Европейската комисия не е притеснена от растежа им у нас.
ЗАПЛАТИТЕ – ДА РАСТАТ!
Коментар на Григор Лилов
Нарастването на заплатите в България не е опасност за икономиката и не влияе нито на конкурентоспособността, нито на инфлацията.
Това резюмира Европейската комисия в своя доклад „Развитие на пазара на труда и работната заплата“, който излезе на 13 октомври – вж. тук.
Вероятно сега хорът от „експерти“ – от Института по пазарна икономика до разни обединения на олигарси – ще трябва да замлъкне с „анализите“ си, че тези равнища на заплати и тяхното по-нататъшно повишение ще взриви националното стопанство.
В доклада се казва, че „ръстът на реалните заплати надвиши растежа на производителността в балтийските държави (с повече от 3 процентни пункта годишно), Словакия и България (с повече от 1 процентен пункт годишно).” Обаче по-нататък се посочва, че през 2016 г. динамиката се е обърнала и изоставащите в ръста на заплатите държави в Централна и Западна Европа наваксват, за разлика от България. При това никъде в в 168-те страници на доклада не се казва, че това е опасност. Напротив, констатацията е, че опасност в нарастването на заплатите няма и това стимулира потреблението.
Ще отбележа още две обстоятелства.
Прави впечатление, че на фона на богатата информация в доклада, включително и за България, пак и то само за България фактите и оценките за разходи на труд за единица са постни, меко казано. А защо?
Ами защото и експертите на ЕК знаят, че у нас е най-големият сив сектор в ЕС – както в заплащането на труда, така и, при това по-голям дял и в отчитането на продадените стоки и услуги, за да се мами държавата с данъците. Според всички експерти (вкл. и според мен), при отчитане на реализацията на стоките и услугите делът на този сив сектор расте в последните години. А той е сив, понеже данни за него няма и затова не се взима предвид при отчитане на брутния вътрешен продукт от статистиката.
Т.е. ние заради сивия сектор трудно можем да определим доколко заплащането на труда изпреварва или изостава в действителност от ръста на производителността на труда.
Другото обстоятелство е в съотношението заплати в държавен/частен сектор. У нас държавният сектор е с по-висока средна заплата, отколкото частния. При това растежът на заплащането на чиновниците от няколко години стремително върви нагоре, заедно с увеличаването на броя им.
Тази българска особеност на заплащането в управлението на държавата деформира цялостната картина на всякакви макроикономически оценки за пазара на труда у нас, заплащането и производителността на труда. А докладът на ЕК не отчита тежестта на това толкова съществено обстоятелство.
Ще посоча, че аз съм правил анализи и в тях изчисленията показват, че всъщност никакъв ръст на заплатите в частния сектор не изпреварва производителността. Има и още един фактор, който никой не отчита – продължителността на работното време. В България масово се работи повече от 8-часовия ден, без това да се заплаща. Ако и този фактор се отчете, нищо чудно да се окаже, че ръстът на заплащането от години наред непрекъснато спада спрямо производителността.
И последно – най-добре е да се прочете самият доклад, за който съм дал линк, и читателите да си направят изводите сами.
.
