Коментар на Григор Лилов
Изкуствен интелект се споменава още в древногръцките митове: механичният слуга, изработен от ковача Ефес, Галатея на Пигмалион или Талос от Крит. През XIX и XX век излизат много художествени произведения, в които се разказва за изкуствено създадени същества. Пример за това е Франкенщайн на Мери Шели, а в днешни времена – „Матрицата“.
Най-известен за категоризация на изкуствения интелект е тестът, предложен от британския математик Алън Тюринг през 1950 г.: разговаряте с двама души, които не виждате. Един от тях е изкуствен интелект. Ако не може да направите разликата между живия и компютърния събеседник, създаден е изкуствен интелект.
Не съм много съгласен, защото този тест означава, че е създаден интелект, подобен на човешкия. А изкуственият може да е съвсем различен и дори да не разберем за появата му.
Наскоро инструментът за езиков превод на Google създаде свой универсален „език„, благодарение на Google Neural Machine Translation (GNMT). След няколко месеца тестване инженерите на Google са установили, че софтуерът е в състояние да превежда сляпо езици, които дори не знае (не е бил обучен на това). Един от примерите бил превод между корейски и японски.
Илон Мъск предупреди за опасността, а Марк Зукърбърг го оспори с оптимизма си. Но въпреки това Фейсбук спря своя изкуствен интелект, който се използва в чат приложението Messenger и е част от новата тенденция за автоматизиране, при която ботове (автоматизирани системи) отговарят на потребители. Оказало се, че двата бота „Боб“ и „Алис“ започнали да измислят свой собствен език, на който общували и специалистите въобще не го разбрали.
На видеото е самообучаваща се система.
