НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ МОРЯКА – ТАЛАНТЛИВ ВЪЗПИТАНИК НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ (1926-1932) И НЕГОВ ПАТРОН ОТ 1949 ГОДИНА, ЯРКО ПОЕТИЧЕСКО ДАРОВАНИЕ В СВЕТОВНАТА ДУХОВНА КУЛТУРА И МОРЯЧЕСТВОТО
Посвещава се на 108-та годишнина от рождението на
Никола Йонков Вапцаров – Моряка
Не се гаси туй, що не гасне
Една звездица — и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Иван Вазов, януари 1883 г.,
из стихосбирката „Поля и градини”, 1884 г.
ВЪВЕДЕНИЕ
Стихотворението „Не се гаси туй, що не гасне”, написано 2 години след основаването на Морско училище на 9 януари 1881 година в гр. Русе, като че ли най-точно изразява силата на духовните и нравствените ценности, които ни завеща един от най-даровитите поети на XX век Никола Вапцаров – Моряка.
Поетите казват, че голямото се вижда от разстояние. От дистанцията на времето Вапцаров се оценява като големия литературен и нравствен оазис в българската и световната лирика. Той предложи нравствена и цивилизационна алтернатива на тогавашното общество, показа с поезията си новата ценностна система на един живот „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” и разкри начина, по който трябва да бъде построен – БОРБА. Светът на Вапцаровите мечти е построен в много от постмодерните държави, основани на онези ключови ценности, за които той се бори и възпя в поезията си: материално благосъстояние, равенство, политически свободи, защита на човешките права, индивидуална автономия, запазване на традицията и общността.
Борбата на поета Никола Вапцаров за новия свят, отърсен от „отровната си плесен”, в който „милионите възкръсват” за по-свободен, по-равноправен и по-достоен живот, се оказа „безмилостно жестока” и той е осъден на смърт от Военнополевия съд на Царство България на 23 юли 1942 г. по зловещото дело 585/1942, и още същият ден е разстрелян.
Не по Вапцаровски с открито чело и чиста душа, а прикрити с „маска и грим”, включително „академични маски и грим”, други злодеи продължиха и продължават да го разстрелват и след смъртта му със статии, книги, филми и др.
Защо?
Отговорът е прозрачно чист: защото не могат да му простят най-главното – неговия талант. Никола Вапцаров с ярката си личност стои високо на културния небосклон, извисен като исполин на поезията и духа със своя интелект, ерудиция, харизматично обаяние и поетично дарование. Вапцаров е много по-морален и хуманен от тогавашните си опоненти и по-мъдър от сегашните.
Една от дълбоките психологически причини за това злосторство срещу даровитите хора е качествената разлика между таланта и посредствеността. Актуални са и днес редица древни мъдрости от различни народи и времена: „Посредствеността никога не прощава на таланта”; „Силният дух винаги среща съпротивата на посредствените умове”; „Посредствеността не разпознава нищо по-висше от себе си”; „Късо скроеният човек не търпи някой да е с по-голям от неговия ръст, бил той физически, умствен, нравствен”; „Правенето на добро има граници, злотворството е безпределно” и др.
„Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне.” – тази велика правда в най-голяма степен се отнася за Никола Йонков Вапцаров Моряка, чието име съдбата отреди да бъде покровител на Морското училище във Варна от 1949 година и като „една звездица” „моряка води сред морето” и направлява възпитаниците на Флотската Алма Матер в Световния океан!
Как и защо Никола Йонков Вапцаров беше удостоен за патрон на Морско училище през 1949 година?
Моряците-вапцаровци ги води негаснещата звезда на техния любим патрон – най-яркото светило на варненския културен небосклон. Как и защо Никола Йонков Вапцаров е патрон на Морско училище от 1949 година?
Условно този фундаментален въпрос може да се раздели на две взаимно свързани страни:
а) Едната страна е документално-архивна;
б) Другата страна е свързана с личността и творчеството на Никола Вапцаров и неговото влияние върху националната и световната култура.
I. ДОКУМЕНТАЛНО-АРХИВНА ПРОБЛЕМАТИКА, СВЪРЗАНА С ИМЕНУВАНЕТО НА НАРОДНОТО ВОЕННО-МОРСКО УЧИЛИЩЕ НА ИМЕТО НА НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ ПРЕЗ 1949 ГОДИНА.
Това изследване най-напред беше предоставено на читателите на празничния брой на в. „Вапцаровец”, посветен на 135-та годишнина на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, които имаха привилегията първи да узнаят резултатите от новите проучвания в тази сфера, които се публикуват за пръв път.
