В съботната вечер на 9 декември 2017 г., в Сити Марк Арт Център се случи окачваната от доста време софийска премиера на книгите на д-р Хасан Ефраимов, които станаха вече шест – романът „Метаморфоза“ и сборниците с разкази „Дервишки караконджул“, „Събирачът на болка“, „Паралелен свят“,“Изпращачът на души“ и „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“. Хасан Ефраимов е автор, познат на нашите читатели не само от сборника ни „Часовниковата кула“, излязъл тази пролет, но и с публикациите на негови разкази в нашето издание доста преди името му да стане известно сред по-широк кръг читателска аудитория.
Романът и петте сборника с разкази на този автор са издадени, а повечето и написани, само за две години. Преди да се хвърли в дълбините на литературата в зряла възраст, д-р Ефраимов е бил отдаден само на основната си професия, макар че талантът му да пише е бил забелязан още като ученик от една негова учителка. Тя сигурна би се зарадвала сега, ако можеше да види отнякъде, че този талант, макар и десетилетия по-късно, е дал толкова много плодове.
В началото на вечерта Кармен Манукян, водеща на „Нощен Хоризонт“, прочете разказа на Ефраимов ,,Шейтаните на тавана на гара Хитрино„, на който е кръстен и последният сборник на писателя.
„…Толкова ли нямаше друго място, където да гръмне този влак? А то точно пред гарата. Не на мене тия. Тяхна работа е…! На Шейтаните! Както натовариха хората на конските вагони. Никъде на друго място няма сграда с толкова болка, стаена в нея. Там, на гарата на Хитрино, плака целият Делиорман. Някои по много пъти. Плаках и аз. Шейтаните ми се присмиваха от тавана на гарата. Затова им светеха очите така. Присмиваха си и на милиционера Гошо. Изпразниха целия Делиорман. Не оставиха нито турчин, нито пък българин. Не издържа на болката гарата… На болката на Делиормана. Затова гръмна… и литна във въздуха. На хората не им стана нищо. Гарата не издържа на болката, но хората издържаха. Много от тях и се присмиваха… После разбрах, че са били и те Шейтани.“
Из разказа „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“.
След това започна моноспектакълът ,,Джанки в Манхатън“, по едноименния разказ на Ефраимов. Спектакълът се изпълнява от актьора от Драматичния театър в Добрич Красимир Демиров. След като „Джанки в Манхатън“ бе игран в Добрич, Велико Търново, Шумен, Одрин, Кърджали, той бе представен и на софийска сцена.
„Скърцаща джанка… Това сънувах една вечер… Джанка… някъде там, в страната на спомените… Клоните й се търкаха едни в други и скърцаха… Имаше бурен вятър… Долетя чак оттам… оттатък Атлантика… Мина над портите на ада и рая… намиращи се под бурните вълни, близо до мястото, където е потънал Титаник… Откри ме сред небостъргачите на Манхатън и се настани в самотната ми душа, за да не я напусне никога…
Събудих се, плувнал в пот… Така и осъмнах… До сутринта вече бях забравил, докато не сънувах пак… Сънувах скърцащата джанка… Вечер след вечер… И не ми даваше покой.
Споделих това с другите, дошли от Страната на спомените. Да, ние се събираме често… За да си опресним спомените… Децата не участват… Те нямат спомени още… Сега ги трупат… От Америка… Някой ден ще пораснат, но няма да имат спомени, които болят… от Страната на спомените… Няма да сънуват и скърцащи джанки… Ще сънуват как лапат хамбургери… И коленете си няма да ударят никога…
Споделих, като очаквах, че ще ми се присмеят, но нищо подобно не се случи. Настана мълчание…“
Из „Джанки в Манхатън“
Красимир Демиров успя да удържи публиката повече от час с моноспектакъла по текстове на Ефраимов. След края на „Джанки в Манхатън“ зрителите станаха на крака и възнаградиха с аплодисменти и актьора, и писателя, който се качи също на сцената.
После литературният критик Владимир Шумелов говори пространно за творчеството на Ефраимов. Г-н Шумелов вероятно ще публикува своя разбор на творчеството на писателя в специализира литературна периодика. Защото, както каза той по-късно пред представител на нашето издание, е време литературните среди, литературната гилдия в България да забележи този автор и да му отдаде дължимото.
За Хасан Ефраимов и неговите книги говориха след това накратко и редакторката му Роза Василева, както и Мариана Христова, която също познава неговото творчеството. Г-жа Василева сподели по-късно, че когато за първи път е отишла в Добруджа да работи там, в една дълбока зима през януари 1966 г., точно тогава се е родил и бъдещият лекар и писател Хасан Ефраимов. Десетилетия по-късно Ефраимов и Василева се свързват един с друг, когато той пише първия си роман „Метаморфоза“, чрез неговата дъщеря Сиси, на която Василева е била учителка.
