Добре известният с неуспешните опити да влезе в политиката Добри Божилов отново е решил да провокира Фейсбук последователите си, като е написал размишленията си под заглавие „Какво ми отне демокрацията?“. По темата му са коментирали и други ФБ потребители. Публикувам коментарите им тук не защото смятам, че са правилни, а защото искам да ги сравня с мненията на приятелите си и с коментарите на читателите на Еврочикаго.
.
Dobri Bozhilov:
„Мисля да направя една рубрика „Какво ми отне демокрацията?“ Ето ще започна на мен какво ми отне.
Като един от най-добрите математици в класа и изключително умно дете, сочено с пръст, аз трябваше да се занимавам с наука. Трябваше да завърша математика, физика или дори – кибернетика. И да работя това, което изключително ми вървеше, разбирах го и ЩЯХ ДА СЪМ ОТ ОГРОМНА ПОЛЗА ЗА ОБЩЕСТВОТО.
Вместо това, дойде идиотската демокрация. Трябваше да се мисли за ядене, а не за учене. А дори ученето се комерсиализира и трябваше да се учи по-търговска наука. Така учих икономика. След това поуспях в дребния бизнес. Имал съм и добре платени служби, и добри печалби като предприемач – дребен.
Някои биха казали – ето – демокрацията ти е дала шанс, свободен, си успял.
Но това не е успех! Да си търгаш, да намериш пазар, да продадеш нещо на него, това не е символът на успеха! Уредил съм себе си материално.
А приносът към обществото? Пропуснатата полза да съм учен и при това – добър! Вие виждали ли сте днешните учени? При тях коефициентът е по-зле от 80%, дето е на народа…
Ето това ми отне демокрацията – пропиля способностите ми да се уча, да откривам, да допринасям. Превърна ме в търговец и хитрец, което ни най-малко аз не намирам за символ на щастието… А обществото е загубило.
На 40, като всичко ми е наред, съм се захванал с наука отново. Но малко по-трудно вървят нещата. Пък и пропуснатите 20 години са си пропуснати. За науката и за човешкото познание!
А на вас какво отне демокрацията?“
И някои от коментарите под поста:
Yordan Hristov:
„Най-общо казано, на мен демокрацията ми отне възможностите за достойно човешко (и въобще каквото и да е) съществуване в България. Съотнесено с г-н Божилов, аз съм обратния случай – въпреки всички трудности и гадости, които трябваше да понеса при демокрацията, аз продължих да упорствам да се занимавам с наука. Затова, въпреки че и аз чак сега защитавам дисертация, то не мога да кажа, че изминалите 20 години бяха (напълно) загубено време за мен и за науката, защото натрупах безценни знания и опит. Но точно, както г-н Божилов, и аз платих висока цена при демокрацията – беден съм като църковна мишка :), нямам семейство и още съм далеч от това сам да мога да се издържам.“
Ani Georgieva:
„Не е дошла демокрацията, а са върнали капитализма. При капитализма държавата финансира наука, ако й е необходима, за да прави модерни оръжия и да увеличава влиянието си в полза на бизнеса. Някои бизнеси също могат да финансират научни разработки. Но в БГ отсъстват и двата вида.
Не си загубил само ти. Мнозина загубиха кариерата си в области, в които се бяха развили и можеха да бъдат полезни. Инженерите карат таксита, всякакви хора се юрнаха да правят бизнес, без да си имат понятие и качества за това. Други се изнесоха в чужбина. И му викат свобода? Не, това не е свобода, а принуда. Мъка! Свобода имаш, ако можеш да си избереш област според интереса и възможностите, желанията си. И да се изхранваш с това. А не – да работиш, каквото намериш, и да го сменяш постоянно, защото не ти плащат достатъчно или въобще. С месеци да оставаш без работа.“
П. Стаматов
Ако се погледне в не толкова персонален план, обяснението е многообхватно и не се отнася само до повърхностна съпоставка на понятията демокрация-тоталитаризъм, капитализъм-социализъм и пр. антагонизми. По-важно от самата им същност е какво кара хората да се стремят и да се борят за или срещу едно или друго от тях, как се постига и с цената на какво този стремеж или противоборство. В най-общи линии в основата на всичко това стои икономическата изгода. Икономическите мотиви стоят и в основата на политиките, провеждани в една или друга политическа система /освен чисто политическите/, пречупени през социалният аспект, заложен в нея. Тези мотиви съпътстват развитието на човешкия род откакто са пуснати в оботот парите, но най-вече след като лихварството става неизменна част и двигател на предприемаческата и/или търговската дейности на различните общества и държави. Както е известно, войната е продължение на политиката, но с други средства, а колкото по-често се стига до този начин на уреждане на някакви проблеми, толкова по-добре за лихварите. Оттук могат да се направят изводи по отношение военните конфликти и всичко, което е свързано в ретроспективен план с тях, за да се стигне до тях. Това накратко е по отношение на междудържавните отношения. Другият основен момент, свързан с икономическата изгода е отношението между труда и капитала. Същото взаимоотношение е поставено в основата на икономическата теория на Карл Маркс, с която той обслужва своите ментори и дава „оръжие“ в ръцете на пролетариата срещу капитала. Въз основа на тази теория се дава възможност на света да бъде разделен на две обществено-политически системи, което по същество отново и ПРЕДИ ВСИЧКО обслужва все повече растящата нужда от власт и пари /и обратно/ на ЛИХВАРИТЕ, които по силата на последното стоят на върха на пирамидата при развитието на човечеството. Заради обслужването на ТЕХНИТЕ интереси се стигна и до премахването на Берлинската стена и вместо конвергиране на съветския блок със западния свят стана конвергиране на елитите им, като една не малка част /ако не и по-голямата/ от обществения капитал на източноевропейските страни стана притежание на същите ментори /най-меко казано/ с помощта на Техните марионетки и слуги от същите тези страни. Да, тоталитарният комунистически модел /у нас/ беше заменен с посттоталитарен/посткоминистически, който някои наричат преход, други направо демокрация, но по същество представлява диктатура на посредствеността, на профаните, първосигналните, примитивите и игнорантите. Режим, осъществяван от ПАРТИИТЕ НА ПРЕХОДА по престъпен и мародерски начин, със съучастието на целия български народ. На фона на всичко това, всеки намира своето обяснение през призмата на своя субективен свят и реализация както преди /ако е имал такава/, така и след промените, което все пак е и до известна степен родова наследственост и/или обремененост. И накрая едно съществено съотношение, което умело се използва при някои аргументации ЗА или ПРОТИВ предишния или сегашния модел, който аз определям като ММС /мирно мизерно съществуване/, а то е СВОБОДА срещу СИГУРНОСТ. Всеки достига до своето обяснение на процесите по различен начин, къде по по-прост, къде по по-сложен, но в крайна сметка е важно дали намира своето място и по какъв начин може да влияе на същите, от които и той е част и не може да избяга от тях?!?