Възстановяването на исторически факти и дейността на видни творчески личности на основата на архивни материали, прилича на реставрация на базилики, манастири и кораби, чиято красота е била призвана да възвисява човешкия дух. Архивните материали за Морско училище пазят тайната на вселяването на Вапцаровския дух в нашия „храм свещен”, що всажда „любов към Родина и народ” и обявяването на Никола Вапцаров за патрон на флотската Алма Матер, което ще стимулира нови проучвания.
Решението за именуването, тържествения акт и церемониал, при които то е осъществено, все още остават голяма загадка на сложен и продължителен процес. Не е известен тържественият кръщелен акт за именуване на Народното военно-морско училище през 1949 г. на името на Никола Йонков Вапцаров.
Древна практика е именуването на човек, улица, институция, град и държава да се осъществява със съответен документален акт при строго спазване на писани и неписани правила и обреди. Особено силно е изразена тази вековна традиция при кръщаването на кораби в съответствие с национални и международни морски правила. Когато обаче по Вапцаровски зададем въпроса „Какво ще ни дадеш, историйо, от пожълтелите си страници?”, за регламентиращия акт на именуването на Морско училище, не намираме точен отговор.
Досегашните проучвания са в следните посоки:
В началото стои един неизвестен въпрос. Науката не само търси и дава отговори, тя задава и въпроси, понякога твърде болезнени и неудобни. Достигането до определен въпрос е по-високо ниво в човешкото познание. Едно научно изследване може да започне или да завърши с въпрос. Новооткритият въпрос е научен принос, който стимулира и дава старт на следващото проучване. През 2009 година в монографията „Никола Йонков Вапцаров – Моряка” за пръв път публично беше поставен следния въпрос: С какъв документ на Морско училище през 1949 година е дадено името на неговия випускник от 26 випуск Никола Йонков Вапцаров?
Досега не е открит документ за именуването на Морско училище на името на Никола Вапцаров, категоричен отговор на тази загадка ще дадат бъдещите изследователи по темата. Една от вероятните причини за посочената проблематика се дължи на факта, че началото на организирано и централизирано архивно дело в България е поставено с Указ No 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание. С Постановление No 344 от 18 април 1952 г. на Министерския съвет е определена мрежата на държавните архиви, техният профил и подведомственост.
Изследванията продължават, но документ за именуването не беше открит в архивите, където се извършва проучването:
– Архивен фонд на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”;
– Архивен фонд на Военноморския музей, Варна;
– Архив на Военноморските сили, Фонд№ 28;
– Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна.
– Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново;
– Дирекция „Централен държавен архив“ – София;
– Архивен фонд № 117 „Народно събрание“ и Архивния фонд на парламентарната библиотека;
– Архивен фонд № 136 „Министерски съвет“;
– Архивен фонд № 142 „Министерство на народната просвета;
– Архивен фонд № 143 „Комитет за наука, изкуство и култура“;
Ето и част от документите с получените отговори по проучването:
А) Писмо № ПГ 6194-И-8 от 02.02.2016 г. на Главния секретар на Народното събрание г-н Иван Савчов, в което се посочва, че във фонда на парламентарната библиотека не беше открит подобен акт.
Б) Писмо изх. № 93-00-18 от 09.02.2016 г. на Директора на дирекция „Централен държавен архив“ г-жа Стефка Петрова, в което се посочва, че във фондове на ЦДА не беше открит архивен документ и се препоръчва проучване на архивен фонд № 1041 „НВ Морско училище „Н. Й. Вапцаров“ (13 инвентарни описа с 1051 архивни единици), съдържащ документи за периода 1889–1994 г., който се съхранява в Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново:
В) По молба на проф. Илия Пеев от 11 февруари 2016 г. беше извършено проучване в архива на ВМС. В Писмо рег. № 1175 от 08.03.2016 г. на командира на ВМС контраадмирал Митко Петев, се посочва, че в архива на ВМС е налична „Историческа справка на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров““. Справката е с номер 0879/19.11.1966 г., подписана е от ВРИД началника на ВНВМУ капитан I ранг Кожухаров и се съхранява във Фонд 28. На стр. 12 от документа е поместен следният текст: „От 1949 г. било прието Военно-Морското училище да носи името „Никола Йонков Вапцаров“ и за празник на училището бил определен дена на разстрела на Вапцаров (23 юли). Това било установено със знанието на Командувашия ВМС, без да има отдадена за целта заповед.“
Този текст хармонира с наличната информация в Историческата книга и в официалните юбилейни сборници на Морско училище, в които е записано, че през 1949 година училището получава името Никола Йонков Вапцаров, без посочване на документ и церемониалния акт на именуването. С това име училището е отразявано в печата през 1949 година.
