В малкото кафене на бай Панчо Мравката се събраха четирима стари приятели, още от ученическите им години. Винаги на първи ноември намираха време да почетат празника на народните будители, както и да се напият до посиняване. Първи пристигна Жоро Баницата, който бе професор по икономика и преподаваше в няколко университета. Той бе заклет комунист и най-беден от всички. Притежаваше три апартамента, лозе, вила в планината и друга на морето, две коли, и не повече от половин милион лева в банката. Веднага след него влезе или по-скоро се изтъркаля Тинко Кюфтето. За него се носеха какви ли не слухове. Основният му бизнес бе свързан с внос на стоки и горива, но вече няколко пъти бяха стреляли по него „неизвестни извършители“ и имаше над дузина дела за контрабанда на стоки и товари. Притежаваше апартамент в Марсилия, вила в Швейцария, два жилищни комплекса в София и Пловдив, десетина склада в големите градове и малък хеликоптер. Охраната му бе само от един бодигард, а последната му жена бе с тридесет години по-млада от него. За милионите му в банките се носеха само слухове и никой не можеше да твърди нещо със сигурност. Тинко членуваше във всички възможни форми на СДС, от самото му основаване.
Трети пристъпи през прага Емо Глиста. Освен, че бе все така дълъг и изсулен, както винаги, той не бе забравил стария си навик да си намества очилата, после да се пипва по брадата и накрая да си вдига вечно падналите панталони. От всички той бе най-екстравагантен. За охрана ползваше услугите на две девойки със завидни форми, които изпълняваха още няколко функции при него. Бяха едновременно счетоводителки, любовници, бавачки на някое от многобройните му деца и дори масажистки. От бизнеса или по-точно далаверата му с лекарства, Емо бе придобил няколко частни болници в различни градове, имаше няколко транспортни и строителни фирми, както и стотина аптеки. Неговите имоти бяха основно в Гърция и Щатите. За превоз признаваше само „Хамър“ и неизменно се возеше в някой от двата си бронирани джипа. Той открай време бе фекално жълт по партиен цвят и държеше за Симо Крадеца. Бленуваше някой ден държавата да се превърне в царство, а когато това стане, да получи благородническа титла.
Последен цъфна Илия Гущера. Като собственик на много обменни бюра и заложни къщи, той бе облечен в черен костюм, с дебел златен ланец на тлъстия врат и се придвижваше с четирима бодигарда в три бронирани лимузини „Мерцедес“. Притежаваше верига хотели на морето и друга в планината, дискотеки, ресторанти и казина. Бе отявлен патриот и където ходеше, се пускаха и слушаха само македонски песни. За милионите му се носеха легенди, коя от коя по-невероятни.
Когато и четиримата се събраха, едновременно се изправиха и застанаха пред бай Панчо. Всеки му целуна ръка и поднесе тлъст плик с пари, по стара традиция. Поздравиха го като най-заслужилия будител в държавата и всички заедно седнаха на масата. Кафенето бе затворено за други посетители, по случай големия празник. Макар трапезата да бе отрупана с всякакви лакомства и маркови питиета, четиримата започнаха да си спомнят как бай Панчо Мравката някога им бе писал тройки по математика и, благодарение на неговата помощ, бяха изкласили гимназия. След това той посочи пътя на всеки индивидуално, като имаше предвид по-скоро недостатъците, отколкото способностите им. Отвори им очите човекът, посочи им пътя в живота и те не му останаха длъжни. Щом се пенсионира, те заедно му купиха това кафене и винаги, когато можеха, засвидетелстваха уважението си.
Първият тост го вдигна бай Панчо:
– Момчета, честит празник и догодина гледайте да смените правителството! С тая тиква отгоре държавата се превърна в непрестанен Хелоуин! Първи сме по производство на тикви и кратуни в Европа и последни по всичко друго! Наздраве!
Втори стана Тинко Кюфтето. Той си облиза устните и заяви:
– Речено-сторено! Аз плащам два митинга пред парламента и няколко грозни компромата срещу властта! Наздраве!
Трети се източи Емо Глиста. Той чукна с нокът по чашата и обеща:
– Ще ударим основните болници, ще ги съборим, ще свалим и тоя министър, а после ще купим всичко на безценица! Като подкокоросаме пациентите, като подкупим двеста-триста от професионалните протестъри, Тиквун няма да разбере как ще го изритат от хранилката! От мен това! Наздраве!
След него се изправи Илия. Той си намести ланеца на врата, запита и сам си отговори:
– Има ли случай, когато не сме се справили със задачите? Няма! Откакто сме под крилото на бай Панчо, винаги сме успявали! Аз ще намаля малко лихвата на няколко хиляди длъжници, срещу участие против това крадливо правителство! Че то, на какво прилича тая работа?! Герберастите искат само те да крадат, а другите – кучета ги яли! Не може така! Справедливост трябва да има! Хайде, Наздраве!
Последен се надигна Жоро Баницата. Той си стегна възела на вратовръзката с два пръста, почеса се по носа и изръмжа:
– Вие хабер си нямате как мизерства народът, момчета! За да пратя в колеж внучката си, трябва да продам едната си вила! Мъка, много мъка се е събрала у хората! Вчера гледам в магазина, че ракията е станала по-скъпа от вносното шотландско уиски! И се чудя аз, защо студентите се изпотрепаха да ми носят все уиски на изпит! Кризата е навсякъде, вярвайте ми! Ще късам аз на изпитите, докато не се настроят всички студенти срещу главните виновници за мизерията ни – управляващите! Нали ги знам всичките им кадри аз – все нереализирани комунисти са! Наздраве!
Бай Панчо Мравката се усмихна и вдигна показалец:
– Не става тъй, Жоро! Ако аз ви бях късал едно време, сега нали щяхте да сте само прост електорат, а не будители народни! Пиши тройки на студентчетата, а те от благодарност знаят какво да правят!
След празничните тостове, петимата се нахвърлиха на мезетата и пиенето. Нямаше само сатрапите от ГЕРБ да вършат своеволия в тази държава, я! Трябваше и на другите да дойде ред, да управляват и крадат! Нали затова народът ги е избрал и ги почита… като будители!
Красимир Бачков
