ДВЕТЕ БЕБЕТА И МАМА
Съвременна притча
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
Превод: Пламен Сивов, Рravoslavieto.com
Тhe two babies and Mum
In the womb of a pregnant woman, two babies – a believer and an unbeliever – are having a conversation:
Unbeliever: Do you believe in life after birth?
Believer: Yes, of course I do. It is obvious that there is life after birth. Our purpose of being here where we are now is to become strong enough and to get ready for that future life.
U: That’s nonsense! There can be no life after birth! Can you imagine what such life would be like?
B: Well, I don’t know all the details, but I believe that there will be more light and that we will perhaps be able to walk on our feet and to eat with our mouth.
U: Nonsense! It is impossible to walk on one’s feet and eat with one’s mouth! That’s ridiculous! We have a navel-string to feed us. This is what I want to tell you: there can be no life after birth, because our real life – the navel-string – is too short already.
B: Yet, I am sure that life after birth is quite possible. Everything will just be a little bit different. You can imagine this.
U: But, nobody has ever returned from there! Life simply ends with birth. Properly speaking, life is nothing but a long period of suffering in the dark.
B: Oh, no, of course not! I don’t know exactly what our life will be like after birth, but in any case we will meet Mum there, and she will take care of us.
U: Mum? Do you believe in Mum, then? And where do you think she is?
B: She is everywhere around us, we abide in her, we are able to move and live because of her; without her, we simply cannot exist.
U: Nonsense! I have never seen any Mum – thus, it is obvious that she does not exist!
U: No, I cannot agree with you. Sometimes, when everything around us is quiet, you can hear her singing and feel her stroking our world. I am convinced that our real life will only begin after birth. And you?
Източник: Livejournal.com