Г) Проучване от господин Крум Зарков по молба на проф. Илия Пеев от 23.01.2016 г. до господин Георги Пирински, Председател на XL Народното събрание (11.7.2005 – 25.6. 2009):
В проучването от 03.02.2016 г. господин Крум Зарков, сътрудник на г-н Георги Пирински, пише следното:
„Както знаете, съществува специален закон за Военноморското училище от 1942 г., където то е наречено Военноморско училище на Негово Величество. Интересно е, че през 1950 г. този закон е изменян от 6-то Велико народно събрание в посока промяна на неговия чл. 10 и тогава в Указа за изменение, училището не е наречено Никола Йонков Вапцаров, а само Военноморско училище. Този факт може да се тълкува в посока, че през 1950 г. наименованието на училището все още официално не е такова, каквото е днес.
За пръв път името на Никола Йонков Вапцаров като официален патрон се появява в Указ на пленума на ВНС от 1956 г. по случай 75 г. от създаването на училището, когато е и постановено пред училището да се постави негов барелеф.”
Д) В Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново са съхранени два документа, които показват преписката между ВМС и МО във връзка с именуването. Директорът на ДВИА д-р Светлин Радев и г-жа Мария Димоларева, експерт в ДВИА, любезно ги предоставиха за публикуване:
1) Писмо от командира на Военноморските сили (поделение 4000) капитан I ранг Кирил Халачев до МНО от 12 юли 1948 година с искане да се отдаде Министерска заповед за именуване на Народното военно-морско училище на името на Никола Йонков Вапцаров.
2) Писмо на началника на поделение 1100 МНО от 10 август 1948 г., в което се отговаря на капитан I ранг Кирил Халачев, че въпросът с именуването се отсрочва.
След тези две писма от лятото на 1948 г. до именуването на Морско училище на името на Никола Вапцаров през 1949 г. не са открити други документи към настоящия момент, които регламентират кръщелния акт.
Намериха се министерски заповеди, които показват, че през 1949 г. Морско училище започва да носи името на Никола Вапцаров, но това не се отразява във всички заповеди, което се вижда от следните факти:
а) В направената справка от г-жа Мария Димоларева през 2009 г. се посочва МЗ № 252 от 16.04.1949 г. за назначаване на офицер, в която НВМУ за първи път се изписва с името НВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
В Заповед № 50, & 2 от 6.06.1949 г. на Началника на НВМУ при цитиране на горепосочената МЗ за първи път се изписва името на Н. Й. Вапцаров в архивните документи на училището.
б) На 16.02.2016 г. полковник о.р. доц. д-р Иван Павлевски от Велико Търново по моя молба провери в ДВИА Ф 1, оп.1 и дела 625, 622, 626 и 623. С МЗ № 460 от 14.VІІ. 49 г. се назначават мичмани, НВМУ се изписва без името на патрона Никола Йонков Вапцаров, докато в същото време останалите военни училища са изписани с имената на техните патрони.
Като потвърждение на сложността на именуването на Морско училище на името на Никола Вапцаров ще посочим още няколко примера.
В монографията „Никола Йонков Вапцаров Моряка” с писмо изх. № 255 от 25.08.2009 г. от ДВИА е включена справка и за други шест заповеди, които показват хронологията на изписването на НВМУ с името на Никола Вапцаров, както и проучените архивни фондове.
Така е и в ежедневния и периодичния печат, който проследихме за 1949 г. В армейските, флотските и варненските издания НВМУ се изписва с името на Никола Вапцаров, но не във всички публикации за училището.
Всичко това още веднъж показва сложния документално-архивен процес, свързан с именуването на Народното военно-морско училище на името на Никола Йонков Вапцаров през 1949 година.
II. ЛИЧНОСТТА НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ И ВЛИЯНИЕТО НА НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО ВЪРХУ НАЦИОНАЛНАТА И СВЕТОВНАТА КУЛТУРА СА НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА УДОСТОЯВАНЕТО МУ ЗА ПАТРОН НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ ПРЕЗ 1949 ГОДИНА.
