2024-11-02

5 thoughts on “Защо паметникът на Съветската армия в София е любимо място за политически графити

  1. Напълно съм съгласен с Възрожденеца за това, което пише. Въпроса е не само до паметниците.

    Паметниците са изкуство, но нека да видим, какво значи социалистическо изкуство. То принадлежеше на отделите Агитация и Пропаганда на КПСС и БКП и се управляваше с строги правила, писани от хора без елементарни знания за изкустввото. Единствената позволена дейност бе, доколко изкуството е полезно в строгите рамки на СОЦА. До тук изглежда добре. Но това, което бе зловещо в него, е жестоката разправа с тези, които излизат от тяхния критерии. Можем да споменем как главата на художника Райко Алексиев бе смачкана от Георги Боков. Райко Алексиев с своите образи правеше цяла България да се смее, но Бокови бяха щедро наградени за това убийство. Има не малко подобни примери като това.

    Първо всяка художвствена дейност извън членството на СБХ бе забранена с закон. А членството се даваше само с решение от Партията. Партията решаваше, не само кой може да получи разрешение да работи, но и кой може да получи образование за това.
    Студенти се изключваха като деца на кулаци, търговци и всякакви измислени претексти.
    като бради, поли, юмурлуци.

    Но нека се върнем към паметниците на Съветската Армия. Това не бе измислено в България., като някаква “благодарност” То бе резултат на решения от КПСС за всички сателити и изпълнени от БКП. За това сигурно има обилна документация на заповедите какво и как да се направи. Верно минала работа, а паметниците си стоят и днес.

    Паметника на Съветската армия бе заповядан на редица скулптори и на студентите от Художествената Академия. Изискването бе да се изпълни, както се правят етюдите от студентите. Според участниците в паметника, някои от “авторите” партийци, въобще не са работели, а само от време на време са се появявали да кажат на студентите “добре, добре”. За групата “Октомври” автора я прави като гладна тълпа юрнала се да граби в двореца. Веднага му в заповядано да поправи всичко с лъснати ботуши и гладени дрехи. Той им казвва: “добре направихме ги белогвардейци:. Това е за “художествената стойност” на паметника.

    И погледнете днес на Позитано. Въоръжената група стои и Ви казва: “ние с кръв взехме власта, можем с кръв да я вземем пак. И войниците от паметниците са с нас. Те може бързо да оживеят”.

    Така смисълът и целта на тези паметници е да каже: “Съветските войници създадоха най голямото клане и ограбване на българите. Внимавайте, ако е нужно ние пак ще го направим. Те са тук както винаги.”

    Другите партии не ползват скулптурата за партийни цели. Те смятат, че художника прави това, което чувства и което е в душата му. Той не е агитпропчик.

    И какво виждаме. Създателите на това “изкуство” прокудиха евреите и после два милиона българи от България. И самоунищожението на България е факт.

    След тежи тъжни мисли нека да кажа на какво се надявам.

    Русия е огромна страна с огромни въможности. Цял век нейните ръководители живеят с страха, че са откраднали власта и се страхуват да не я загубят. Центъра на тяхната власт е да се чудят как да плашат всеки. Но това не е страна само на глупаци. Мисля, че рано или късно ще дойдат умни хора, които разбират какво правят.

  2. Относно декларациата от Балфор която се публикува на 9 Ноември 1917 година а не на 2 Ноемри 2017.
    А колкото за обруганите съветски паметници на българска територия бих казал следното: Въпреки тяхното политическо и пропагандно съдържание те са творби, принадлежащи на един вид искуство, и по специално на тоталитарното искуство. По принцип разрушаването на какво и да било искуство е израз на варварщина, познато още от древноста.
    За да се запази този вид тоталитарно искуство за бъдещите поколения и да бъде уважавано от всички граждани, би трябвало всичките им експонати да се подредят по годините на създаване на творбине в специални паркове на тоталитарните искуства.
    Но още по голямо внимание би трябвало да обърнем за имената на редица наши градове Цинично е в днешно време наши градове да носят имената на изявлени национални предатели и авантюристи отдали живота им в служба на чужди сметки и във ущтърб на българските национални интереси. Имам предвод имената на градовете:
    Димитровград, носещ името на най големия национален предател Георги Димитров, по чиято заповед насилствено бяха отродени хиляди чистокръвни българи в така наречените „македонци“.
    Благоевград, носещ името на един заблуден чистокръвен българин „социалист“ от българското село Загоричани известно и като „малка София“. Интресното с този човек е че вместо да измисли и сътвори „Македонска Социал-Демократическа Партия-комунисти“, туку виж че е измислил Българската Комунистическа Партия, а се е изявяявал в Народното Събрание като върл македонист.
    Сандански, авантюрист от първа класа, родом българин, според Г-н Божидар Димитров е говедо, ама българско говедо, също „социалист“ който поръчал убиството на на Борис Сарафив и Гарванов, слгайки началото на брато-убиствената борба в ВМРО.
    Отново се питам, какви са положителните „заслуги“ та тези по горе индивиди за да носят имената на наши хубави градове???!!!

  3. И още едно обяснение. Тези които помнят съветските воени униформи виждаха по улиците най често военни с СИНИ шапки от войските на НКВД. Същия цвят както по късно носеха и служителите от ДС. Те се возеха в американски коли и ядеха американски консерви. Деца на разни главатари, лъснати и охранени. Всички знаеха, че те никога не бяха в предните редици да събират с гърдите си куршумите на хитлеристите. Те бяха „герои“ под прикритие, работещи в тила. Затова и липсата на връзката с истинските герои, които загиваха на фронта, кара някои хора да са скептици към тяхната саможертва и паметници. Имаше разминаване в виденото и барабаните на пропагандата. Но много виждаха и мълчаха тогава, мълчат и сега.

  4. Още две думи. Ако говорим за евреите, те бяха също ограбени като българите от пазените от същите окупациони войници подбрани хора, присвоили правото на собственост даже и върху мозъците и живота на всеки в България. Те бяха благодарни за щастието да бъдат втори път спасени от новите окупатори, като масово предпочетоха да къртат земята в колхозите на Израел, вместо щастието им в „освободена“ България.

  5. Исторически потискан факт е, че Първа българска армия командвана от генерал Стойчев се би с хитлеристите под ръководството на Съюзниците от 2 септембри 1944 г. до 9 май 1945 г. и стигна до Клагенфурт в Австрия. С това тя спести не малко жертви главно на Русия. В същото време съветските воиници съвсем не спасяваха евреите, а пазеха назначените от тях новоизлюпени комунисти да грабят и изтърбушват българската държава, за да я превърнат в тяхна губерния. Тези войници-плашила успяха с наложените репарации и преследване да доведат България до дъното на бедноста. Истина грижливо покривана и закривана, но известна на всички, които са я преживяли. Затова няма и паметници за българите, които се биха, а има за войниците, коите не са се били с хитлеристите в България, защото хитлеристката армия се беше отеглила от нашата територия, и нямаше с кого да се бият. А съветската армия у нас я посрещаха с цветя, а не с куршуми. Всеки може да прочете за тези факти от вестниците от това време, които би трябвало да са в библиотеките, ако не са унищожени. Но младите и медиите и сега малко смеят да искат да го знаят. Колкото и да се крие това бяха окупатори. Може да е минало, но и сега тези въоръжени чужди войници продължават да ни плашат не само от центъра на столицата или тепето в Пловдив, но и на около осемдесет други места. От Кремъл знаят само да ни ругаят, вместо благодарности, че и ние проляхме кръв, за да ги спасяваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *