НОВИНИТЕ ОТ 2017-ТА, БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ИЗЧЕРПАТЕЛНОСТ. Ужасяваща липса на справедливост, надежда и правов ред… 2018-та ще започне с европредседателството, което за първи път ще е на страна с мониторинг над съдебната система.
2017-та започна с избори, в които ни обясниха, че демокрацията ни отнема много, а на президента му назначиха Огнян Герджиков за служебен премиер. Нямаше никаква ревизия на управлението на ГЕРБ, което остави съмнение за съглашение, омерта за мълчание и съответно ГЕРБ отново спечелиха изборите. Ако пред обществото бяха добре огласени поне 10% от безобразията им, то може би бихме имали различни резултати.
Последва ЦУМ-гейт, от който разбрахме, че Цацаров играе политически, и че на бизнесмени се намеква да не финансират и не се занимават с политически проекти, които желаят промяна в прокуратурата, която у нас е цацаратура. „Имате такъв хубав бизнес, защо ви е нужно?!“ – трябва да стои като надпис над вратата на главния прокурор.
Политиците от парламента застанаха зад Цацаров и медиите на Пеевски внушиха на обществото, че това е нормална среща, а някои даже изкараха Цацаров, че бил вкаран в капан.
Последва Болтгейт, понеже Лозан Панов настояваше за проверка на ЦУМ-гейт. Подигравката, с която прокуратурата прекрати разследването по саморазвиващите се болтове на мерцедеса на НСО, и едва ли не обвинението, че Лозан Панов сам ги е разхлабил, предизвикаха неголяма обществена реакция, но достатъчно провокативна с наредените болтове пред входа на Висшия съдебен съвет, като шепата протестиращи принудиха Цацаров да влезе през задния вход. ВСС се отказа да започне процедура по импийчмънт на Лозан Панов, каквато бе подготвена. Проведени бяха Маршове за правосъдие в няколко града на страната и чугуненото мнозинство се кротна за малко.
Да отделим няколко думи и за съставеното правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти, което бе кръстено ОПГ (организирана престъпна група) – определението пасна напълно на управлението, което последва.
През лятото бяха приети промени в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, които могат да се определят само с думата мракобесни.
Прокуратурата си извоюва да има фигура „вечен обвиняем“, като срок за внасяне на обвинение в съда вече няма – и така политически противници и неудобни на властта хора могат да бъдат държани на трупчета, и да бъде съсипван техният живот. ЗСВ бе осъден от всички магистратски организации у нас и в европейските институции.
Цветан Василев обяви, че ще опита да докаже пред САЩ по глаболния закон „Магнитски“, че в България не би могло да има справедлив процес срещу него, заради фигурите на главния прокурор и Пеевски. Властта бе хвърлена в смут и правосъдният министър Цецка Цачева стигна до абсурдната реплика, че съжалява, че не може да забрани закона „Магнитски“ у нас и в САЩ.
Цацаратурата внесе обвинителния акт срещу Цветан Василев и още 17 души в специализирания съд, като 5000 страници бяха синтезирани в около 200, за целите на ПР-а, който трябваше да убеди гражданите, че цацаратурата нещо работи, макар доверието в нея да е едноцифрен процент.
Последва ударът срещу „Дунарит“, от който стана ясно, че държавата иска да купи дружеството, макар то да не се продава. Тя опита по всевъзможни начини да го вземе от Емилиян Гебрев, който очевидно задейства достатъчно високопоставени и задгранични връзки, за да бъде оставен на мира. Не стана ясно какво се случи с договорите с индийците, на които министърчето се опита да пробута продукция на ВМЗ – Сопот, който не могат да произвеждат това, което произвежда „Дунарит“.
