Коментар на Григор Лилов
Биткойнът днес е онова, което ечемикът е бил преди 5 000 години.
Навремето в древна Месопотамия, 3000 г. преди новата ера, мярката шекел или сикъл ечемик е била първото парично средство в света, служещо за оценка на стоките и услугите при размяна и за трупане на богатство, сочат глинените клинописни плочки, оцеляли от онова време. Смешна мярка – само 180 зърна, около 11 грама.
Но от онези жалки 180 зърна се стигна до числа, изписващи се с 12 нули след тях за сегашната парична маса в света:
– 4.5 трилиона долара обща равностойност на монети и банкноти;
– 25 трилиона долара за показателя М1 (пари в обръщение, чекове, разплащателни банкови сметки);
– 55 трилиона с банковите депозити;
– 75 трилиона с дългосрочни и др. сметки (например пенсионни).
Днес общата капитализация на биткойна е мизерна величина на фона на тези данни – нещо като онези 180 зърна ечемик: само 101 милиарда след ценовия срив, с близо 30 на сто миналата седмица. 101 милиарда на фона на масата на пари в света са като броени зрънца, но тези зрънца вече имат стойността на пазарната капитализация на такъв гигант като например McDonald’s.
Този срив с 38 милиарда долара стойност обаче доказа, че експертните оценки за криптовалутите като балон вече не са валидни. „Балонът” не падна на пода или дори под него, и показа, че биткойнът е достатъчно голям и няма как да бъде игнориран нито от WallStreet, нито от Лондонското City.
Биткойнът започна старта си през тази година от равнища под 1000 долара и досега поскъпна с над 800% – до историческия си максимум от малко над 7 882 долара, по данни на CoinMarketCap.com. Сривът отне 28.89% от стойността му от една страна, но демонстрира, че той стои вече стабилно на пазара, а не е мимолетно явление – днес го има, утре го няма. Още повече, че тази седмица той възстанови стойността си. Забележителното е, че все повече компании го приемат като разплащателно средство и нито една не се отказа при срива от него.
Експертите обясниха случилото се с отказа да се модифицира криптографската и програмна система на тази електронна валута, което да улесни скоростта на разплащанията (сегашната скорост са 7 транзакции в секунда, докато при кредитни карта «Виза» средната е 4000, максималната – 24 000, а възможността й е до 56 000). Спадът се обяснява от други специалисти и с отказа да се увеличи количеството биткойни – техният брой е фиксиран на 21 милиона, от които досега са създадени 16 677 013 (към 13 ноември)
БИТКОЙНЪТ Е ФИНАНСОВА ТЕХНОЛОГИЯ, ЧИЯТО ФОРМА Е КОМПЮТЪРНА
Вместо да пояснявам компютърната блокчейн технология при биткойна и подобните му валути, ще поясна друго.
Счетоводното записване идва с история от над 5 000 години – от Шумер и Акад. Тогава е било едностранно. Нещо като тефтера на бакалина в селския магазин със записи кой колко му дължи и какво бакалията му е дала на вересия.
Лука Пачиоли – италиански математик и монах през 15 век измисля двустранното счетоводство – където продавачът и клиентът удостоверяват с подписите върху даден документ сделката между тях. Казват, че на това се дължи възходът на Венеция и Флоренция и превръщането им в повелител на Средиземноморието.
Криптовалутите, в случая биткойнът, е тристранно счетоводство – валидността на сделката се потвърждава от трети лица.
Сега тази роля изпълняват банките. Биткойнът може да се определи и като оръжие срещу тях.
ЕЛЕКТРОННИ ВМЕСТО БЛАГОРОДНИ КАРАТИ
Но истинските, дълбоките причини, както за рязко нарасналата популярност на биткойна и съответно на разменения му курс, така и за голямата му волатилност са други.
Например, сегашният срив дойде не само след отхвърлянето на модификацията, но и след заявленията на общността, че те гледат на тази криптовулута и като на средство за спестяване и бъдещ измерител на стойност.
Става дума за електронен вариант на благородните карати – златото.
Златото от хилядолетия е универсален измерител на стойността.
Счита се, че биткойнът сполучливо може да поеме тази роля.
Може би затова Русия и Китай, които напоследък усилено трупат златни резерви, изведнъж рязко се обявиха срещу криптовалутите.
–––––––––––––––––––-
Добитото злато света е 173 000 тона или към 6 млрд. тройунции. При цената му то не може да покрие равносметката за количеството пари по света, която посочих. Затова се появи петродоларът. А на фона на революцията към по-зелена енергия се появи биткойнът с амбицията да го замести.
––––––––––––––––––––
СЛЕД ОРИЗА И РАКОВИНИТЕ ДОЙДОХА МОНЕТИТЕ
СЛЕД БИТКОЙНА – ПРАВИТЕЛСТВАТА И БАНКИТЕ?
*** Големите световни банки са започнали работа по свои електронни кодирани валути, подобна на биткойна.
*** Разчетът е те официално да бъдат одобрени от тях и пуснати широко като платежно средство през 2018 г.
Много остри думи срещу биткойна и много анонси за тази перспективна технология се чуха и на 8 ноември, един от дните на традиционната годишна световна финансова среща, организирана от Bloomberg под надслова „напред” за футуристично бъдеще, което ни очаква.
