Весела Николаева, Severozapazenabg.com
.
Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г.
В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история.
Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com:
„Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“
Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.
Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието.
„Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н.
Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
.
Благодаря за линка.
Ето го! От него е видно 4е е отдавна известно и дори публикувано за тази историа на Богдан! http://macedonia.kroraina.com/bd/pbb_1.html
Ако вие сте видял някакъв линк и публикация, която е в подкрепа на друга теза, споделете го вие. Не знам за какъв линк споменавате. И си имам достатъчно друга работа, която върша на доброволни начала, за да търся аз вместо вас нещо, което на вас ви е направило впечатление.
Редакторката да пусне линка, който доказва тезата на Павел и най – вече това, че се търси сензация в момента! Поставям го в отделен коментар за да не може да го скрие!
„Между историята на Паисий и тази на Богдан не трябва да има съревнование, а само съпоставка, и то само от учени. Трудът на Богдан представя България пред Европа и е предназначена за европейския читател, допълни Илиева. Поради големия интерес към откритието й, днес преди обяд бе дадена пресконференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Показано бе ксерокопие на ръкописа и бе представен екипът, с който проф. Илиева е работила по проекта: гл. ас. д-р Любка Ненова, д-р Красимира Хаджиева, доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, доц. д-р Радослав Цонев, доц. д-р Гергана Падарева-Илиева, гл. ас. д-р Биляна Тодорова, гл. ас. д-р София Мицова. Ръководител на проекта е проф. д-р Илиева, като в изследването участват още Маргарет Димитрова от Софийския университет и д-р Андрей Бобев – лектор в ЮЗУ и член на Кирило-Методиевия център. „Всеки член на екипа е работил с различна задача, като проф. Илиева достига до откритието. Тя пътува в Далмация и Модена, където всъщност намира ръкописа”, каза в началото на пресконференцията проф. д-р Магдалена Панайотова-Костова-декан на филологическия факултет. „Учудена съм от въодушевлението върху този стар текст. Мислех, че разглеждането и публикуването му е чисто научен въпрос. Оказа се, че има и много голям обществен интерес”, каза встъпителното си слово откривателят на ръкописа проф. д-р Лилия Илиева. Този интерес й напомнял на едно старо събитие от професионалния й живот. „Пак беше свързано с работа по един проект и тогава се правеха връзки между науката и търговията. По този повод ръководителката на катедрата попита „Вие какво ще продавате?“, а един мой колега й отговори, че има неща, които не се продават. Сега разбирам, че той е бил прав, защото виждам с какво внимание българите се отнесоха към този текст, който досега е бил буквално непознат. Находката „дойде“ при работата по един научен проект с колегите от катедрата по „Български език“. Задачата ни беше да изследваме нещо, което не се вижда, когато става дума за българската култура през XVI, XVII и XVIII век. Това са периодите на нашите интереси и това са времена, в които се е проявила европейската модерност в българската култура. Те се проявяват на различни места. Например първият българин, който е открил една стара печатница с кирилски букви във Венеция, е родом от Кюстендилско. Но някакъв своеобразен връх през XVII в. се постига в Северозападна България. Българите от този край получават възможност да се образоват в Западна Европа. Един от тези хора е Петър Богдан. Така тръгва неговият велик път на просвета и патриотизъм. Петър Богдан нарича българите „моите сънародници“.“
http://www.segabg.com/article.php?id=884069
Нямам достъп до новооткрития ръкопис, но и не смятам да го търся. Петър Богдан пише късно и ползва вече фалшифицирани исторически извори. В неговата работа няма как да се намерят нови факти, които да са от полза за историята ни.
Прочее, ръкописът на латински не е новооткрит, просто се прави опит за създаване на сензация и за поредното отвличане на вниманието.
Прегледайте писанията на Богдан, преценете дали изобщо внасят нови елементи, или преповтарят старите лъжи за основаването на българската държава:
Оттам следователно носи името си началото на българското царство, от българския народ, който населявал тези места. Но откъде и кога е пристигнал тук, обясняват писатели, които не са пренебрегвали истината: “През 499 г. от Р. X. от далечни северни земи в Тракия нахлу племе, непознато по име, странстваше, напредвайки със силни бойни редици”, казва известният епитоматор на Бароний, а Кромер в “За полската държава”, книга 1, глава 8, помества най-древните земи на българите в “азиатска Сарматия при Ра или река Волга, и със съседите си руси или като минавали покрай тях, или повикани за съюзници, завзели Мизия” – така (бил) наказан от бога Анастасий, нечестивия император, който отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците, а дори и сам общувал с всички тях и останалите свещеници, патрони на католическата вяра, подтиквал да общуват с тях. И тъй варварите, като нахлули в римските провинции, унищожили войската на римляните. И когато обаче се разпространили в тях, възгордели се, казва Павел Дякон, и завзели лагерите на Римската република и, както пишат Зонара и Кедрин във (времето) на Анастасий, българите проникнали не само в Тракия, но опустошили даже Илирик, като убили техния цар в Акум.“ – Павел Серафимов
Сполай ти, Павка!Ти си един от малкото, които даказват, че мъжеството не е в гащите,а в изговарянето на истината…