През лятото бе задействана и процедурата за избор на нов председател на Върховния административен съд, за да може бъдещият му ръководител да бъде избран от отиващия си ВСС, тъй като там имаше сигурно чугунено мнозинство. След достатъчно на брой скандали бе избран фаворитът на Георги Колев. Президентът направи едно ялово връщане на избора, като не посочи мотиви – и на новия ВСС бе оставено да избере отново Георги Чолаков, без да изслуша другия кандидат.
Изборите за ВСС не преминаха без скандал. Съдийската квота се избра за първи път с електронна система, която не бе проверена и се оказа, че има и недействителни гласове, каквито по принцип не би трябвало да има. Все пак съдиите избраха своите представители и като че ли гилдията остана доволна. Не така стоеше въпросът с избора на парламентарната квота, която трябваше да се избира с квалифицирано мнозинство. Там се появиха кандидати, които не бяха нито изслушани, нито стана ясно по какви критерии са номинирани, но парламентът ги гласува по квотата, която предварително бе договорена между партиите. Разбра се, че и с квалифицирано мнозинство не е гаранция, че във ВСС ще бъдат избрани достойни и качествени магистрати, а не такива, които да са достатъчно удобни на политическите партии.
Имаше и още гейтове през годината.
Суджукгейт предизвика смях с репликата на Цацаров, че и един суджук не е стигнал до премиера, но пък добричкият депутат си замина от парламента. За разлика от него, Делян Добрев не си отиде, въпреки много по-скандалния Дриймтиймгейт. След този скандал не си отиде нито кметът на Хасково, нито Делян Добрев, а НС написа ново право, като остави Добрев в парламента, гласувайки против оставката му .
Сметната палата написа доклад, в който бе съобщено, че първият етап от санирането не е ОК и има много нарушения, но медиите не го отразиха, а Лиляна Павлова обяви точно обратното.
Пеевски започна да издава безплатни книжки без автор, които се дават заедно с вестниците му и в които се нападат всички несъгласни с управлението на Борисов.
Годишният доклад по мониторинга на съдебната система дойде по-рано, заради европредседателството, и бе изтълкуван различно. Всъщност, в него бяха описани 17 точки, които е трябвало да бъдат изпълнени през годината, а единствената изпълнена бе изборът на новия ВСС с ел. гласуване на съдиите и прокурорите. Въпреки това докладът бе политкоректен към Борисовото правителство, което го прочете като особено положителен, защото в него нямало нови препоръки. Ами щом не си изпълнил 16 препоръки, колко още нови да ти напишат?!
Един от последните бисери на годината, освен цялостното законотворчерство на ГЕРБ, бе ударът на КОНПИ срещу Прокопиев, който всъщност е удар срещу медиите му, защото председателят на КОНПИ му подсказа неведнъж в телевизионно интервю, че може да ги продаде и така да си реши проблемите с властта.
Смешните моменти през годината ни осигури Валери Симеонов, който затваряше дискотеки на Слънчев бряг и откриваше тоалетни.
Не купихме никакви самолети за военновъздушните сили, пропадна и сделката за корабите, а накрая и ремонтът на МиГ-овете. Каракачанов нарече украинската държавна фирма, която обжалва даването на ремонта на Русия, саботьор.
Стана ясно и, че в плановете на правителството е и да бъде създаден нов орган – Централен административен съд, който да се занимава с големите обществени поръчки и актовете на властта, както и на няколко комисии, за да не се появяват изненадващи властниците съдебни решения.
АКО (антикорупцинният орган) ще го има и ще е сбирщина от всички антикорупционни органи досега, начело с КОНПИ.
Най-интересната битка предстои на 28-ми декември, когато ще стане ясно дали концесията за Пирин ще бъде дадена на „Юлен“, въпреки многобройните протести и възражения и от европейски институции, които държат да бъде приет първо планът за Пирин, а след това да се проведе процедура по избор на концесионер, а не просто да се даде на сегашния.
Думите на тази година са стабилност, европреЦедателство, мека диктатура, липса на реформи.
Дано 2018 -та ни донесе промяна, защото другото е застой, а даже и затъване!
Стела Николова