Този факт е достатъчно основание за високо чувство на национална гордост на всеки гражданин в Морска България. Много малко са университетите в света, които носят имената на свои възпитаници като покровители, при това по предложение на съвипускниците на патрона и възпитаници на самия университет. Това е един уникален факт в българската морска история. Асоциацията на възпитаниците на Морско училище дълго преди 1949 година е имала клонове в много градове в страната, тя е проявявала и законодателна инициатива, свързана с морското образование и утвърждаването на морските специалисти в флота и стопанското развитие на страната, имала е силно влияние в Народното събрание. Достоен за уважение и преклонение е приносът на съвипускниците на Никола Вапцаров и Асоциацията на възпитаниците на Морско училище за утвърждаването на Никола Йонков Вапцаров като патрон на флотската Алма матер от 1949 година, която още по времето на обучението си в Училището ни завладява умовете и сърцата на съвипускниците си, преподавателите и командирите със своята харизматична личност и своето поетично дарование.
Може би още от онези времена е останала силата на випуска на Морско училище. От незапомнени времена до наши дни випускниците от всеки випуск редовно се срещат, имат свои сайтове, издават книги и албуми, част от срещите са семейни, което осигурява приемственост и развитие на традициите.
Никола Вапцаров изгрява като гениална поетична звезда на 17-годишна възраст, когато постъпва в Морско училище през 1926 г. Неговата ярка харизматична личност, интелект, ерудиция и дарование, привличат още от първите дни вниманието на другарите му, командирите и преподавателите. Той бързо спечелва тяхната обич, признание и подкрепа.
В продължение на 6 години – до 1932 г., Никола Вапцаров изучава теоретичните основи на морското дело и овладява корабните машини и системи по време на плавателната практика на военните и търговските кораби, което стимулира поетическото му вдъхновение. Заради силно изразеното му влечение към морето, корабите и машините, на които чрез поезията си вдъхва Душа, неговите съвипускници го наричат Моряка и насърчават младия талант да твори.
В Морското училище Никола Вапцаров създава по-голямата част от поетичното си творчество, написва над 150 литературни творби – прекрасни шедьоври на изкуството. Особено популярни сред моряците са неговите произведения за морето и корабите, за моряшкия живот: есетата “Морето” и “Спомени от миноносците”, импресии от параход „Бургас“, пътеписите “Ключът на Суец” и “За силно впечатлителните вход забранен”, стихотворенията “Рибарски живот”, “В кубрика”, “Жажда”, “Марш на 26-ти випуск на Морското училище”, “Моряци” и мн. др. Като ярко и изключително смело литературно произведение можем да оценим и неговата реч, произнесена при завършване на Морското училище през 1932 г. През 1932 г. той публикува с свои творби в Юбилейния сборник за 50-та годишнина на Морско училище, активно участва в неговото съставяне и редактиране.
Литературните произведения на Никола Вапцаров са един от най-високите върхове в световната поезия за морето и моряшкия живот. Той внася нещо ново в световната художествена литература и културата на мореплаването – сродява човешката душа с морето и машините! Именно любовта на Никола Вапцаров към морето и машините, на които вдъхва Душа, е най-голямото духовно завещание на Никола Вапцаров към Морско училище и моряците, които и до днес изпитват и ще продължават да изпитват неговата магнетична сила.
Това духовно завещание е оценено от морската общественост на България както приживе, така и след смъртта на поета Моряк.
Тъкмо поради огромната следа, която е оставил Вапцаров в душите на възпитаниците на Морско училище, те са първите, които след неговия разстрел на 23 юли 1942 година, обединени в различни сдружения, започват да организират чествания на Никола Вапцаров, многократно издават Вапцаров лист с негови стихове и статии за него, организират поклонения на гроба му, поддържат постоянни връзки с майката на поета Баба Елена и неговата съпруга Бойка Вапцарова, приемат ги като част от Морско училище.
Нашето многолетно проучване категорично и неоспоримо доказа, че съвипускниците на Никола Вапцаров, възпитаниците на Морско училище, моряците от Военния и Търговския флот, Командването на Военноморските сили са ГЛАВНИЯТ ФАКТОР И ДВИГАТЕЛ на процедурите и процесите по издигането на Никола Вапцаров като покровител и патрон на Морско училище през 1949 година.
Другояче не може и да бъде. В Морско училище всичко е Вапцаровско:
1) Учебните кораби са кръщавани на името на Вапцаров;
2) На сайта на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище са изписани 84 училища в България, носещи името на Никола Вапцаров (http://www.авму.org/publ/b2013.pdf).
3) С участието на Вапцаровци десетки паметници и паметни плочи са издигнати в негова чест. Улици, площади, читалища, театри, творчески организации носят неговото име.
