Доказването на български произход и даването на българско гражданство продължават да са ходене по мъките

Проблемите с подаването на заявления за български произход на граждани на други страни, в които има български исторически общности, с издаването на удостоверения за български произход и по-нататък с даването на българско гражданство, според мнозина наши сънародници от историческата диаспора изобщо не са решени. Желаещите да получат удостоверения за български произход и българско гражданство са много, процедурата продължава да е сложна и свързана с действията на множество посредници, процесът на издаване на удостоверение за произход понякога трае цяла година, вместо един месец, а при издадени вече такива удостоверния от Държавната агенция за българите в чужбина мъките въобще не свършват, а продължават с дълго чакане, може и с години, в Министерство на правосъдието, което често иска допълнителни документи. И така, накрая на тази верига, подписаните актове за българско гражданство от вицепрезидента Илияна Йотова, откакто е встъпила в длъжност, се броят на пръсти.

Как започва цялата процедура? Първо, с взимане на входящ номер за заявление за български произход, което може да стане чрез онлайн системата на ДАБЧ, която обаче често е неактивна и въобще не е ясно кога точно е активна. Според председателя на Агенцията Петър Харалампиев, на ден тази система можела да поеме 100-150 нови входящи номера. И ако се отвори напълно за всички желаещи да вземат входящи номера, това биха били твърде много входящи номера и съответно заявления после, които ДАБЧ в този си малък състав не може да обработи. Но, от друга страна, ако някой етнически българин от чужбина дойде на място в ДАБЧ в София и се опита да си подаде заявление за произход без да има запазен входящ номер, той не може да го направи. Това може да стане само по изключение, със специално разрешение на председателя на Агенцията – както се увери наш представител в телефонен разговор със служители на ДАБЧ, които бяха попитани за това.

Второ, ако успее по някакъв начин да се вреди за входящ номер, да уцели кога онлайн системата на ДАБЧ е активна, отворена за регистрация на нови входящи номера, този наш сънародник трябва да отиде в ДАБЧ и да си подаде заявление за български произход. Това заявление по закон трябва да бъде обработено и да има решение до един месец, но, както признават и самите служители на агенцията, както и нейният председател, срокът често е доста по-дълъг, защото имало много заявления за обработване.

Трето, ако след няколко месеца, примерно, на този заявител все пак му излезе удостоверението за български произход, той трябва да отиде пак от страната, в която живее, в София, и да си го вземе. Или да изпрати свой пълномощник за това.

Преди това преписката на същия заявител трябва да е минала през МВнР и ДАНС и те да са удостоверили, че не става въпрос за някой чужд гражданин, който е преследван от закона.

Четвърто, ако се е сдобие със заветното удостоверение за произход, което според заявлението може да се дава за различни цели, но един документ е за Министерство на правосъдието  – ако заявителят иска да се сдобие с българско гражданство – той трябва да отиде в това министерство и да подаде там документите си. А преписки за издаване на българско гражданство в Министерството на правосъдието има още от 2015 г., за които от министерството искат допълнителни документи за удостоверяване на произхода, въпреки че не би трябвало да го правят, а да признават удостоверението за произход, издадено от ДАБЧ.

Пето, одобрените заявители са канени на интервю в министерството, за което пак трябва да пътуват до София.

Шесто, ако след това Съветът по гражданството, в който влизат представители на правосъдното ведомство и други институции, го одобри накрая за даване на българско гражданство, преписката му отива в Президентството, където вицепрезидентът може да подпише указ за издаване на българско гражданство.

И така, както срокът за издаване на удостоверение за български произход, който е от един месец, но обикновено е доста по-дълъг, така и срокът за даване на българско гражданство, който по закон е една година, също въобще не се спазва, и може да се окаже не една, а няколко години.

Има представители на български организации зад граница, като например от Бесарабия, Таврия и Крим, които подготвиха неотдавна обръщение до президента, министър-председателя, председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, министрите на правосъдието, на външните работи, на образованието и до председателя на ДАБЧ. В това обръщение (вж. тук – Obrashtenie 2017 ) те настояват и апелират за следното:

Според справка, която получихме от Държавната агенция за българите в чужбина, отнасяща се до административно-правното обслужване по удостоверяването на български произход, за първите десет месеца на тази година в ДАБЧ са били подадени 13 008 заявления и са били издадени 18 084 удостоверения. Част от заявителите са искали получаване на повече от едно удостоверение, необходимо за кандидатстване за българско гражданство, за временно пребиваване и/ли за постоянно пребиваване в Р. България, затова издадените удостоверения се оказват повече. В тази справка не са показани данните по държави, нито колко заявления са били подадени преди 1 януари 2017 г. и са били обработени след това. Няма и данни колко входящи номера са били регистрирани от януари до октомври т.г., или пък от началото на мандата на сегашния председател на ДАБЧ, който не започна от началото на годината, а от края на м. май. Ето и цялото съдържание на справката, която получихме от ДАБЧ.

