Случайно попаднах на имиграционния документ на Илия Иванов Делев, с който през 1957-ма той законно се установява в Рорайма, след няколко годишно пребиваване във Венесуела. За мен бай Илия, както го наричахме в геоложките среди в България, е един от най-успелите български имигранти в Бразилия, но с изключително авантюристична и невероятна история, за която и филм може да се направи. За тези, които не са чували за него, той е милионер и колекционер на гигантски кристали и минерали, събирани над 40 години в Бразилия, които в момента са експонати в природонаучните музеи по света.
Накратко, той е роден в шуменското село Злокучен през 1921-ва година. Участва във Втората световна война като помощник пилот на български бомбардировач, а след края й, през 1946-та заминава в Чехословакия, като градинар. От там, с риск за живота си преминава нелегално границата с Австрия, а в последствие по същия начин преминава Алпите и границата с Италия. През 1948-ма, след едногодишно пребиваване по бежанските лагери в Рим и Неапол, успява да замине в Перу и там започва работа, като земеделец във фазенда. От 1948-ма до 1957-ма (до идването си в Бразилия), Илия Делев работи като миньор в оловно-цинкови мини в Перу, а така също като дървосекач. Странства и работи също и в Чили, Боливия, Еквадор и Колумбия. А в последствие заминава на работа в нефтодобива във Венецуела, като се изявява, също така, като златотърсач по поречието на р. Ориноко.
Идвайки в Бразилия, той заминава за горното поречие на Рио Бранко в амазонската джунгла. Там остава няколко години, като за този период се подвизава като гаримпейро на диаманти. Имено с тази си дейност Илия Делев натрупва начален капитал. Заедно с още двама местни открива голямо количество диаманти и така осъществява детската си мечта. Живее за кратко време в Манаус, Пернамбуко и Баия, и през 1961-ва година „слиза“ в Минас Жерайс, като се установява в Говернадор Валадарес по поречието на Рио Досе. Там живее до към края на 80-те, като за този огромен период от време съставя може би най-голямата частна колекция на гигантски кристали и минерали в света.
След като между 1983-та и 1988-ма той продава една огромна част от колекцията си на природонаучния музей в Париж, както и на няколко други музеи в Холандия и САЩ, а също така дарява не малка част от колекцията си на България, като с това дава начало за основаване на Музея за земята и хората в София. Илия Делев се установява в Рио де Жанейро и живее там 10-тина години. Последните години от живота си живее в Париж и умира на 91-годишна възраст, през 2012-та.
Животът му и личната му история са невероятни и впечатляващи. Удостоен е от Сорбоната и лично от президента Франсоа Митеран, както и от Тодор Живков (за приноса му към „13 века България“) с медали и почетни титли, за особен принос към световните природни науки, и по-специално към минералогията и кристалографията. Не знам дали е оставил някакви наследници в Бразилия. Бих се радвал да разбера нещо по въпроса. Знам, че тук, в Бразилия, е бил женен за французойка.
Книгата на Илия Делев „Феноменалните кристали и колекционерът“, в която той описва целия си живот, странстванията си и перипетите си, колекцията, музеите и т.н., е отпечатана през 1995 г. в София. Доколкото ми е известно, все още може да се намери на площад „Славейков“. Ако някой знае и може да добави нещо любопитно, свързано с живота на този забележителен българин, оставил светли дири тук, в Бразилия, и известен в целия свят, ще бъда благодарен да го направи.
.
Даниел Методиев,
Сао Жосе дос Кампос, Бразилия
