Понеже е краят на годината, е хубаво да си направим равносметка как сме живели и как искаме да живеем.
1/3 от сънародниците ни живеят в чужбина, пращат пари на роднините си в България и водят понякога затворен и аскетичен живот там, за да могат като се върнат тук да се чувстват човешки. Не ги обвинявам ни най-малко, защото тук и да работиш така, както се работи там, не може да изкараш такъв доход. Другото, което кара българите да бягат от родината си, е мръсотията, липсата на сигурност, недостатъчните доходи, липсата на перспектива и за тях, и за децата им.
Тъжното е, че ние можем да го направим и тук, това хубавото, но се изисква да сме единни, а не разделени, а това у нас очевидно не е възможно.
Всеки сам решава кое е важно в неговия живот.
Натрупването на пари, осигуряването на бъдещето на децата, издигане в кариерата, добри битови условия, красива жена и кола и т.н. Но май все повече хора искат и добра околна среда, чист въздух, повече природа и спокойствие, което в големите градове, където сме набутани повечето, не е възможно да се случи.
Та, човек, поглеждайки назад и давайки си сметка, че 2/3 от живота му е минал, е добре да се замисли кое ще е приоритетът му за оставащата трета, защото времето лети и „единствената победа, която можем да удържим над смъртта, е да направим от живота си шедьовър“ – всеки, както го разбира!
Стела Николова,
Варна, България