Мариана Христова подчерта от своя страна, че Хасан Ефраимов е нужен на съвременната българска литература, не само защото носи културата и традициите на два народа, а и защото има мъдростта и въображението да се издига над наслоени сложни протовопоставяния, свързани с историята и травмите на миналото, да ги обръща, „лекува“ и поставя по нов начин.
„…Дълго мълчаха попът и ходжата, обхванали брадите си. Толкова разгорещено спореха от години и бяха забравили да погледнат книгата на другия. И какъв спор бихте водили, като не знаете гледната точка на другия?
– И никаква разлика ли няма? – промълвиха отчаяно, почти едновременно и двамата.
Изведнъж бях станал много важна личност, защото бях си направил труда да прочета и двете книги.
– Има… – успокоих ги. – В едната Исус се превръща в Бог, а в другата си остава само пророк. В първата човек се превръща в Бог, втората казва, че човек никога не може да се превърне в Бог.
– Никаква друга разлика ли няма?
– Няма… Това е. Книгите са еднакви. Толкова ли е важно, дали един човек се е превърнал в Бог или не, след като ядете качамак от една тава? – изрекох и се разплаках.
– Цял живот спорите на този дънер, а дори не знаете какво пише в другата книга. Други също са седели на дънера преди вас и са спорели. Да беше само това! Убивате се… Убивате се от векове. Ще го правите поне още толкова. Пак питам, толкова ли е важно дали един човек се е превърнал в Бог или не?“
Из разказа „Качамак“ (от сборника „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“)
Бидейки лекар, писателят Хасан Ефраимов е събрал в един от своите сборници, „Изпращачът на души“, и разкази, свързани битката между живота и смъртта, посредствеността и таланта, болестите на духа, на тялото, болестите на обществото.
„…За времето, през което работих заедно със Скалпела, той извърши хиляди операции. Излекува хиляди, ощастливи безброй семейства. Пациентите му бяха толкова благодарни, че непрекъснато му мъкнеха разни продукти. Съвсем редовно из лекарския кабинет се подхвърляха разни торби с буркани мед, яйца, ракия, вино, шоколадови бонбони и какво ли не още. Кабинетът заприличваше на продоволствен склад. Най-благодарните пациенти носеха уиски менте, купено от бараката пред болницата. Да му дадат една човешка заплата и през ум не им минаваше – нито на тях, нито пък на държавата. Естествено, Скалпела един път даже не погледна какво има в торбите. Беше истински аристократ и се държеше като такъв. Никога не приемаше подаяния от никого. Благодареше на пациентите и така и захвърляше торбите там, зад вратата. Стояха си те там и като заминат всички лекари, санитарките идваха да чистят и тактично си ги приватизираха, а Скалпела, привикал ме в някой ъгъл, след хиляди притеснения с треперещ глас изричаше:
– Брато, имаш ли да ми дадеш някой друг лев до заплата?
Да, така е. В тази държава виртуозите живеят със заеми. Нашироко живеят само чалгарите, защото това е държава на чалгарите. Не сте ли го разбрали още? Чалгарите са навсякъде. Изпълнили са страниците на вестниците, вечер гледат гордо от телевизора, през деня изпълват ефира, виейки от някое радио. Напълнили са и креслата в парламента, пропълзели са в правителството и издават указ след указ за преустройство на здравеопазването…“
Из разказа „Скалпела“ (от сборника „Изпращачът на души“)
През цялото време на представянето на моноспектакъла „Джанки в Манхатън“ и творчеството на Хасан Ефраимов, във фоайето на Сити Марк АртЦентър гостите можеха да си купят от издадените досега шест негови книги. Към края на вечерта авторът бе възнаграден с опашка от почитатели, които искаха не само да си вземат автограф, но и да се снимат с него.
„…И вече знаехме цената на времето. Знаехме колко безценно е то и за колко кратко време ни е дадено на този свят, където хората си го пропиляваха. Пропиляваха го за лъжи, за измами, за грабежи, за убийства, за войни, като изтърваха най-важното. Изтърваха малките неща в живота, малките радости. Изтърваха градивните частици на щастието, на смисъла на живота.
Щастието е в нас самите. И получаваме точно толкова, колкото и даваме. Това е смисълът на живота. Да даряваме щастие, да даряваме на другите хора и да получаваме.
Аз претърпях моята Метаморфоза.
Нека всеки изживее своята Метаморфоза….!
И дано светът стане малко по-добър!“
Из романа ,,Метаморфоза“
Изказваме специална благодарност на Мариана Таланова, чиито са снимките от софийската премиера на книгите на д-р Хасан Ефраимов и моноспектакъла „Джанки в Манхатън“.
Още снимки от събитието:
