзки са меркантилни, известни са в селото. И на бял свят се появяват поредните „катъри“ или „крадени“. И обратно, богатият циганин търси и намира за любовници българки. Пак с меркантилна цел. Резултатът в демографски смисъл е същият – но по-често детето е изоставено за осиновяване или наричано „циганин“. Тези проблеми на протичащо от векове смесване не са разбрани от българските общественици и политици, дори изследователи, защото те отиват при циганина с въпросник, и я стоят един ден, я не. Така нищо не се научава. Никой няма да ти се изповяда.
Циганският проблем става „страшен проблем“, защото има хора, които печелят от неговата „страховитост“ и поощряват крайните елементи сред този етнос. Настанили са се навсякъде – по министерства, в Народното събрание, местната власт и непрекъснато усложняват нещата. Намесват се партиите. И парите. Търсиш ли проблем – в дъното са парите или властта!
Някои твърдят, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на всеки етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери. Например в САЩ по отношение на негрите и индианците, както и в други многонационални държави. Днешния глобализиран свят е огромен котел, в който се смесват етноси и народи и „чистата раса” отдавна е блян на безумци.
Светослав Атаджанов