4) Училищният вестник е „Вапцаровец”;
5) Тържествената актова зала е „Вапцаров”;
6) Литературният кръжок и драматичният училищен театър в по-далечното минало, в които е играл и Вапцаров, са носили неговия дух, много курсанти и преподаватели посвещават на Вапцаров свои стихове, песни и химни;
7) Всички випускници на Морско училище с гордост наричат себе си Вапцаровци. За празничния брой на в. „Вапцаровец” подготвихме специална анкета с Вапцаровци от различни поколения – от Вапцаровския випуск досега!
8) Песните за Морско училище са Вапцаровски! Български автори са създали множество песни и маршове „Вапцаровци”, сред които са поетите Орлин Орлинов, Димитър Точев, Чони Чонев, Кънчо Мошев и композиторите Димитър Хинков, Георги Тимев, Евгений Аврамов, Анастас Наумов и др. Част от тях са публикувани в сборника „Лети наша песен армейска”, Военно издателство, др. Едва ли има друг университет в България и в света с толкова много песни, посветени на неговите випускници.
С помощта на Българско национално радио, Съюза на българските композитори, Съюза на българските писатели, Радио Варна и отдел „Изкуство и култура” на Регионална библиотека „Пенчо Славейков” във Варна успяхме да открием текстовете и музиката на песните и маршовете „Вапцаровци”, специално написани за випускниците на Морско училище.
Мнозина морски офицери си спомнят как доскоро красиво огласяше училището една от тези песни „Морето люби смелите Вапцаровци” и с каква гордост и възторг се пееше от курсантите! Считаме за синовен дълг не само на курсантите и студентите, които сега се обучават в Морско училище, тези песни и маршове да се запеят отново и да станат неразделна част от песенния репертоар на флотската Алма Матер. Това би било израз и на признателност към творческия гений на българския народ, създал своите песни „Вапцаровци” за възпитаниците на Морско училище!
В потвърждение на горните разсъждения трябва да подчертаем, че Никола Вапцаров е най-песенният поет в нашата и световната литература.
В единствената стихосбирка „Моторни песни”, издадена в 1500 бройки, приживе от поета през 1940 година, две години преди неговия разстрел, включените 20 стихотворения са подредени в четири песенни раздела:
– Песни за човека;
– Песни за Родината;
– Песни;
– Песни за една страна;
Преди два месеца се възхитих от варненския интелектуалец и издател господин Петър Тодоров, който направи в своето Издателство МС ООД Варна фототипно издание на „Моторни песни”, досущ като онези от 1940 година!
– Възхищавам се от Вас, господин Тодоров! Поклон! Вие изпратихте специален екземпляр за библиотеката на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”!
Самото докосване до фототипните „Моторни песни” е вълнуващо и незабравимо, защото ни свързва с Духа на Никола Вапцаров – най-ярката поетична звезда на Варненския поетичен небосклон!
9) Поредният 48-и випуск 1948-1953 г. на Морско училище носи името Вапцаровски, дадено от майката на поета Елена Вапцарова, която заедно с Бойка Вапцарова са били специални гости на тържеството при производството на випуска на 23 юли 1953 г.
Вапцаровският випуск (1948-1953) има изключително голям принос за развитието на Военноморския флот, Търговското корабоплаване, корабостроенето, морското образование и морската наука, националната икономика, българската дипломация, международния авторитет на морска България! Признателните Вапцаровци от 48-и випуск са изградили 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. Вапцаровският випуск продължава да дава своя принос за прослава на Вапцаров и Морско училище.
10) В чест на 100-годишнината от рождението на патрона на Морско училище в монографията „Никола Йонков Вапцаров – Моряка” е издигната идеята за учредяване на Вапцаровска международна морска премия, която получи силна подкрепа от много морски университети и научни издания у нас и в чужбина.
11) „Моторните песни” на Вапцаров продължават своя нов живот в лекционните аудитории, в които сърцати преподаватели разказват на курсантите и студентите за Вапцаровския дух и им вдъхват любовта към морето и машините, които Моряка от 26 випуск завеща на своето училище. Преподавателите от катедра „Корабни силови уредби”, които най-добре чувстват възпятата от Вапцаров Душата на машините, на видно място са поставили логото на катедрата:
В това има огромна символна сила – последователите на Никола Вапцаров в Морско училище се обучават да плават като капитани и механици на корабите по целия свят, за които поетът Моряк мечтаеше: „Ние искахме нещо огромно, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен широк път, ние искахме простор” (Импресии от параход „Бургас“).
12) Вапцаровци носят в себе си още едно послание от своя патрон – красивата моряшка любов, свързала навеки Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова. Тяхната безсмъртната любов през 2010 г. беше избрана от зрителите на БНТ за най-вълнуващата българска любовна история на XX век.
