.
Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело
и всеки миг аха-аха ще падне.
Изкукали, неуки сме на село
и пенсийката е от ден до пладне,
но стига ми за хляба и тютюна.
И жалбите ни кой ли да ги слуша,
гневът ни е пречупена ластуна.
Изсъхна лятос бухналата круша,
а кравата – от глад се тя спомина.
Зла хала гони по полето тръни,
ний с Шаро поминуваме двамина.
И снощи майка ти ми се присъни:
усещам се, в отвъдното ме чакат –
да си отдъхнат старите ми кости.
Ей вчера пътя хвана баджанакът –
мъж свестен беше, Господ да го прóсти!
И поп си нямаме да ни прекръсти,
по християнски той да ни опее.
Броим се вече в селото на пръсти,
живота ни изпи го суховеят.
Ти как си, сине, в твоята чужбина?
Пак казват ми: покана ще ти прати.
Но късно е да търся днес родина.
Оставам, сине, тука аз.
Баща ти.
Ганка Филиповска
