Авторът на петицията „Наименуване на аудитория в СУ на името на доц. Кристиан Таков“ Татяна Ваксберг пише за това как е протекло гласуването във Факултативния съвет на Юридическия факултет, който е решил да не бъде кръщавана аудитория в Софийския университет на името на доц. Кристиян Таков. Гласуването и дебатите по него са се състояли вчера, 14 ноември 2017 г. Татяна Вакберг уведомява същия ден всички над 4200 души, подкрепила петицията, за начина, по който тя е била отхвърлена.
.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА АУДИТОРИЯ „КРИСТИЯН ТАКОВ“ Е ОТХВЪРЛЕНО
Благодаря на всичките 4 208 души, които се подписаха под искането в Софийския университет да има аудитория “Кристиан Таков”. Въвлякох ви в това и ви дължа обяснение.
Днес искането беше отхвърлено от факултетния съвет на Юридическия факултет (ЮФ) с 12 гласа против, 4 “за” и 4 “въздържал се”. Аргументът в полза на отхвърлянето не беше формулиран изрично, но можеше да се изведе от многобройните изказвания. Накратко: има много заслужили юристи, а искането за наименуване на аудитория натрапва “помпозност и показност”, с което се “съсипва паметта на Кристиан Таков”, докато Юридическият факултет би искал да я опази от посегателства. Друг аргумент: Кристиан Таков не би искал да се обсъжда този въпрос с наименуване на аудиторията. И още: целият шум “разделя факултета” и “раздира душата” на гласуващите, защото ги кара да избират между Кристиан и други юристи.
Не знам между Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, но изразът беше споменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на аудитория на името на друг човек не беше поставяно нито на обсъждане, нито на гласуване.
Разбрах обаче нещо много важно: че на името на Кристиан Таков няма да има аудитория. И нещо още по-важно: че факултетният съвет на ЮФ прави много ясна разлика между обикновеното и изключителното, преживявайки второто като травма, а не като пример за насърчаване. Не знаех това. Преди да отида на заседанието днес, допусках, че проблемът е на друго равнище: там, където една изключителност не може да бъде разпозната дори и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че ако предложа очила, лупа, телескоп дори, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв дефект.
Това беше заблуда, която не се оказа чак толкова невинна. Тя въвлече всички вас в една обречена инициатива, а на повечето членове на факултетния съвет създаде дискомфорта да се чудят как да действат пред едно невъзможно изискване, дошло отвън: те самите да поискат още повече от това, което ги травмира.
Фактите са следните: бях допусната до заседанието, което беше публично, дадоха ми думата на два пъти – в началото и след гласуването. Ясно е какво казах в началото – това, което пише в подписката. Накрая казах на глас това, което и без това не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня как Кристиан е живял сред тези хора.
Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани само за четири работни дни. ЮФ приема ежегодно по 300-400 студенти. На заседанието днес студентът, представил подписката, каза, че Кристиан Таков им е дал надежда. Че чрез него те са повярвали, че ако защитават справедливостта, ще има кой да ги подкрепи. Глас от залата се възпротиви, твърдейки, че с тези обяснения пред студентите Кристиан е преповторил някой друг учител, когото преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.
Трета подписка набира сили в момента – тя е организирана от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са юристи. Засега в нея участват 50 души. Не знам кой е нейният адресат, нито какъв е смисълът й след днешното гласуване.
Във втория епизод имаше изказвания на членове на факултетния съвет. С единен аргумент “против” се изказаха 8 души: проф. д-р Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д-р Николай Натов, доц. д-р Ценимир Братоев, доц. Атанас Симеонов, асистент д-р Златимир Орсов. Повечето казаха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като блестящ юрист, други напомниха, че го познават от извънредно много години: 25, 31, 35. Единици казаха, че той не е единственият достоен, че е бил член на БКП и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, защото не успявам да забравя нотките на възмущение, когато ги чуя. Допускам, че ако беше освободено от вътрешна цензура, това възмущение щеше да каже следното: живяхме добре до днес, а сега трябва да се оправдаваме пред чужди хора защо нещо не искаме.
Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, присъства на заседанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е “по-висшестоящ” от факултетния съвет. Последните думи докараха вече не нотки на възмущение, а цяла лавина. Думите бяха разчетени като заплаха и авторът им беше връхлетян от щафетна звукова експлозия на сантиметри от лицето си: “Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган!” “Вие си имате работа с юристи!” “Това е заплаха!” Колкото повече, толкова повече – накрая обвиненията еволюираха дотам, че студентът участва в политически сценарий и организиран скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това твърдение ръкопляскаха 90 % от присъстващите. Студентът се извини, че е бил разбран погрешно. Следващият път, когато искаха да изразят възмущение, го адресираха към мен, изрично отделяйки моята виновност от вече признатия за невиновен студент, с когото само допреди минути ме бяха привиждали в общ сценарий за дестабилизация на Юридическия факултет.
На излизане ми пожелаха “успех на политическото поприще”, след като ме бяха уверили, че моите политически намерения са очевидни за всеки, който следи интернет.
П.С. В хода на заседанието възникна предложение, което беше прието единодушно: да се кръсти на името на Кристиан Таков ежегодното състезание за решаване на съдебен казус – студентски формат, създаден с дългогодишните усилия на самия Кристиан и на други негови колеги.
Оценката ми за втората новина се промени във времето: първоначалната ми реакция беше положителна, но после научих, че даване на име на това състезание би следвало да е решение на студентите, а не на факултетния съвет. Дадоха ми пример: все едно да кръстя едно балетно училище на името на дъщеря ми – не защото училището е мое, а защото всеки ден я водя на балет именно там. Пък докато кръщавам нещо, дето не е мое, да не съм си сложила табелка на собствената входна врата. Сравнението може да е вярно, може и да не е, не съм проверявала. Подписката, за която отговарях, беше за наименуване на аудитория, а не на състезание. Благодаря ви, че ми се доверихте и съжалявам за резултата.
Татяна Ваксберг
14.11.2017 г.