Стихотворението „Прощално”, което Вапцаров написва за любимата Бойка само часове преди разстрела на 23 юли 1942 г., бе определено за мото на проведената от Европейския парламент конференция в Брюксел на 15 ноември 2012 г., посветена на живота, творчеството и подвига на Никола Вапцаров.
Международно признание на Никола Вапцаров:
1) Световният съвет на мира през 1952 г. присъжда на Никола Вапцаров най-престижното отличие – Международната награда за мир. През 1953 г. тя е връчена на неговата майка Елена Вапцарова на многохилядно тържество, на което участват поети и писатели от десетки държави. Текст на решението:
„Световният съвет на мира, като взема пред вид изключителния принос в делото на мира и дружбата между народите на българския поет и национален герой НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ, решава да му присъди за 1952 г. Почетната награда на мира.”
2) По най-нови данни, публично оповестени в печата през 2014 г., произведенията на Вапцаров са преведени в 92 страни на 64 езика и се четат по всички континенти на Земята. Голяма част от преведените творби на поета са в билингвистични публикации (на български език и на чужд език).
3) През 1979 г. в България е учредена Международна награда за литература „Никола Вапцаров“, чиито носители стават известни световни автори от Виетнам, Гърция, Италия, Норвегия, Полша, САЩ, Франция и др.
4) За изключителен принос в европейската и световна култура Никола Вапцаров е обявен за личност на ЮНЕСКО за 2009 г.
5) С Указ на Президента на Република България № 243 от 6 юли 2004 г. (ДВ, бр. 64, 23.7.2004 г.), в памет на великия поет Моряк Никола Вапцаров на Антарктида е наречен връх на неговото име – Вапцаров връх (410 м, координати 62°37’15“ ю.ш., 59°54’25“ з.д.) – разположен върху планинската верига Тангра, остров Ливингстън от архипелага Южни Шетлъндски острови.
6) За Никола Вапцаров са написани и продължават да се пишат многократно повече литературни творби, отколкото той самият е създал.
В издадената през 2009 г. антология „За него, живота” Никола Вапцаров е определен като велика творческа личност, безсмъртен и неповторим художествен талант, бих добавил творчески Гигант и поетичен Титан!
На него са посветени стихотворения, песни, есета и поеми от 75 автори, като 1/3 от тях са чуждестранни творци. За Вапцаров са се изказвали или са го превеждали десетки световно известни поети и писатели, включително двама носители на Нобелова награда за литература – италианският поет Салваторе Куазимодо и полската поетеса Вислава Шимборска.
Мануел Муньос Идалго е автор на поемата „Смъртта на Никола Вапцаров“ и театралната пиеса за Вапцаров по повод 100-годишнината от рождението на българския поет „Вапцаров – кървавата бразда“, която се публикува на испански, английски, шведски и български език.
ОБОБЩЕНИЕ, ИЗВОДИ И ВАПЦАРОВСКИ ПЕРСПЕКТИВИ:
Възпитаниците на Морско училище достойно носят името на своя патрон Никола Йонков Вапцаров по целия свят и всички точки на Световния океан. Самото споменаване името на училището отваря вратите на Вапцаровци в наши и чуждестранни фирми, а много корабоплавателни компании имат договори за набиране на морски офицери т училището още докато студентите се обучават.
Нашият любим патрон Никола Вапцаров се ползва с особено голяма почит като ярка поетична звезда сред варненската интелигенция, военноморските сили и българското морячество. Това е напълно естествено – тук Вапцаров израсна като личност и поет, от тук тръгна неговата слава по света като гениален творец, предтеча на новото и алтернативите в общественото развитие и уникален маринист, вдъхнал Душа на корабите и машините.
Следва да признаем един факт, който породи много дискусии през последните месеци и по Вапцаровски да сме ясни и чисти:
„…да бъдем наясно –
не удрям клеймо
на прогрес
и знам прекрасно,
че не прогреса е, който ни души.
И ние не ще го рушим.”
Списание „Контрафорс“, Издание на клуб „Публицистика“ към ВВМУ
Брой 5, май 2017
Петнадесет години, след като подписа Решението за статута на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ в качеството си на министър- председател на страната, Н. В. Симеон Сакскобургготски прие да бъде номиниран за Доктор хонорис кауза на Училището.
Неговата категорична позиция в подкрепа на Морско училище по това време имаше важна роля за запазването на самостоятелността на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ и създаването на условия за днешното му развитие.
По повод на това съобщение се появиха няколко публикации на висши флотски офицери, в които се обяви несъгласието на Вапцаровци.