„1. За периода от 1 януари до 31 октомври 2017 г. в Държавната агенция за българите в чужбина са подадени 13 008 заявления – формуляри, придружени от документи за доказване на българския произход на чужди граждани. Най-висок е делът на подадените заявления от граждани на Република Македония, който съставлява 61 % от общия брой на образуваните преписки. Останалите заявления са подадени от граждани на Украйна, Сърбия, Молдова, Албания и Руската федерация.

2. За периода от 1 януари до 31 октомври 2017 г. са издадени 18 084 броя удостоверения за български произход. Съответно, най-голям е броят на издадените удостоверения на граждани на Република Македония, следвани от граждани на Украйна, Сърбия, Молдова, Албания и Руската федерация.

При подаване на документите в ДАБЧ за удостоверяването на българския произход, следва да се има предвид, че част от заявителите отбелязват желанието си за получаване на повече от едно Удостоверение, необходимо за: кандидатстване за българско гражданство, временно и постоянно пребиваване в Република България.“

Има сведения от наши сънародници от историческата диаспора, които се притесняват от това, че в последните няколко месеца нещата са станали по-лоши, отколкото са били преди. Невъзможността за мнозина да влязат в системата на ДАБЧ за онлайн регистрация на входящи номера, да уцелят кога тя е активна, нуждата от това да ходят няколко пъти да ходят до България или пък да плащат на посредници, за да се опитат да извървят целия този път по-бързо, искането на допълнителни документи от Министерство на правосъдието дори при издадено вече удостоверение за български произход, дългото бавене на преписки, всички тези неща говорят, че има обективен проблем със самата процедура, която е сложна, дълга и оплетена. Този проблем разбира се не е от вчера, той е от доста време, но изглежда напоследък се е засилил.

Не може, първо, да има онлай система за регистрация на входящи номера за заявления за български произход, която да не се знае кога е активна или да е активна примерно посред нощ. И ако от ДАБЧ се извиняват с това, че имат малко служители и не могат да смогнат, това е проблем, който е крайно време да се реши. Но, и при сегашния брой на служители, времето, в което онлайн системата е активна за регистрация, не може да е неизвестно за заявителите.

При такъв начин на функциониране на тази онлайн система, първото, което ще си помяслят хората, които опитват няколко пъти, а не могат да се регистрират, е, че има нещо нередно и че регистрацията става по втория начин. Каквито и да са обективните проблеми с големия брой желаещи да подадат заявления за български произход и да си регистират входящи номера за това, начинът системата да се оказва почти неристъпна, за да бъдат входящите номера по-малко, не е никакво решение.

Не бива, второ, да има функции на различни ведомства, които се дублират, както е сега в случая с ДАБЧ и Правосъдното министерство, в което често също трябва българския произход да се доказва отново от заявителите. Което значи вероятно, че трябва да има законодателни промени, чрез които всички функции по издаването на удостоверения за произход и даване на българско гражданство да бъдат опростени по възможност и съвсем ясно формулирани. Или пък да се промени дори цялостната философия на законодателството в тази сфера.

Не може, трето, да не се спазват и сегашното законодателство и заложените срокове в него да се оказват само пожелателни – и за ДАБЧ, и за Правосъдното министерство, и за всички анжагирани с този процес институции.

Не може, четвърто, да се очаква, че многото посредници в различни страни и в България, които участват в цялата процедура, ще намалеят, и че бизнесът с издаването на удостоверения за български произход и даването на българско гражданство ще престане, ако процедурата продължава да е така, както сега сложна и оплетена, и ако не е гарантиран от институциите еднакъв, открит достъп до целия процес на всички желаещи да получат удостоверения и/или гражданство.

Ако нещата продължат, както са сега, каквито и обективни проблеми на има, хората ще си казват, че просто трябва да дадат пари на този или на онзи, че този или онзи пък ще даде част от тези пари на трети или четвърти, който е държавен служител или близък до властта, и че няма първи начин да подаде човек заявление за български произход, да се вреди преди това за входящ номер, да докаже този български произход и да получи после удостоверение за произход и българско гражданство. Или ако има такъв, той трае не месец за едното и година за второто, а няколко месеца или година за първото, и няколко години за второто, като не е и сигурно, че ще ги получи.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.: Днес, 13 декември 2017 г., Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание има закрито заседание, на което представители на различни институции – ДАБЧ, Министерство на правосъдието и други ведомства, имащи отношение към проблемите с доказването на български произход и даването на българско гражданство, ще ги обсъдят заедно с членовете на Комисията. Надяваме се, че на това заседание, което ще е при закрити врата, ще бъдат поставени и обсъдени всички важни натрупани проблеми в целия процес, свързан с издаването на удостоврения за български произход и даването на българско гражданство на чужди граждани от историческата ни диаспора, и че ще има някакъв по-добър шанс след това поне част от тези проблеми да бъдат решени.

.