На нея главният изпълнителен директор на Citigroup Майкъл Корбат заяви следното:
„Вие няма да чуете, че сме пренебрежителни по отношение на възникващата технология (като bitcoin), защото е реално и има нещо там… Вероятно ще станем свидетели на това как правителствата ще представят не криптовалути – мисля, че криптовалути е лошо прозвище за това, а дигитални валути.“
Шефът на Citigroup признава, че оценява т. нар. блокчейн технология, която според него „има потенциал”. В тази гама му приглася и Лойд Бланкайн, изпълнителен директор на Goldman Sachs. Той отхвърля биткойна като ненадежден и балон, но пък заявява, че банката му е отворена за потенциала, който носи.
Всъщност, вече става дума за започнала конкурентна борба за нов, огромен и рещаващ финансов пазар с перспектива за десетки трилиони.
Няколко компании и банки обединяват сили за създаване и налагане на своя нова криптовалута – Deutsche Bank, Santander, BNY Mellon, Cera, брокерската компания ICAP и разработчика Clearmatics Technologies. Тази група ще се опита да я въведе от началото на 2018 г., с идеята да измести популярния в момента биткойн. Целта на обединението от банките и брокерската компания е тяхната валута да бъде утвърдена официално от централните банки и да стане стандарт в индустрията за клиринг и сетълмент на финансови сделки.
Мотивът им е чрез нея да намалят разходите, редуцират състава на бек-офисите и освободят парични средства, които са ангажирани за покритие на риска. Очаква се икономията само за 4 банки да е около 15-20 млрд. долара.
Основният проблем засега е недостатъчният информационен ресурс – системата на консорциума осигурява само 7 транзакции в секунда, докато например Visa – 24 000.
Не е и ясно, наред с намаляването на разходите, и какви приходи ще изгубят от такси.
Този консорциум не е единствен в света на банките, която подготвя свои, електронни световни валути.
Например Citigroupе разработва Citicoin, а Goldman Sachs – SETLcoin. И те планират появата им през 2018 г.
Швейцарската банка UBS инициира т. нар. валута Utility Settlement Coin (USC).
Вероятно при всички случаи до 2-3 години ще имаме няколко нови световни валути. Специалистите се опасяват, че това ще доведе до битка между различни стандарти, както навремето се случи с формата на видеозаписите. За разлика от тях такава валутна криптовойна може да подбие стойноста и на новите валути, и на досега съществуващите, са някои от опасенията.
От друга страна, повечето правителства и централни банки са, меко казано, въздържани. Те се опасяват, че ще изгубят монопола над създаването на пари.
Рядко изключение са японците, които практически започнаха кампания по официализирането на биткойна. Китай, който се беше втурнал с разтворени обятия към него, неочаквано направи завой на 180 градуса, предпочитайки да заложи на традиционното и може би по-постижимо – неизбежното приемане на юана като световна валута, наред с долара и еврото.
160 000 БИТКОЙНА – БЪЛГАРСКИ!
Според някои справки, родната БНБ е инвестирала и в биткойни. Сумите за съвсем мизерни на фона на валутния ни резерв. Но неофициално се счита, че тя притежава над 1 % от общото количество биткойни. Това означава около 160 000 биткойна.
Дори при курс от 6 000 долара и нещо сумата надхвърля милиард.
Не е за вярване, но…
КРИПТОВАЛУТИТЕ ЩЕ СЪЗДАДАТ САМОЛИЧНОСТ НА РОБОТИТЕ
„Нашето убеждение е, че крипто-валутите ще позволят интелигентен интернет, при който компютрите ще могат да взаимодействат интелигентно, за да намалят претоварването на мрежата и съответно да разпределят оскъдните ресурси.
Крипто-валутите ще дадат възможност и на първите форми на изкуствен живот, водещи до „Втората машинна ера“ . Докато компютрите, машините и вещите (напр. хладилник) не могат да открият банкова сметка днес, те утре ще могат да се включат в протокола Bitcoin и да се държат като рационални икономически актьори в бъдеще.
Тези компютри, известни като автономни агенти (напр. както са изпробваните в в момента самоходни автомобили, различни безпилотни апарати и т.н.), ще се притежават и, ако са печеливши, ще създадат деца за създаване на семейства или автономни корпорации. Търговията между машини, компютри и автономни интелигетни вещи ще надхвърли търговията между хората, което ще доведе до много по-евтини стоки и услуги и до нарастване на жизнения стандарт.
Инвестирането в пари е неразривно свързано с всяко значително постижение на човечеството. Когато изостава, ние сме изправени пред тревожен проблем; когато това е процъфтяващо, ние сме задвижвани до нови височини, които никога не са си представяли.
Аз вярвам, че това е начина, пътя на бъдещето и аз вярвам, че това бъдеще е ярко.”
Презентация на Тайлър Уинкълвос, Уинкълвос Капитал, на конференцията Money20/20 в Лас Вегас
Поредната такава конференция е отново в Лас Вегас догодина. Участват над 11 000 ръководители от бизнеса, над 4500 големи компании и концерни, 1700 главни и изпълнителни директори, представители на 85 държави.
Ще има подобна конференция и през юни в Европа, в Амстердам – също с хиляди участници, над 2000 големи фирми, 1200 главни и изпълнителни директори, представители на 80 държави.
Ето го и надсловът на тези форуми:
„Нашата централна точка е плащанията и оттам вземаме уникална и разширяваща се перспектива. Ние обединяваме визионери и новатори от целия спектър, които измислят нови начини да харчат, управляват, спасяват, заемат, споделят и защитават парите.”
А у нас, в България, никой не знае и дори не е чувал за тези световни срещи на финансите, бизнеса, науката, технологиите и държавните политики. На визиите и визионерите.
.