Сред които публикации на о.з. контраадмирал Румен Попов, бивш началник на ВВМУ, випускник на 48 Вапцаровски випуск, както и Отворено писмо на адмирал Иван Добрев до флотилен адмирал Боян Медникаров.
ОТВОРЕНО ПИСМО НА АДМИРАЛ ИВАН ДОБРЕВ ДО ФЛОТИЛЕН АДМИРАЛ БОЯН МЕДНИКАРОВ
До началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” Флотилен адмирал Боян Медникаров
Копие: До всички членове на Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”
Пълния текст на това отворено писмо (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
http://morskivestnik.com/compass/news/2017/112017/images/AdmiralDobrev-do-N-kVVMU.pdf
„ВИЕ ЩЕ СИ ОТИДЕТЕ, ВАПЦАРОВ ЩЕ ОСТАНЕ“
Вестник „Дума”, бр. 227/20.11.2017 г.
Адмирал Иван Добрев е почетен председател на Клуб „Военни моряци“ към Столичната организация на СОСЗР, почетен член на СОСЗР, почетен член на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище – секция София.
Двамата автори изразиха болката на Вапцаровци от това съобщение и това решение.
Професор Крикор Азарян беше казал: „Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.”
Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права“.
Правото на достойнство е наравно с правото на живот, здраве, свобода!
Публикациите на адмирал Румен Попов и адмирал Иван Добрев породиха силен обществен резонанс.
Защо?
Защото Решението за самостоятелния статут на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ е взето от Народното събрание и то може да се види в сайта на Парламента:
Решение за привеждане на Акта за създаването на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование (ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г., стр. 19-20)
http://dv.parliament.bg/DVWeb/broeveList.faces
Брой 62, 25.6.2002 г.
Съдържание на Държавен вестник, официален раздел
Брой 62, вторник, 25 юни 2002 г.
Решение за привеждане на Акта за създаването на ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” в съответствие със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование (ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г., стр. 19-20)
Решението е прието от XXXIX Народно събрание на 19 юни 2002 година и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание Огнян Герджиков
Индекс: 38450
Самостоятелният статут на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ беше отстояван на няколко пъти от Вапцаровци в жестока борба с властите със същата енергия и постоянство, на която ги беше научил патронът на Морско училище Никола Йонков Вапцаров Моряка.
ПАРАДОКС: В същия брой на ДВ е и Решението за отнемане на самостоятелния статут на другите военни училища в Долна Митрополия и Шумен и сливането им в НВУ. Това искаше тогавашната власт:
Такава съдба чакаше и Морско училище – да бъде факултет на НВУ „Васил Левски“. Това е отразено в протоколите на Народното събрание и писмата на МО и ГЩ и други архивни документи.
ИЗВОД: Спасителите на Морско училище са Вапцаровци – възпитаниците на Морско училище, които получиха подкрепата на българския народ!
Оптимизмът и вярата на Вапцаров продължават да носят вдъхновение. Бъдещето започва с искрата на въображението, с прозрения, които рушат ограниченията и вдъхновяват хората за създаване на нови светове. Поетът Никола Вапцаров Моряка с оригиналните си художествени методи изпревари с повече от половин век, онова, което модерните изследователи на XXI век разработиха с научните методи – Теорията за духовността на професионалистите с опасни професии (летци, моряци, космонавти) и разкриха същността на Душата на летеца, на моряка и на космонавта, откриха съдържанието на емоционалната и духовната интелигентност.
Това е един уникален принос на Никола Вапцаров в световната литература и новата култура на корабоплаването, който следва още по-пълно да се оцени, популяризира и внедрява в учебно-възпитателната дейност на морските университети!
Карл Густав Юнг разработи проблематиката за феномена надуха в науката и изкуството.
Руският учен професор Владимир Александрович Пономаренко разработи Теорията за духовността на професионалистите с опасни професии, към които отнасяме космонавти, летци, моряци. През 2004 година той издаде уникален научен труд „Психология на духовността на професионала” и ясно посочи, че именно духовността на космонавта, летеца и моряка е техния водещ резерв в рисковата им професия.
На 2 март 2005 година с Постановление на Правителството на Руската федерация на професор Владимир Александрович Пономаренко от Държавния научно-изследователски изпитателен институт по военна медицина беше присъдена специална премия в областта на науката и техниката.
Приятни са моите творчески срещи с професор Владимир Александрович Пономаренко, които ме вдъхновяват и мотивират за нови изследвания в областта на морската психология и морската дейност. Неговите възгледи се стремя да предам не само на курсантите и студентите, а и на докторантите, с които работя.
