След закриването на училището в с. Генерал Киселово, община Вълчи дол, Варненска област, хората там са успели да запазят училищната библиотека. Но повече не могат да се грижат за книгите в нея. Покривът тече, а и вече няма ученици в селото, които да я посещават.
Местните хора посещават библиотеката на читалището на селото, дори успяват да си набавят понякога нови книги за нея, но училищната вече не им е нужна. Затова те я подарявят цялата. За тях няма значение на кого. Дали за бесарабските българи или за някоя друга българска библиотека. Но нямат възможност да транспортират книгите.
Ако някой се интересува от тази библиотека или може да окаже съдействие тя да стигне някъде, където ще има нужда от нея, може да се обади на г-жа Ганка Колева, секретарка на читалището в с. Генерал Киселово. Телефонът й е +359 886157815.
За това, че училищната библиотека на това варненско село търси на кого да бъде подарена, съобщи в социалната мрежа Фейсбук Хасан Ефраимов, чиито книги са стигнали до библиотеката на читалището и който е разговарял с г-жа Колева, от която е останал възхитен.
За село Генерал Киселово
Селото се намира на 50 км от Варна. Закътано е сред зелени хълмове, през него минава река. В околностите му се намират могили, открити са много останки от амфори, глинени съдове и римски монети. Предполага се, че землището на селото е било заселено още от античността. Първите писменни сведения за съществуването на Генерал Киселово са от края на XV век, когато се е казвало Емиркьой. През 1887 г. името му е променено на Емирово, а през 1934 г. е наречено Генерал Киселово – в чест на ген. Пантелей Киселов, командир на Четвърта пехотна преславска дивизия по време на Първата световна война.
Според преброявания на населението в България, през 1934 г. с. Генерал Киселово е имало 1653 жители, а 80 години по-късно, през 2015 г., те са вече само 499. В селото има кметство, ж.п. гара, читалище, църква, джамия, магазини, игрище за футбол, парк. Имало е и училище разбира се, но то е било закрито. Това сигурно е поредното село в България, което бавно и постепенно се превръща в най-добрия случай в туристически мартшрут, защото няма нови поколения, които да останат да живеят в него.
.