През XXI век морската наука и индустрия търсят нови идеи и решения за повишаване културата на мореплаването и внедряват нов подход чрез симбиозата и синергията между духа на моряка, екипажа, кораба и корабната компания.
За японската компания Кавасаки Кисен Кайша Лтд. секретът на новия подход е Духът на компанията (K-Line)! Над 250 капитани и механици от Морско училище внасят и Вапцаровския дух в нея.
Повече от половин век след художествените открития на Вапцаров чуждестранни учени продължават да търсят отговор на въпроса „Имат ли корабите и машините душа?”, издават книги (John Tracy Kidder. The Soul of a New Machine. 1981; Daniel Sekulich. Ocean Titans: Searching for the Soul of a Ship. 2006), получават високи международни отличия за своите творби.
Откритията на Никола Вапцаров в тази сфера тепърва очакват да бъдат оценени най-напред в България, а след това и от останалия свят!
ВАПЦАРОВЦИ НЕ САМО СЪХРАНЯВАТ, НО И РАЗВИВАТ ТРАДИЦИИТЕ.
През 2014 г. се поставя началото на една нова традиция – провеждане на Национални поетични празници „Вапцарови дни” в морската столица на България – град Варна, организирани от Община Варна и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. През 2015 година националните празници „Вапцарови дни” се провеждат от 1 до 5 декември. Те са част от академичния и моряшкия ни принос за честването на 106-та годишнина от рождението на нашия патрон Никола Вапцаров Моряка и 135-та годишнина от създаването на Морско училище!
На 4.12.2017 г. приключи ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ на Националния конкурс-рецитал за любители по творби на Никола Вапцаров. 104 души от Добрич, Шумен, Аксаково, Тервел, Тутракан, Силистра, Търговище, Сливен, София и Варна се включиха във „Вапцарови дни 2017“. Проявата е по повод 108-годишнината от рождението на поета.
Справка:
http://www.naval-acad.bg/archives/31924
3 декември 2017
ВРЪЧИХА НАГРАДИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС-РЕЦИТАЛ ЗА ЛЮБИТЕЛИ ПО ТВОРБИ НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Георги Николов
http://www.chernomore.bg/kultura/2017-12-03/104-dushi-se-vklyuchiha-v-tretoto-izdanie-na-vaptsarovi-dni-vav-varna
3 декември 2017
104 души се включиха в третото издание на „Вапцарови дни“ във Варна
Голямата награда спечели Константина Георгиева
Ставри Таргов
Да оценим и да се поклоним пред силата на гения на Никола Йонков Вапцаров Моряка. Духовното наследство на Вапцаров ще способства за разрешаването на глобален човешки проблем:
През новото хилядолетие корабоплаването, заедно с авиацията и космонавтиката, непрекъснато ни озадачават с навлизането на новите технологии, изкуствения интелект и нови поколения кораби.
Човешкият фактор с неговата духовност и в бъдеще ще остане в основата на дейността на моряците, авиаторите и космонавтите. Това изисква нова визия за взаимодействието на човека и техниката и симбиозата на инженерно-психологически и ергономически аспекти на дейността на моряците – жители на Океана, родени на Земята.
Неизбежно се налага потребността от нова психологическа култура на безопасността в мореплаването и духа на моряците, нов подход към морското образование и възпитание, професионалната подготовка на корабните екипажи.
Никола Вапцаров жадуваше за Свободата на човешкия дух в морето, за простор, далечни морета и необзорен широк път. Поетът Моряк, патрон на Морското училище, гениално прозря, възпя и сля в едно неразривно цяло душата на моряците, корабите, морето и машините, от чиято симбиоза между тях мореплаването на XXI век ще има нарастваща потребност.
Капитан I ранг о.р., професор, д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев,
бивш председател на Контролния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, заместник декан на Факултет ”Навигационен“ и Факултет „Командно-щабен”, ръководител на Катедра „Военноморско изкуство и интеграция”
6 декември 2017 г.
гр. Варна
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Литература:
1. Илия Петров Пеев. Никола Йонков Вапцаров – Моряка. Поетът, който сроди морето и машините с човешката душа и възпя вярата и любовта, свободата и мира. ИК „Стено”. Варна, 2009, 224 с.. ISBN: 9789544494506
Рецензент на монографията – професор д.ф.н. Милена Георгиева Кирова, СУ „Св. Климент Охридски”.
Художник на монографията – Сияна Илиева Струнчева, художник-педагог, гр. Варна.
2. Вапцаровец. Юбилеен вестник. Издание на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, посветено на 135-годишнината на флотската Алма Матер, месец Май 2016 г.
Варна. ISSN 1311 – 1868.
За контакти:
[email protected]
